Татяна Байкушева е известен бургаски фотожурналист. От няколко години работи в Историческия музей в града. Обожава морето, природата, цветята. Семейна, с едно дете. Днес разказваме коя е чаровната именичка и какво обича да прави през свободното си време.

Честит имен ден! На кого си кръстена и какво помниш за човека, на когото носиш името?

Кръстена съм на баба ми Тотка, която е майка на майка ми. Имало е такова име навремето и то е било много популярно. Когато дядо ми, на баща ми татко му разбрал, че съм кръстена Татяна казал: Е, какво е сега това име Татяна? Тотка си е много хубаво!

Спомням си добре, че и двете ми баби бяха наистина много скромни жени. Баба ми Тотка е била голяма красавица, сплитала си косата на 24 плитки, дебели колкото палец. Представете си самокаква коса е имала. Това тя не го казваше, за да се хвали, а просто като факт съм го запомнила от нея.

Тя и като възрастна беше хубава. С дядо ми са били много млади, когато са се оженили, едва на 17 години. Имали са голяма любов, дори дядо ми я е крал с кон.

Продължаваш ли да пишеш и какво е фотографията за теб?

Продължавам и да снимам, и да пиша. Използвам времето да пиша, когато пътувам някъде със семейството си. Обикновено избирам да пиша за интересни места и за интересни хора.

Фотографията за мен е възможност да покажеш красивите неща в живота. Аз обичам да снимам красиви неща, въпреки че ти самата знаеш как като журналисти е трябвало да отразяваме неща, които съвсем не са лицеприятни и не са за показване.

Автор си на изложбата "Морски фарове по Южното Черноморие", на книгата "Моряшки истории" и на много други проекти. Откъде идва основно любовта към морето?

Мисля че всеки човек, който живее близо до морето, има тази любов заложена в себе си. Няма как такова силно чувство да не се развие в хората. Едва ли има човек, който да живее близо до морето и да не е привлечен от него.

Работата ми позволяваше пътувания по море и възможности да разговарям и да се познавам с хора, които са свързани с него– рибари и моряци.

С времето открих все повече и повече неща, които са свързани с морето и произлизат от него. Притегателната му сила е много мощна.

Близо 10 пъти съм посещавала например остров Свети Иван и всеки път виждам нещо ново там и всеки път емоцията от посещението е различна.

Цялото ти семейство сте любителите на природата и ектремните спортове. Кое е най-лудото нещо, което сте правили?

Лудо не може да се каже, защото на първо място съм привърженик на безопасността и се стремя да правя нещата предпазливо, спазвайки правилата и доверявайки се на професионалисти. С парашут не съм скачала. Като ученичка имах желание да се занимавам с това, но се искаше разрешение от родителите и  моите не ми позволиха. Затова тогава започнах да се занимавам със спелеология.

В казармата съпругът ми е бил парашутист и има много скокове зад гърба си. Когато се запознахме, той летеше с парапланер и съм летяла много с него, но само той управлява.

Другото нещо, което доставя удоволствие не само на мен, но и на цялото ми семейство, е да пътуваме с малката ни лодка, когато имаме възможност. Избираме кратки дестинации като островите Света Анастасия и Свети Иван, както и по Южното Черноморие. Усещането е много, много приятно!

Природата ли те зарежда и ти дава енергия?

Категорично да. Когато сме в града ние не можем да оценим магията на природата. Когато попаднем обаче на някое хубаво място сред нея, си даваме сметка колко е важно човек да отделя време за природата. Много обичам да посещавам Странджа планина и да бъда в някои от любимите ми местности. Даже и през зимата не пропускам да пътувам дотам.

Имаш ли други хобита?

Другата ми слабост са цветята, а градината ми е пълна с всякакви екзотични и по-обикновени цветя.

Доста време посвещавам на растенията – грижа се за орхидеи, кактуси, а от известно време със сина ми се занимаваме да правим бонсай.

Завършила съм специалност „Тракология“ в Софийския университет и продължавам с една много интересна и дълбока тема. Тя е свързана с изучаване на семиотиката на тракийските посветителни релефи, като едни от тях са релефите на Тракийския конник. 

Как ще празнуваш имения си ден?

С тесен кръг, със семейството.