Станко Щерев е на 33 години от Созопол. Регионален председател е на "Българска асоциация за туризъм" и председател на гражданско движение „Раковски. Левски. Ботев“.

Завършил "Икономика" в Москва степен бакалавър. Има магистърски степени по "Спортна педагогика" и "Национална сигурност". В момента подготвя дисертация в областта на продоволствената сигурност.

Работил в една от най-големите организации в Русия СРО "РусСтрой", като мениджър по развитието, както и в областта на недвижимите имоти и строителството. Сега е учител в СУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Созопол. Развива частен бизнес в сферата на туризма и строителството.

Шампион по бокс и носител на купа "България", три пъти награждаван за треньор на годината на гр. Бургас. В момента развива треньорска дейност и предава своите знания на младите созополски таланти.

Интервю на Грамофона нюз за благотворителния концерт в Созопол, на който се събраха пари за закупуването на животоспасяващ дефибрилатор за спешната помощ в морския град.

 

Г-н Щерев, откъде дойде идеята за кампанията за закупуването на дефибрилатор за спешната помощ в Созопол?

Създадохме гражданското движение „Раковски. Левски. Ботев“ /РЛБ/ и от самото му начало имахме за цел да направим благотворителен концерт и други мероприятия. Предложенията за каузата бяха много и най-различни, но тази се открои с важността си, защото дефибрилаторът може да спаси човешки живот, а той е безценен. Самата идея беше на Станислав Андонов, мой приятел и член на РЛБ, даже спокойно бих казал, че е дясната ми ръка. Той беше проучил всичко предварително и знаеше, че необходимостта от такова устройство преди сезона е крайно наложащо.

Това е първата Ви мащабна кампания, която се оказа изключително успешна. Как се чувствате, знаейки, че помагате?

Странно е, но бяхме уверени, че ще успеем да съберем парите. Удивява ни това, че сумата продължи да расте и след концерта. След него започнаха да ни търсят най-различни хора с желание да се включат в благотворителната кампания. Постиженията са две: първо - събраната сума; второ - това, че хората се обединиха в името на една добра кауза! Именно това ни прави изключително щастливи!

Благодарим за щедрата подкрепата в лицето на Тихомир Янакиев, Станислав Губеров, Момчил Николов, Димитър Джунджуров, Оги Радев, НЖС "Света Марена" Созопол и служителите на РУ Созопол, чиито дарения оказаха огромно влияние върху крайния резултат.

Как премина организацията по самата кампания и кои хора откликнаха на нея?

Въпреки че всеки един от нас е изключително зает, успяхме да се организираме и да разпределим задачите. Екипът на РЛБ се състои от най-различни по професия и умения хора. Един отбор от професионалисти в своята сфера, това направи подготовката по концерта много приятна и забавна. Срещнахме страшна подкрепа и разбиране, както от кмета на община Созопол Тихомир Янакиев и неговия екип, така и от секретарите на читалищата и ръководителите на детските състави. Невероятно е какво можем да постигнем, когато сме обединени.

Защо решихте да създадете гражданското движение„Раковски. Левски. Ботев“?

Идеята за гражданското движение се появи преди доста време. Може би преди две или три години. Със Станислав Андонов започнахме да обмисляме да направим нещо, което да обедини младите около една обща идея - кауза, за да се борим за нашите морални, културни и национални ценности. Да защитаваме правата на гражданите и да бъдем от полза на обществото, от което всички ние сме част. Минаха години и моментът настъпи. Може би, защото съдбата ни срещна със съмишленици, които са млади, амбициозни и образовани родолюбци.

Коя е следващата Ви кауза/каузи?

Каузите, които сме набелязали са много и всеки ден се появява нова. Все още не сме избрали конкретна, но и това ще стане. В момента подготвяме два проекта с културна цел, които ще пуснем в интернет пространството. Ние не се занимаваме само с благотворителност. Дейностите ни обхващат и други направления: култура, образование, история и др.

Тренирате млади хора и предполагам Вие самият сте активно спортуващ. Какво трябва да знаят подрастващите за спорта като цяло?

Треньорската дейност е моят начин да предам на младите наученото през годините. Като треньор имам зад гърба си около 12-13 години стаж, като 4 от тях са в Москва. Самият аз съм израснал в семейство на спортисти и от самото си раждане съм по залите. Боксови ръкавици съм сложил за първи път на 3 години, а на ринга стъпих на 12. В България, за съжаление, по-рано от тази възраст няма как да излезеш на боксовия ринг.

В момента тренирам над 25 момчета и момичета от 7 до 18-годишна възраст. Идват и големи мъже, от които бивши състезатели, даже шампиони по бокс. Техният пример е важен за подрастващите, защото младите виждат, че дисциплината и уважението, както между съотборниците и треньорите, така и към самите себе си е от особено значение. Ако искат да успеят не само в спорта, но и в живота - друг начин няма освен постоянство и къртовски труд.

Как се развива клубът Посейдон в Созопол?

Всичко върви много добре. Разрастваме се с всеки изминал ден. Имаме щедри спонсори в лицето на Станислав Губеров, Димитър Джунджуров, Станимир Петров и Ивелин Кичуков, които помагат с оборудването на подрастващите състезатели, и на треньорите. Благодарение на кмета на община Созопол Тихомир Янакиев, който поема разходите по наема на залата, децата тренират напълно безплатно. Вече имаме и първите медали, което е доказателство за труда на децата и нашата всеотдайност спрямо тях.

Какво обичате да правите в свободното си време?

Това е интересен въпрос. Свободното време в моя график е дефицит. В момента използвам всеки свободен час, за да работя над дисертация в областта на Продоволствената сигурност. Ако съм прекалено уморен, разпускам с книга в ръка и в много редки случаи гледам някой филм.

Но колкото повече ангажименти имам, толкова съм по-удовлетворен от свършената работа. Докато човек е млад, трябва да дава всичко от себе си за близките и за родината си. На старини и да искаме, няма да имаме тази енергия, този огън, който гори вътре в нас, това желание за справедливост и солидарност към тези, които се нуждаят от помощ.

Искам, когато остарея и погледна назад в миналото, да съм сигурен, че съм дал всичко от себе си и съм направил това, което трябва за един по-добър живот за нашите деца и идните поколения.