Христо Янакиев е кметски наместник на странджанското село Стоилово. За поредна година той бе домакин на празника Еньовден, който се проведе над селото, в местността Чадъра. Интервю на Грамофона нюз

Г-н Янакиев, Стоилово е едно от най-красивите и спокойни населени места в Странджа. От кога датира селото?

От преди 650 години. Преди това около селото е имало 6-7 колибарски селища. Най-голямото селище е било на река Велека, когато се появява маларията.

Един дядо Стоил имал 7 дъщери и решил да ги спаси като се вдигне нависоко, където няма комари. Отишъл на една местност Юрта, направил си там къща и кошара, където започнал да гледа семейството и животните си.

Къщата обаче съвпадала с пътя на търговците, които идвали от Турция. Един ден минавал керван с турски търговци, които пътували към Влашко и те харесали едната му дъщеря. Дядо Стоил дочул, че казват: „Тази е много хубава, ще я вземем навръщане“. Докато се върнели от Влашко търговците, дядо Стоил събрал всичко и дошъл в Стоилово. Тук е било гора, всичко е било дъб.

Стоил си застроил къща в центъра и оттам лека-полека всички от колибарските селища започнали да идват насам и така се сформирало селото. Направили си училище, а селото съществувало по този начин до национализацията през 1958 година. След като се създали ТКЗС-та, никой не останал вече в колибите, защото взели нивите на хората и те се преместили за постоянно тук.

Точно в тези години селото е било с около 1000 души. Голямото изселване започнало веднага след строежа на Нефтозавода. Сега сме вече 60 души.

Как тече животът тук?

Лятото ставаме малко повече. Нямаме проблеми, селото е мирно и спокойно.  Стараем се да поддържаме чисто и както забелязахте няма боклуци. Ако някой си хвърли опаковката на улицата, веднага му правим забележка. Хубавото е, че в момента се строят 7 нови къщи тук и още толкова се ремонтират. Имаме и къщи за гости, които се посещават редовно от туристи.

От кога вие живеете тук?

Трудовият ми стаж е бил в бургаската корабостроителница, където се занимавах с кораборемонт. След като се пенсионирах дойдох в Стоилово. Не че е по-лесен животът, но тук ми е хубаво, по-добре ми е. Животът е спокоен!

Как се развива село Стоилово в годините?

Стараем се село Стоилово да е красиво. Ако сте забелязали на една определена част от къщите, на оградите стои трикольорче с надпис „За едно китно Стоилово“. Това флагче не се дава за красив двор или за красива къща, а за заслуги на стопанина за селото.

Ако стопанинът има заслуги - дали с труд, или със спонсорство през изтеклата година, им ги раздаваме на празника на селото, който е на Илинден. Всяка година се събираме да празнуваме всички. Каним танцови и самодейни състави, пеем, танцуваме, красота.

Какви са заслугите на местните, за да ги награждавате?

Миналата година възстановявахме един параклис. Хора, които доброволно работиха, дадоха по 10-15 трудодни. Други, които нямаха възможност пък купиха дървен материал, дъски, трети – керемиди. Всеки направи по нещо в името на благото.

Ще ви дам друг пример - до нас живеят фамилия доктори, които работят в Бургас. Един ден запълвах две големи дупки на моста с цимент.

Бяха се образували от леда тази зима и докторите се разхождаха в района. Мъжът дойде и ме попита защо аз правя това. Отговорих му, че все още няма правителство, съответно и пари, а докато се случат нещата, дупката ще стане още по-голяма и може да се отвори и беля.

Той попита откъде имаме пари за цимента и му казах, че ги събираме. Човекът поиска веднага и той да участва. Дойдохме до кметството, където ми даде 200 лева. В сградата имаме каса и водим отчетността на парите с още двама ревизьори. Има ли пари така трябва да се прави. Сега на следващия сбор той ще получи отличителния знак за заслугата, която направи.

С какви забележителности може да се похвалите в Стоилово?

Най-голямата ни гордост са местностите Петрова нива и Свети Илия. На Петрова нива е взето решение за избухването на Илинденско-преображенското въстание, а на Свети Илия избухва въстанието. Там войводата Дико Джелебов през нощта пали една купа сено, защото мястото е на високо.

В местността Чадъра, където празнуваме Еньовден, се е намирала една турска шатра и е имало турски гарнизон. Гордеем се много с тези местности и още оттогава Стоилово се счита за бунтарско село, защото всичките комити, които са били на сбора на Петрова нива, са се изхранвали от нашите хора от Стоилово. Имаме действаща и много хубава църква. В центъра сме направили и детска площадка, на която с радост играят децата от селото.

Казахте, че навремето стоиловци са били смели и всеотдайни. И сега ли е така?

Да, стараем се да сме такива и сега. В момента всички живеем много задръжно. Няма празник или някакъв повод, в който да не се съберем - дали в селото, или на някоя местност. Няма кавги и крамоли при нас. Няма за какво да се караме и какво да делим.