Светлозар Бодуров е един от най-разпознаваемите гласове в ефира на Бургас. Неговото име се свързва с емблематичното Южен бряг и новаторското Атлантик. В момента е собственик на радио Power FM. През май радиото отпразнува 5-та си годишнина с тридневни концерти и превърна празника си в истинско събитие за бургазлии.

 

Защо си тръгна от Бургас и защо се върна отново тук?

Причината да отида в София е, че всичко, което знаех, вече го бях приложил. Очакваше се обаче появата на нови радиостанции. Очакваше се чужди фирми да купуват радиостанции и аз не се чувствах достатъчно подготвен. За това отидох в София. Първо ме поканиха да оглавя Атлантик там и освен това трябваше да уча още, как се прави радио.

В ситуацията дори и днес това става само в София. Там е пазарът, там са конкуренцията и възможностите. Имах възможност да работя с консултанти от чужбина, колеги, които са на много високо ниво в бранша. Срещнах много интересни хора. Научих много неща. А се върнах, защото не отидох да живея там, а отидох да се уча.

Прецених, че в един момент съм подготвен да създам собствен бизнес. А защо в Бургас? Защото Бургас е място, което познавам и на което хората ме познават. Много по-лесно е да се върнеш в ситуация където си бил част от играта. Пазарът в Бургас има предимството, че тук още ги няма някои радиостанции.

Във Варна и Пловдив присъстват абсолютно всички радиостанции и това прави убийствено труден пазара. Върнах се и защото дългите години на педали се отразяват. Човек иска да дръпне малко назад в един момент.

И се появи Power FM…

Да, това стана случайно, аз бях решил да работя като радио консултант. Работил съм по 14 -15 часа на ден. От това страдаше семейството ми, едното ми дете израсна почти без да го видя. Появи се възможността да закупя честотите на радио Браво за Бургас и Царево.

Собственикът, Тончо Бебов продаваше. За щастие, другите кандидати бяха повече с икономически намерения. Тончо Бебов каза, че иска да даде радиото на някой, който да го работи така, както той го е работил. Фактически той ми даде възможността да го купя.

Просто ми го остави с вярата, че аз ще правя радио, а не бизнес, защото това са две различни неща. И това беше шанс. Късмет, абсолютен. Не беше планирано, но когато се появи го прегърнах с цялата си енергия и любов.

Това ли ви отличава от другите, че правите радио, а не бизнес?

Ние няма как да не правим и бизнес. В крайна сметка радиото трябва да се издържа. Да кажем така, ние правим радио за хората с идеята, че ако е добро, то ще се издържа и ще ни позволи да живеем.

В никакъв случай не работим в радиото, за да изкарваме само пари или с идеята да го продадем, за да изкараме пари. Идеята е да се прави радио. С тази идея съм започнал. Ако някой ден дойде времето да не мога да се занимавам, аз ще се откажа.

Виждаш ли се извън радото?

Няма човек, който да не си дава сметка, че цял живот трудно ще прави едно и също. Аз съм завършил за инженер-химик и нямам нито един ден трудов ден като такъв. Мнозина не вярват, че аз съм собственикът на радиото. Истината е, че тази американска мечта може да се случи и тук.

Просто човек трябва много да работи. Задавал съм си въпроса, какво бих правил извън радиото. Истината е, че ще правя нещо подобно. Днес има много близки до радиото като философия и реализация проекти. Интернет даде възможност на всякакви разклонения и идеи. На мен ми е много интересно достигането до хората. Как да вляза в главата и сърцата на хората. Това вече може да стане по много различни начини. И аз мога да се занимавам с много неща, които имат досег до хората.

Защото хората вече държат в ръцете си смартфони и са изключително досегаеми. Ако имаш какво да кажеш и да бъдеш интересен, хората ще реагират. Докато съм активен и мога да раждам идеи и да уча хората около себе си ще се занимавам с това. Когато това спре да ми носи удоволствие, когато сутрин се събудя и не ми се ходи на работа, ще спра. Към момента се събуждам и искам да дойда да работя. Работи ми се. Раждам идеи. Значи има нещо. Това е моята философия.

Тази работа може да се работи само ако се забавляваш, само ако изпитваш удовлетворение от това, въпреки че е много различно отношението на хората към радиото едно време и сега. Човек трябва да се гордее с това, което прави и докато вървя по улиците с високо вдигната глава, няма проблем. Но ако спра да работя, сигурно ще измисля нещо друго.

В създаването на колко радиа си участвал и в колко си работил през годините?

Едно.., две…, три.. четири. Четири съм създал, а съм работил в шест. Аз работих в групата на „Атлантик – Витоша“. Трудно е да ти кажа за кое радио съм работил. Работил съм и за всички, и по отделно. Но пък се гордея със създаването на първото българко радио само за българска музика.

Това е радио Атлантик, което тръгна от Бургас през 2000 година. Една година преди да излезе БГ радио и имаше огромен успех в Бургас. Ние бяхме първите, които създадоха много ентусиазирано радио, в което да върви само българска музика. Сега може и да е странно, но тогава нямаше от къде и ние сваляхме родната музика от касети и плочи. Нямаше българска музика.

Какъв шеф си?

Не съм шеф, за съжаление. Аз съм човек, който обича да е от другата страна. Тук съм по стечение на обстоятелствата. Винаги съм работил като наемник. Не е моята сила да се занимавам с административни неща.

Кой води оперативките в радиото?

Аз. Аз съм, както се казваше едно време, майката на ротата. Върша много от нещата в радиото. Правя плейлистата, програмата. Голяма част от нещата са под мое директно управление. Предпочитам да се занимавам с творческата част. От тази гледна точка не съм добър шеф. Защото на добрия шеф няма да му пука толкова много за това, какво се случва от другата страна и сигурно ще взима по-правилни решения, с оглед на това, че няма да се влияе от отношенията и чувствата си към хората. Аз се влияя.

Защото хората, с които работя са екип и те са ми приятели. Понякога е много трудно да взимаш решения за приятели. А такива моменти има, налага се. Да повишаваш тон, да стъпваш с по-тежки мерки към приятелите си, е много трудно. Аз не мога да бъда само шеф или само работник. Аз съм по средата. Искам хората да уважават работата и мен и тогава нещата ще се случват.

Със сигурност не съм добър управленец, но това е моят начин на работа. В годините съм сменял работа и заради това, че моята философия е хората да ме следват, а не аз да вървя след тях. Това си има и рискове, но пък когато някой те следва заради идеята, заради това, че знаеш и можеш, заради това, че си ги увлякъл, тогава хората дават и правят чудеса.

Предпочитам да загубя по пътя си няколко човека, които не ме смятат за правилния ръководител, но да намеря хора, които знаят, че винаги ще застана зад тях, че има на какво да ги науча. На които да им е весело с мен, генерално казано. Така че, за тях съм добър шеф.

Очаквайте, кой превърна в мода ходенето на бал с автобус и как се празнува рожден ден с тридневни концерти. Край на Първа част.