Стефан Петров е заместник-председател на Организация за закрила на българските граждани (ОЗБГ). Организацията е инициатор на редица протести и инициативи през последните години. Последната проява на ОЗБГ бе мирното събрание в подкрепа на пловдивския медик д-р Иван Димитров.

Защо решихте да подкрепите д-р Иван Димитров?
- Решихме да подкрепим д-р Иван Димитров от Пловдив, за това, което той направи и за да му окажем морална подкрепа, както и да покажем, че в Бургас има достойни българи, които са съпричастни към неговата съдба и искаме той да бъде освободен и оневинен. Те вече го освободиха, но не искаме да му се повдигат обвинения.

Вярвате ли на изнесените факти от прокуратурата в Пловдив?
- Към момента на нищо не вярваме, когато има край  на разследването и всички факти станат окончателни, тогава вече можем да кажем, дали вярваме или не вярваме. Но към момента нищо не можем да кажем, защото няма окончателна проверка и затова се придържаме към първоначалната версия, че циганинът е влязъл в тях и той го е застрелял.

Какво предлагате, за да не се стигне до подобни ситуации?
- Да се промени законът за частната собственост, защото „Моят дом е моята крепост“. Всеки един имот, без значение дали е дворно място, гараж, къща, апартамент, то е неприкосновено. Всеки един човек, който влезе без покана при собственика, то собственикът може да прави с него каквото сметне за необходимо – без значение какви са мерките, колко са крайни и дори краят да бъде фатален. Това си е решение на собственика, той не трябва да бъде подведен по никакъв начин под отговорност. Искаме да се промени този закон, също така искаме да се облекчи и процедурата за издаване на разрешителни за притежание на лично оръжие на граждани. Към тази процедура, освен към действащи законови мерки, да се приложат и мерки, този, който иска да закупи оръжие – да има 21 години, да е със средно образование, да има шофьорска книжка и да държи тест за български език и литература.

Защо имаше толкова малко протестиращи в Бургас?
- Това не беше протест, това бе мирно събрание на граждани. Явно това е „родолюбивият“ дух на бургазлии. Хората ни подминават, смеят се, но не идват при нас. Това е псевдородолюбие, ние бургазлии сме известни с ниския родолюбив български дух. В някои градове имаше хиляди хора, а ние тук бяхме 50 човека, което е жалко.

 

Снимка: Архив