Стоян Димитров е от Бургас. Собственик е на „Синхрон спорт”- магазин за водолазна екипировка и риболовни принадлежности, който разполага с водолазно училище "Синхрон" за кандидат-гмуркачи.  Хобито му е да се гмурка в морето. Организатор на традиционния Дайвинг фест в Ахтопол. Интервю на Gramofona.com.

Г-н Димитров, кога поставихте началото на дайвинг феста и каква беше причината?

2010 г. бе първото издание на фестивала. Идеята на това мероприятие бе да срещне хората, които се гмуркат за удоволствие с тези, които го правят професионално и с тези, които имат желание да видят какво има под водата, защото морето е нашата любов. Основата на фестивала е конкурс по подводна фотография, в който може да участва всеки. Както любители, така и хора, които са професионалисти.

Колко души участват тази година?

Около 300 души от цялата страна. Събитието е отворено и почти нямаме град, от който да няма представители. Събитието е достатъчно познато в общността. Една част от хората са водолази, други са семейства, приятели, кандидат-водолази.

По-различно ли е снимането под вода от снимането на сушата?

Техниката за снимане под вода е различна от тази за снимането на повърхността. Екипировката също е доста различна. Именно това е връзката между хората, които се гмуркат и тези, които не се гмуркат, за да може да запалим тях по подводните красоти. Фотографският фестивал се основава на определени теми, които се съобщават в началото. Той е четири дни, а откриването бе през изминалия четвъртък. Първите години го правихме само два дни, но участниците пожелаха да те да са повече, за да има повече време за гмуркане, срещи снимки. Фотографиите се правят до събота, след което се събират и се обработват. Оценката е на база на всички участници във фестивала, те определят коя снимка най-много им харесва. От една страна така е по-демократично и от друга – по-широко скроено.

Ахтопол ли е районът, където могат да се видят най-много морски обитатели и предмети под водата?

Тук крайбрежието е много хубаво, има страхотни заливи, а морето е почти девствено и могат да се снимат много неща. Всяка сутрин в продължение на три дни-четвъртък, петък и събота, организираме гмуркане за начинаещи. Това се прави с инструктор, който отговаря за тях, за да направят първите стъпки под вода. Това, което мен ме радва е, че след това тези хора се запалват и продължават да се гмуркат.

Кои са били най-интересните и запомнящи неща, които са били снимани през годините по време на фестивала?

Темите винаги са морски обитатели и една дежурна, която е еко тема. Имали сме доста фотографии във времето и всички са били много, много интересни. Самият аз снимам любителски и винаги ми е било интересно да видя какво са направили хората. Един обитател, един рак например може да бъде сниман под различен ъгъл, ракурс и той винаги изглежда различно.

Има ли участници чужденци във феста?

Не, но това е добра идея и можем да помислим в този въпрос. Фестивалът е достатъчно популярен в нашите среди и считам, че определено трябва да го има. Самите участници са тези, които ни подтикват да продължаваме да го правим.

Как се развива водолазният туризъм в България?

Водолазният туризъм има перспектива. Темата у нас е малко пренебрегната, но може да се направят много неща. Специално аз и нашето сдружение „Приятели на морето“ имаме намерението да раздвижим по-сериозно водолазния туризъм в Бургаски залив. Вече сме предприели някакви стъпки с подкрепата на кмета Димитър Николов. Засега реални действия е няма, а само сме направили план.

Надявам се, че нещата ще се случат, защото са поставени на доста сериозна основа. За един водолаз е интересна не само самата естествена природа на морето. Интересуват го и неща, които да го привличат.

Сред тях може да е потънал кораб или друг обект, който е под водата. Нашето море не е много богато на флора и фауна, но е неповторимо по отношение на красотата си. То не е най-привлекателното, но в замяна на това има доста потънали кораби, които могат да са интересни.