Къдрокосата чаровница с голям глас Стефка Емилова е първият гост за новата година на рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com. Започнала да пее още като ученичка в родното Търговище, тя взима множество награди из цялата страна. Сред тях са Гран при на конкурса „Сезони“ в Бургас през 2004 г., а година по-рано в същия национален конкурс печели първо място, наградата на публиката и наградата на детското жури. През 2013 г. е победител и в големия конкурс „Бургас и морето“. В морския град се премества за постоянно през 2005 г., когато става вокалист на група „Горещ пясък“. Малко след това започва да пее и с рокаджиите Г.Р.А.С., чийто глас е и досега.

В навечерието на Нова година Стефка се завърна от Швеция и Финландия, където пя с Г.Р.А.С. на круизни кораби. И даде интервю за Gramofona.com.    

Здравей, Стеф! Преди дни се завърнахте от Скандинавия. Какъв стил музика свирихте там и какво обичат да слушат местните хора?

Хората от Север са доста отворени към всякакъв стил музика, не си слагат бариери, каквито съм забелязала, че си поставят хората у нас. Нещата, които изпълняваме там, са поп-рок. А също и танцувална музика, но като казвам танцувална, имам предвид валсове, танго и такива неща.

А случвало ли се е да изпълнявате ваши авторски песни?

Да, много пъти. Не всяка вечер, но често се случва дори хората, които работят на круизните кораби, да ни питат защо не свирим всяка вечер наши песни. И когато изпълняваме песните си на български, започват да ни гледат с интерес. Любопитно е, че саунд инженерите, с които работим, доста често са ни подстрекавали да изпълняваме наши песни.

Кои ваши песни сте изпълнявали най-често пред скандинавците?

„Влюбен дъжд“ сме пели много пъти, също и „Как да ти кажа“. Правили сме и наши песни на английски език.

Има ли разлика да се свири на кораб и на сушата?

Корабният живот там е доста по-различен от това да си на сушата – климатици, сух въздух, и това те изтощава физически. И сънят не е същият.

Как Стефка Емилова стана певица, кога започна да пееш?

Аз сама го осъзнах, че мога да пея. Никой от моето семейство никога не се е занимавал с музика, макар че родителите ми са музикални. Започнах да пея като малка пред огледалото с дезодорант в ръка вместо микрофон. Но тъй като много се срамувах, се криех и никой не знаеше, че пея. В един момент им зашлевих голям шамар, казвайки им, че искам да вляза в музикална паралелка в училище, а не да уча математика. Баща ми се ококори с големи очи: „Ама как музика, ти въобще можеш ли да пееш?!“.

Сега, като се върна в детските си години, се сещам, че много исках Дядо Коледа да ми подари акордеон. И той взе, че ми подари, а аз го спуках този акордеон, обръщах го, все едно че свиря на пиано и така (смее се).

Спомняш ли си, когато за първи път родителите те чуха да пееш, как реагираха?

Да, това беше може би три години, след като бях постъпила в музикалната паралелка в училището в Търговище. Дотогава аз не бях пяла пред тях. Спомням си, че баща ми през цялото време вървеше след мен и ме молеше да изпея нещо, за да ме чуе за какво става въпрос. Дори брат ми, който е по-малък, но по-отракан от мен, казваше на татко да му даде паричките, отделени за мен, и той ще изпее нещо (усмихва се). До 15-ата ми годишнина нашите въобще не ме чуха да си отворя устата. Чуха ме за първи път на един концерт и двамата бяха просълзени.

Каква музика пееше в онези години?

Средното си образование завърших с класическо пеене и изпълнявах арии и такива неща. Паралелно започнах да изпълнявам и популярни песни, така че водих двойствен живот, така да се каже – и опера, и поп музика.

Накъде те отведе съдбата, след като завърши гимназията?

Кандидатствах в Софийския университет. Но не ме приеха и се депресирах. Зарязах всичко и заминах за Норвегия за шест месеца. А същата година – това е 2005-а, участвах в „Бургас и морето“, където за първи път имаше отделна секция за млади изпълнители. И спечелих първо място. Преди това съм участвала и в националния конкурс „Сезони“, като взех първото Гран при. Та един месец след „Бургас и морето“ ми се обади Стефан Диомов, който казваше, че е много впечатлен от мен, и ме покани за вокалист на новата група „Горещ пясък“. Аз въобще не се замислех и незабавно приех, бях много щастлива. Изкарах си шестте месеца в Норвегия и веднага след това дойдох в Бургас, където съм и до днес.

А как стана вокалист на рок групата Г.Р.А.С.?

Запознах се с музикантите чрез „Горещ пясък“, където те свиреха. Получи се химия между нас и започнах да ходя с тях по участия. В началото просто присъствах, без да пея. След няколко месеца започнах да излизам и на сцената за по няколко песни. Имахме сходни музикални интереси. Светльо Михайлов ми написа една песен, получи се, последва втора, трета… И така постепенно станах постоянен вокалист на Г.Р.А.С.

