Таня Стоянова е учител в школата по керамика и пластика към СУ „Иван Вазов“ в Бургас. На Коледа разговаряме за изкуството и как то променя децата, които творят. Интервю на Грамофона нюз
Как минава един Ваш ден с децата от школата по керамика?
Почти винаги им поставям задача, по която да работят. След като я изпълнят, им давам допълнително материал в оставащото време. Дори и зададената от мен задължителна тема да не им хареса, след това те изработват това, което искат.
Трудно ли се работи с глина?
Бих казала, че доста лесно се работи с глината. Материалът е много мек и пластичен и дори да не ти харесва нещо как е направено, можеш да го смачкаш и да започнеш наново. При рисунката това го няма като вариант – колкото и да триеш с гумата, моливът продължава да се вижда.
Децата са много по-спокойни, когато работим с глина, защото и да не се получи задачата, я започваме отново. Те използват цветове, които на тях им харесват и съчетават форми, които искат. Като цяло децата имат свободата да творят спокойно и свободно.
Какво е да работите с деца?
Децата ми дават много енергия и работата с тях е най-прекрасното нещо. Категорично не бих избрала да правя нещо друго.
Откога се занимавате с керамика и как разбрахте, че я харесвате толкова много?
От първи клас се занимавам с изобразително изкуство. В гимназията изучавах склуптура и приложни изкуства. В София трябваше да избера с какво ще продължа – дали с „Дизайн“, или с „Керамика“. Първо отидох на изпитите по „Керамика“ и реших, че ако ме приемат, няма да отида на другите изпити.
Излязоха резултатите, бях приета и по време на обучението много сериозно ме запали моят професор, светла му памет Красимир Джидров. Той бе много значим за мен човек, който ми показа техниката и това, че е възможно да работим 12 часа, но да не се чувствам изморена.
Какво е карамиката за Вас?
Това е най-голямата ми любов. Това е едно много чисто и истинско чувство – един момент на съпреживяване, който си е интимен и единствено и само с теб като автор. Децата също много го усещат, защото когато започнат да работят, потъват в самия процес. Това е много важно за мен – да се наблегнали на процеса, а не да гоним някакви резултати. Важно е децата да са щастливи и доволни!
Интересуват ли се хората от керамика?
В Бургас имаме школа и децата са много радостни, че я посещават. В Троян колегите също работят доста усилено. В София специалността продължава да бъде търсена. Интересът на децата показва, че вървим в правилната посока.
Вашето пожелание за коледно-новогодишните празници…
Желая много светли празнични дни на всички. На мен и на децата пожелавам да имаме още много изложби заедно, все по-хубави и по-хубави. И да не спираме да творим!
