56-годишният Станко Киров от Българово е единственият кошничар в Бургаска област. Мъжът практикува занаята от 30 години. В миналото кошничарството е било добре познато в региона. Сега хората занимаващи се с това се броят на пръстите на едната ръка. Преди няколко дни  Станко Киров – майстор кошничар,  бе вписан в регистъра на „Живи човешки съкровища“ – кампания 2024  на Министерството на културата. Интервю на Грамофона нюз.

Г-н Киров от колко години се занимавате с кошничарство?

За първи път на 4 май 1994 година влязох в работилницата, където учих занаята. След като се уволних от казармата си потърсих някаква работа. Мислех, че това е временно, докато не си намеря нещо сериозно. Занаята ми го предаде бившият кмет на Българово Йордан Йорданов. Пет години чиракувах при него и после започнах сам да се развивам в тази посока.

Какво Ви накара да продължите да се занимавате с кошничарството?

В началото не отидох с намерение, че ще се занимавам постоянно с това. Затова първите две години докато чиракувах записах висше образование „Икономика“. В последствие обаче разбрах, че нещата които правя ми се получават. Започнах с по-голямо удоволствие да практикувам занаята. Когато завърших образованието си и трябваше да избирам между него и работа по специалността, избрах кошничарството, защото установих, че то ми носи голямо удоволствие.

Как приеха новината вашите родители, че ще се занимавате само с кошничарството?

В началото не мислеха, че е сериозно, но сега всички хора от града ми се радват.

Има ли някой ваш роднина или близък, на който да предадете занаята?

За съжаление аз нямам деца. Така се стекоха обстоятелствата и преки наследници също нямам. За мен е важно да успея да го предам, независимо дали е наследник, или напълно непознат.

Опитвате ли се да популяризирате занаята сред младите?

Непрекъснато участвам на фестивали, където демонстрирам този занаят и се опитвам да запаля хората по кошничарството. Втора година ходя в НХА, където работя със студентите и им показвам детайли на кошничарството. Там мисля, че са хората, които биха проявили желание да продължат този занаят. Винаги си казвам, че щом съм усвоил занаята до едно добро ниво, значи съм си свършил работата наполовина, защото ако няма на кой да предам тези знания, другата половина от работата не съм си свършил.

Преди дни бяхте отличен и вписан в регистъра на „Живи човешки съкровища“. Какво Ви донесе това признание от номинацията?

Радвам се за грамотата, която получих от зам.-министъра на културата. За мен е успех, че минах през регионалната комисия, която единодушно ме избра и номинира. Надявам се рано или късно кошничарството да бъде вписано в националната листа, защото този занаят е ценен и в наше време не е често срещан.

Какво Ви подтикна да се впишете в регионалната и националната представителна листа на елементи на нематериално културно наследство?

Основният мотив ми беше да се фокусира вниманието не толкова върху моята личност, а върху кошничарството, защото това е един много красив занаят и за съжаление няма кой да го наследи. Другият ми мотив беше да се обърне внимание, че в Българово той все още се развива и се съхранява, дори се стремим да го надграждаме.