Коя беше първата авторска песен, която изпълни с момчетата?

Това беше „Искам те до мен“. Песента влезе в моя самостоятелен англоезичен албум „Outspoken“ през 2006 г., който записах заедно с музикантите от Г.Р.А.С. Сега предстои да я преиздадем в нов, доста по-различен вариант от първия. Даже не знам дали ще остане със същото заглавие. Да речем, че тази песен през 2006 г. беше един вид демо версия но това, което ще се случи сега. Тя ще присъства в новия албум на Г.Р.А.С., който правим в момента.

През 2013 г. спечели конкурса „Бургас и морето“ с песента „Как да ти кажа“. Разкажи как беше създадена тази композиция и очакваше ли този успех?  

Песента е създадохме заедно със Светослав Михайлов. Преди това двамата с него правихме опити да се явяваме с други песни на конкурса. Първия път не взехме награда, втория път спечелихме трето място (с песента „Разни мъже“, 2012 – бел. р.). През 2013 г. някак си и двамата вече усещахме, че ще имаме голям успех. А и песента като че ли звучеше като за първо място.

„Как да ти кажа“ беше създадена както обикновено се случват нещата при нас – той си записва някакви демо версии, аз ги чувам в супер суров вариант и после започваме да обсъждаме какъв текст подхожда на тази песен, как да го направим и от там насетне започва работният процес по записи и т.н. Специално на тази песен текста го написах аз, което по принцип ми се случва доста рядко, защото не ме бива много в това.

Как се почувства, като спечели първата награда от такъв голям конкурс като „Бургас и морето“?

Това е голяма чест. Въпреки че съм била много пъти на тази сцена, тогава чувството беше доста по-различно. Усещах го като истинска победа и защото исках и Светльо да спечели по някакъв начин този конкурс, той го заслужаваше. Когато имаш добра работа в екип, нещата се случват.

Слушал съм да пееш различни стилове музика – от хардрок до най-нежния поп. Ако ти трябва да избираш, каква музика ти харесва и искаш да пееш най-много?

Ето това е много труден въпрос. Всичко искам да пея. Зависи и от настроението ми. Има моменти, в които съм настроена супер бунтарски и искам да крещя. Има и моменти, когато съм все едно друг човек и тогава предпочитам нежната музика. Настроена съм за всякаква музика, стига да ми харесва, съм отворена за всичко.

Кои певци ти са били любими още от малка и си искала да им подражаваш?

Различни са били. През тийнейджърските си години слушах едни, сега други. Минала съм през различни стилове. Спомням си, че силно впечатление ми беше направила песента на Анук Nobody's Wife. Е тази песен просто съм я изтърквала от слушане.

А каква музика си пускаш, когато се прибереш вкъщи и искаш да релаксираш?

В момента слушам Били Айлиш – голям фен съм ѝ. Слушам и Пост Малоун – много талантлив американски изпълнител. В някои моменти си пускам „Пантера“, зависи от настроението ми.

През 2018 г. ти се включи във фестивала Burgas Jam, където изпя Rising Force – емблематичната композиция на Ингви Малмстийн. На сцената бяха плеяда китаристи, сред които и знаменитият Николо Коцев. Как се чувстваше в този момент?

Беше голяма дандания, просто въобще не можеш да разбереш какво ти се случва в дадения момент. Едва впоследствие, като гледах записа, си дадох сметка какво ми се е случило. Но по време на самото изпълнение беше голяма лудница, в най-добрия смисъл го казвам. Адреналин, вълнение и страшен саунд. Предварително песента всеки си е репетираше самостоятелно и за първи път я изпълнихме заедно на сцената пред публиката. Иначе Rising Force сме я пели с Г.Р.А.С. във Финландия и Швеция и за мен не беше нещо непознато.  

Работила ли си заедно с някои популярни чуждестранни изпълнители?

Не точно работила, но съм пяла на сцената заедно с Джеф Скот Сото. Случи се на фестивала Spirit of Burgas през 2011 г. Това беше направо брутално, пред такава публика никога не съм пяла, беше супер яко.    

В тази връзка липсват ли ти големи фестивали в Бургас, особено по отношение на рок музиката?

То не само по отношение на рок музиката, нещата са доста замрели. Защо няма посещаемост, къде са тези хора? Критериите на хората са толкова високи, че те искат директно да отидат на концерт на AC/DC, да речем. Няма как да докараш AC/DC в Бургас, не е толкова лесно.

Какви са ти плановете за тази година?

Те са свързани най-вече с Г.Р.А.С. Записваме нови песни, което ме прави много щастлива. Стараем се нещата да звучат добре. Предстои издаването на новия ни албум, като последно записахме един инструментал, който ще излезе до края на този или на другия месец. Той звучи много различно от това, което сме правили досега, съчетание на електроника и нашия си типичен стил. Продължаваме да работим и с „Горещ пясък“. Сега, на 14 януари, ще правим акостичен трибют на Адел. Мястото е обичайното – експоцентър „Флора“, часът е 18.00.