Ангелина Недин е от Созопол. Тя е професионален художник с многобройни авторски изложби. За пореден път красивата дама зарадва своите почитатели с голяма експозиция, под наслов „20 години по-късно”. Пред широката публиката майсторката на четката представи непоказвани картини от различни творчески периоди. Трудно ли се рисува Созопол и какво е той за Ангелина Недин? Интервю на Gramofona.com.
Г-жо Недин, какво е усещането да представите всички тези картини, вдъхновени от Созопол?
- Усещането наистина е невероятно. Дори не мога да го определя. Може би малко късно ще си направя равносметка. Емоциите в този момент вземат връх. Щастлива съм!
Изложбата преминава при голям интерес. Това означава ли, че има много ценители на изкуството тази вечер?
- Много съм благодарна на всички, които посетиха изложбата ми и да, определено ценители има много.
Трудно ли беше да се подредят всички тези картини и по периоди ли са избрани?
- Не са точно по периоди, но все пак има такава тенденция. Платната се подреждат трудно, защото са много, а и едни са рамкирани, а други не.
Имаше ли такива картини, които отпаднаха по време на подредбата и обратно - такива, които съжалявате, че не изложихте?
- Предварително свърших с подбора и доста от тези, които бях предвидила, отпаднаха, но нямаше картини, които да искам да махна в последния момент.
Може ли да ни посочите една от картните, които за вас е много специална?
- картина, рисувана от прозореца на стаята ми.
От първата изложба в Созопол досега, отново в Созопол - това може ли да се приеме като голямата любов Созопол?
- Не случайно избрах да представя в Созопол всичките тези картини, защото мисля, че созополската публика и хората в града са достойни да преживеят това нещо.
Именно в техния роден град, както и в моя, е представена тази голяма експозиция от целия ми творчески път, който съм преминала досега. Хората на Созопол винаги са гледали на моето изкуство като на нещо много голямо и велико. От тях съм черпила много вдъхновение, с тяхната подкрепа съм работила и ще продължавам да работя.
Това е едно признание за града и хората в него, може би?
- Да, абсолютно.
Има ли кътче от Созопол, което не сте рисувала?
- Има много такива кътчета и Созопол е достоен за цял един живот на художник.
Какво мечтаете да нарисувате извън любимия Созопол?
- Често, ходейки на други места, силата и магията на родния ми град е толкова голяма и взела връх в мен, че наистина продължавам в спомените си да рисувам Созопол.
Ще спрете ли да рисувате?
- Дано да няма такива моменти, дано Бог ме дари със здраве и дълъг живот, за да продължа да работя.