Стоян Димитров: Черно море е море с характер

Стоян Димитров е на 58 години, от Бургас. Собственик е на „Синхрон спорт”- магазин за водолазна екипировка и риболовни принадлежности, който разполага с водолазно училище "Синхрон" за кандидат-гмуркачи.  Хобито му е да се гмурка в морето. Обича да казва: „Животът ми е минал покрай морето”, а с какво Черно море е по-различно от останалите морета, интервю на Gramofona.com.

Г-н Димитров, от колко години се гмуркате в морето?

-  Макар че от малък съм в морето, сравнително късно се запалих по влизането под вода. Последните 12 години това е хобито ми. Разбрах, че колкото морето е красиво да го гледаш на повърхността, десет пъти е по-красиво да го гледаш под нея.

В предварителния ни разговор казахте, че Черно море е „море с характер”. Какво точно имахте предвид и с какво то е по-различно от останалите морета?

-  С характер е, защото много бързо си променя настроенията. Има моменти, в които преди да влезеш под водата, морето е едно, а като излезеш след час и половина, е съвсем различно. Ако е било кротко и мило, после може да е сърдито и нервно. Човек влюби ли се в морето, това остава за цял живот, колкото и характерът му да е променлив.

Разкажете ни какво има дълбоко под водата? Толкова ли е невероятно наистина морското дъно, каквото сме го виждали по научно популярните филми или сме чели в книгите?

-  Там има друг свят. Първо е тишината - там чуваш само собственото си дишане, изпитваш чувство за безтегловност, което на повърхността не може да се усети. Долу е много приятно, рееш се във водното пространство.

Интересен ли е подводният свят и кое гмуркане няма да забравите?

-  Има много дребни детайли, които човек наистина трябва да погледне отблизо и да отдели повече време, за да може да ги забележи. Всяко едно гмуркане е различно. Интересно ми е да се гмуркам до потънали кораби, които са някаква запечатана част от историята. В този момент, в който те са потънали, това е останало и не се е променяло.

Кое беше първото ви гмуркане до потънал кораб?

-  До кораба „Мопанг” преди няколко години и беше впечатляващо. Нашето море не е много прозрачно и нещата ти се разкриват в близък план. Въжето на котвата на лодката, по която слизаме, по случайност се бе закачило по винта на кораба. Спускайки се надолу, първо видях оргомна сянка, която не можах веднага да разбера какво е. Чак като стигнах на близко място, видях, че това е лопатата на гребния винт на кораба, която е доста голяма, защото той е бил парен кораб. Виждайки нещо, което не можеш да разбереш какво е, а в следващия момент осъзнаваш мащабите и на самия кораб…. Впечатли ме много!

От години водолази алармират, че от кораба „Мопанг” изтича гориво. Вие забелязахте ли да има теч, когато слязохте за първи път до кораба?

-  Течът на гориво от „Мопанг“ не е нито от една, нито от пет години, а е от както аз го помня. Течът от кораба е бил известен на рибарите от Черноморец още преди водолази да започнат да се гмуркат до него. Те са знаели местенцето, там където отгоре има мазут, който пречупва светлината и той се вижда. Отивали са там, закотвяли са си лодките и са риболували.

Откога всъщност има данни за изтичане на мазут от кораба „Мопанг”?

-  Този теч е може би от много по-старо време, но не мога да кажа точно в коя година най-напред е започнал. През миналата година течът се засили. Една от причините, която казаха и колегите, които в момента се занимават с ваденето на мазута, е структурната промяна в корпуса на самия кораб, което е на база дългите години, в които той стои под вода.

Металът корозира и започва да се променя. Преди години течът се виждаше откъм кармата, но беше доста нарядко. През 2017 година се засили, а през тази година излизаше вече доста голямо количество мазут.

При едно от нашите гмуркания видяхме, че на места липсват нитовете от обшивката на кораба.  Точно през тези отвори, които са може би около 2 сантиметра в диаметър, излизат отделните частици на този мазут и заминават нагоре, после се обединяват и става по-голямо петно.

Друга причина тази година течът да се увеличи е ненормално високата температура на водата на тази дълбочина, на която е корабът. Там дъното е тридесетина метра. Обикновено на „Мопанг“ температурата на водата е 8-10 до 12 градуса, а тази година беше 25 градуса на тази дълбочина. Водата беше някак си странно топла. Имало е години, когато водата горе е била 30 градуса, а на дълбочина 10 метра-12 градуса. Морето просто е особено.

Ще бъде ли предотвратена екологичната криза в Черно море?

-  Мисля, че за екологична катастрофа не можем да говорим. Никой с точност не може да каже колко е количеството гориво, което има в „Мопанг“. С колко точно е бил зареден корабът, знае само капитанът. Факт е,  че се предприеха мерки и се извършва източване. Този начин е най-добрият както за кораба, така и за екологията. Имаше предложение корабът да бъде нарязан с някаква прецизна точност, което според мен трудно би се случило на това място. Освен това по втория начин щеше да бъде унищожен един паметник на историята, защото всеки един потънал кораб е частица, запечатана от миналото.

Мисля, че нашата държава се нуждае от приходи, а това може да е едно прекрасно място за подводен туризъм. Има водолази от цял свят, които са фенове на такива места, обикалят и плащат пари, за да бъдат допуснати и да видят потънали кораби.

Пример затова може да ни бъде Египет. Там има един култов английски кораб, който е потопен от германците през Втората световна война. Стои с целия си товар, както е бил натоварен. По непотвърдени данни на местните гидове, приходите на Египет от посещение на водолази на кораба са по-високи, отколкото тези, които плащат туристите за египетските пирамиди. Въпрос е на местна политика тези места да се развият и да станат атракция за водолазите. „Мопанг“ е сравнително уникален кораб като изработка и мисля, че няма на друго място в света такъв запазен в целия си размер кораб.

Много водолази правят спасителни акции в пещери. Вие участвал ли сте в подобна операция?

-  Не, не съм участвал. Аз и моите приятели практикуваме гмуркането като хоби. Хората, които ходят на такива акции са професионалисти. Те преминават през много сериозна подготовка и имат много практика.

От години се организират туристически атракции с гмуркане. Може ли всеки да се гмурка под водата без подготовка?

-  Всяка една асоциация за водолази има програми, които са под различни имена. Те дават възможност на човек, който е в добро здраве, да погледне какво става под водата. Всичко е под строг контрол на инструктор. Не се подминава дълбочина от 8 до 10 метра и в продължение на половин час до 40 минути човек може да погледне, да подиша чист въздух и тогава да разбере това нещо за него ли е или не.

Колко време е нужно човек да се подготви, за да стане водолаз?

-  При съвременните програми на обучение, ако човек има желанието, курсът за придобиването на първата степен е 4 дни. Всеки ден има по няколко гмуркания и се работи интензивно от сутрин до вечер, а теорията се съчетава с практиката.

Освен в Черно море, къде другаде сте се гмуркал?

-  В Средиземно море почти навсякъде. В Червено море, което е изключително красиво. Не случайно казват, че е аквариумът на света. Там багрите, които може да се видят са неописуеми.

Какво си мечтаете да видите под водата?

-  Всяко ново море. Навсякъде по света моретата са различни и водолазите са пътуващи хора. Винаги ги тегли да видят нещо ново. Всяко едно гмуркане също е различно. На едно място може да се гмуркаш сто пъти и всеки път да виждаш различни неща.