Ани Златева от Стара Загора е скулптор от 21 години. Завършва специалност „Скулптура” във факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. В момента е доцент и преподавател по специалност „Теория и методика на изобразителното изкуство” в Тракийския университет. Правила е изложби у нас и в чужбина. Сега участва за 8-ма година във Фестивала на пясъчните фигури в Бургас. Темата е „Кино герои”, а ние я срещаме на работната площадка. Интервю на Gramofona.com.
Ани, пресъздавате Рапунцел, това любим герой ли е или някакъв сантимент към филма?
- Аз си избрах Рапунцел. Интересното е, че не бях много запозната, въпреки че имам две дъщери. Някак си, те пораснаха без да съм им прочела тази приказка, но с удоволствие изгледах анимационния филм, за да се опитам да я пресъздам. Участвам за осма поредна година, като пропуснах само първото издание на фестивала.
Скулпторите сами ли си избират какво да изработят?
- Обикновено организаторите предлагат няколко варианта, от които ние да изберем. Понякога те казват темата, а ние предлагаме фигурите.
Лесно ли се работи с пясък?
- Пясъкът е лесен материал за работа, но зависи точно какъв е. Специално този, който използваме в момента, е труден за обработка, защото е с голям процент съдържание на глина и има доста камъни в него. С морския пясък се работи изключително лесно и бързо.
С какъв материал се прави най-лесно скулптура?
- Глината е най-пластичният материал, с който всички работят. Но той е за подготовка на проект. За мен материалът, с който стават най-красиви скултури, това е камъкът.
Участвате ли и в други пясъчни фестивали освен в бургаския?
- Взимала съм участие на фестивали в Италия и Турция. За Канада не получихме визи, въпреки че бяхме поканени с мои колеги и там. Имам покана да замина за фестивал в Киргистан.
Коя е най-интересната тематиката на фестивалите, в които сте творили?
- В Италия фестивалът винаги е преди Коледа и тематиката е Рождество Христово. Раждането на Исус Христос и събитията, които съпровождат тази библейска сцена. В Турция са Седемте чудеса на света. На предстоящия фестивал в Киргистан ще е за световните номади и ще се представят различни народи, които търсят по-добър живот в своето битие. Всяка тема е интересна за пресъздаване.
За кой от фестивалите пазите най-скъпи спомени?
- Най-много обичам този в Италия, свързан с Рождество Христово. Приемам себе си като християнин и вярващ човек. Приятно ми е да изразя това велико събитие чрез моите изразни средства и с това, което правя.
От кого се вдъхновявате за вашите произведения?
- Едва ли има скулптор, който да не се възхищава на Микеланджело и неговите творби. От по- съвременните творци харесвам много Бранкузи. Винаги човек, когато види хубава скулптура иска и той да я направи, даже още по-хубава.
Обичам символиката в скулптурата и в моите творби се опитвам да я използвам повече. Творчеството ми е символично. Много често използвам животни и птици или части от женското тяло. Много от творбите ми са свързани с взаимоотношенията между хората, с това, което остава след тях. Любима моя скулптора е „Прегръдка”, която в момента се намира в Германия.
Често ли отсъствате от дома при толкова фестивали? И как реагира семейството ви?
- Различно. Миналата и по-миналата година отсъствах всеки месец, но за кратки периоди. Тази година пътувам по-малко.
Разбира се, че ми липсва семейството, но успявам да балансирам нещата. Предполагам, че повече аз липсвам на тях, особено на дъщерите ми, макар че са вече големи.
