ЗАВИНАГИ е думата, която ме свързва с театралната школа Талантино. С някои от децата в тийнеджърската група се запознах миналата година на представянето на моята книга ,,Истории по действителни случаи с куче”. Те сериозно и отговорно четоха откъси от нея. Децата (дано не ми се обидят, че ги наричам така) са искрени и емоционални. В забързаните делници крадат от времето си, за да се отдадат на театъра. Далеч от истериите и агресията на своите връстници те са различни и понякога неразбрани. Създавайки образите на своите герои, талантите създават своето бъдеще или просто мечтаят. 

За тях написах пиесата ,,Бълхи”, чиято премиера е утре, 20 юни във Военния клуб. Всъщност написахме я заедно със Станимир Карагьозов, Елка Василева, с която облякохме стиховете във форма и с децата.

В тази пиеса имат от всичко - бълхи, които искат да превземат света, домашни животни, които се карат и обичат, стопани, които искат по-добро бъдеще и телевизия заснела това.

ЗАЩО настояваме да присъствате ще ви обясним с актьорите от „Бълхи“:

Анастасия, ти изпълняваш ролята на козата Веса, с какво те спечели тази героиня ?

- Впечатли ме с това, че е поетеса, а и аз напоследък реших, че искам да пиша стихотворения. Преди това си мечтах да стана планинска коза.

Никол е кокошката Снеса. Има ли според теб поука от пиесата?

- Да, има. Според мен поуката е, че колкото и да сме различни можем да се обединим и да направим нещо заедно. Независимо дали сме бълхи, животни или хора, ние заедно работим за шоуто Мандрата и най-накрая, когато се оказва, че Китайбуши е мошеничка, пак работим в екип и запазваме мандрата.

Иванина се отъждествява с котката Маца. Ти ли избра тази роля?

- Да, защото съм много cute, като котка.

Ралица е Марулка  - стопанката на къщата. Ралица, кои са любимите ти реплики от пиесата?

- Трябваше да се оженя за Онуфри! Вече работил в столицата. Станал програмист, ма кво порграмира ни знам.

Георги има трудната задача да бъде главния герой Анести. Какво мислиш за ипотечните кредити?

- Ипотечните кредити според мен са скапани..., не съм се сблъсквал с тях.

Дребен Джин се изявява като телевизионен водещ номер едно. Телевизиите отразяват ли реалната действителност?

- Според мен, не. Да вземем например моя образ. Зад кадър аз съм невъзпитана и груба селянка, но веднага щом чуя „в ефир след ...“ този образ изчезва и моята натурална същност остава скрита под дълго репетираното поведение на телевизионен водещ. Взеизвестен факт е, че днес много често се появяват фалшиви новини, само с цел да привлекат вниманието на зрителя. Вече е станало нещо като рутина по телевизията да се съобщават само лоши новини – катастрофи, обири, убийства, атентати. Но всъщност това не е единственото, което се случва на нашата планета. Така че да – телевизиите не отразяват напълно нашата реалност.

Водещата номер две в пиесата е Зина. Ти си в кухнята на предаването. Карат ли ни платените реклами да купуваме боклуци, като киселото мляко БУБА МАРА, което е в основата на действието?

- Чакайте малко! Киселото мляко БУБА МАРА не е боклук!

Продуцентката на реалити формата  е Китайбуши. Пепи, харесваш ли отрицателни герои?

- Не, защото мисля, че са гадни хора, които търсят нечие внимание, за да бъдат щастливи.

Кучешката бълха Кучи е главната героиня от бълхите. Симона Едрева, какви качества трябва  да притежават хората, за да превземат света?

- За да може в днешно време да завземеш света то трябва да си креативен, да пленяваш хората около себе си.

Знаете че животни има навсякъде, Симона- котешката бълха Муци ще ни каже има ли фобии от животни. 

- Нямам фобии, защото харесвам всички каквито са.

 Защо решихте да променяме пиесата? Ивайла - бълхата на чакала, обясни ни, моля!

- Преди да се включа текстът е бил много по-дълъг и различен, но понеже трябваше да добавим още една бълха „Ничия“, заради Деси се наложи пиесата доста да се промени! Докато поставяхме сцените, ако ми хрумне нещо го пробвам и предлагам и ако се хареса от господин Карагьозов го добавяме и става по-интересно, но не го правя само аз. Например Водеща 1 също както и другите! Все пак импровизациите са част от театъра и когато реализираме своите идеи и се разиграем, това го прави по - интересен. Благодаря за въпроса.

Веско, твоят герой е кучето Балкан, какво научи от него?

- От него научих, че не трябва да се притеснявам за смърт и конвулсии, а да гледам само напред в живота както прави той по-нататък в приказката.

В нашия телемост моят посредник е Сисито. Спазвам уговорката и аз да отговоря на техните  въпроси. Бълхите имат превилегия да зададат към мен въпрос № 1.  Ето го и него:

Каква мечтаеше да станеш като малка?

- Първо мечтаех да стана гимнастичка, въпреки че тренирах лека атлетика. След това да стана учителка. И може би щях да бъда добър учител, защото съм спокойна и мисля, че децата трябва да се възпитават с доброта и търпение.

Домашните животни ме питат:  

Как реши да ставаш писателка?

- Не съм решила. Получи се от само себе си. Обичам да пиша. Имах добър редактор в лицето на Елка Василева, която ме насърчаваше и фенове, които ми повярваха и финансираха. Въпреки, че в България писател може да се нарече всеки. Но успешен писател - малцина. Или трябва да си известен преди това, или да се пребориш да те харесат, за да се продаваш. А това е много трудно. В другите държави търсят автори, в България авторите търсят издателства. Тъжна истина.

Стопаните и телевизионерите искат да знаят:

Как ти хрумна идеята за тази пиеса:

- Оу, това е много смешно. Когато реших да напиша първата си пиеса, по молба на една другарка от самодеен театър, питах чичко Гугъл как се прави това. После с другарката се скарахме, съвсем по женски, защото избра друга пиеса, без да е прочела моята. След това интервюирах Елисавета Дачева, дъщеря на актьора Цако Дачев, която учи режисура в Лондон.

Повлияна от ласкавите думи, които сподели за моята пиесата (надявам се да я видя на сцена) реших да напиша втора. Работя на една голяма гара в Бристол, където живеят много гълъби. Лятно време кокошинките, които са милиони, хапят много или поне мен. Така болката роди идеята за бълхите и други акари. На Станимир Карагьозов му трябваше пиеса за трупата, която познавах. Тогава започна голямото променяне на текст, сцени и герои. Първо бяха 7, на него му трябваха 12, после 13 и сега са17. Всяка седмица се чувахме и променяхме по нещо. Накрая дописах последните сцени.

Ако сте любопитни какво се случва с бълхите, с животните и хората в реалити формата, който се снима от Бълхарска Национална телевизия в село Бълханево:

С Талантините ви очаквам утре, 20 юни от 19 часа във Военния клуб на моята първа театрална премиера. Заповядайте!