Елеонора Дъбова е на 25 години от Бургас. Завършила е Немската езикова гимназия в града. Повече от 13 години се е занимавала професионално със спортни танци. Има диплома за бакалавър и магистър по специалността "Спортна журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Повече от година е кореспондент на bTV новините в Бургас. За любовта към модата, танците, животните, Бургас и морето… Какво е чувството да живееш от малка в Италия и Москва? Интервю на Грамофона нюз

Елеонора, ти си журналист, но голямата ти страст са спортните танци. Как започна това невероятно приключение?

Тренирам спортни танци от 6-годишна. Прекарвах време от сутрин до вечер в залата, преминах през много тренировки, състезания, пътувания. На 10 години се качих за първи път на високи токчета и това за малко дете беше сериозно натоварване. Спортните танци не са толкова популяризирани и много хора не знаят, че те са съвкупност от много спортове.

За да бъда в постоянна форма, ходих допълнително на балет, на плуване, правих интензивни фитнес тренировки за поддържане на фигурата.

     

Още на 15 години заживях сама в чужбина, където преминах през нови треньори, ново семейство, нова среда. Три години бях в Торино, Италия и една година в столицата на Русия.

В Италия учих заедно с другите деца италианска граматика и латински език само и само да следвам програмата на моя партньор, който беше в съседен клас.

В годините съм танцувала с различни партньори, защото има напасване на характери, техника, ниво. Някои от тях приключваха по-рано спортната си кариера, но аз имах ентусиазъм да продължа. Спортните танци ме научиха на дисциплина и отговорност.

Как се справи с тази сериозна промяна в твоя живот в толкова ранна възраст?

Било ми е трудно, но винаги целите и мотивацията са ме водили напред. Да излезеш на световно и европейско първенство, да те наградят и да вдигнеш българския флаг - няма такава емоция. Това е нещо различно и несравнимо! Чувстваш се победител в пълния смисъл на думата.

Всичко, което ми се е случило досега в живота, не е било напразно. Аз приключих със спортната си кариера, но винаги когато отида на състезание и гледам участниците, вътрешните ми емоции ме превземат и бушуват в мен, сърцето ми тупти.

Къде се чувстваше по-добре и ти беше по-интересно – в Италия или Русия?

Това са двете държави с най-силни школи по спортни танци. Може би се чувствах по-добре в Италия. До ден днешен когато отида където и да е в страната, съм като в моя втори дом. Не мога да обясня защо, просто е мое вътрешно усещане. Може би като манталитет италианците са по-близки до нас. Помня, че когато учих в Италия, още от първата седмица започнаха да ме канят на рожденни дни, просто защото хората са много емоционални, народни и контактни.

Отивайки само за десет дни в Москва, установяваш, че те са на светлинни години напред в начина на танцуване и техника. Там школата е невероятна – влизаш и всички са като войници. Това е така, защото в Русия спортът много се цени. В училище, в детска градина той е на първо място. Щастлива съм, че от малка успях да обиколя различни страни, да живея в тях и да бъда сред различни националности. Всяка държава има своите плюсове, минуси, интересни страни. Сега всичко това ми помага много и в журналистиката.

След Италия и Русия идва ред на София, но вече си в родния град. Какво ти дава любимия Бургас?

Сърцето ми е в Бургас. Чувствам се най-силна и защитена в моя роден град. Независимо дали денят ми е минал добре и положително, или пък с много трудности, щом направя една разходка до морето, се чувствам наново заредена.

Морето е мястото, където преосмислям някои неща, а шумът на вълните ми дава сили да дерзая и да мисля за нови вдъхновения и приключения. В Италия и Москва също е прекрасно, но усещането не е същото, както когато съм тук. Човек е силен и си тежи на мястото там, където е роден, там където са му корените.

В София учих 4 години, работих и в телевизия. Чувствах се добре в столицата заради динамиката, която също ме зарежда. В Бургас имам повече време, което мога да използвам рационално, защото в София например само, за да се придвижа до работа, губех час и половина в пътуване и трафик. Тук запълвам времето си с много хобита и любими неща, за които не съм имала време, когато живях в София. Щастлива съм, че съм в моя роден град.

Докато тренираш спортни танци, срещаш и официалния представител на агенция Inter Models за Бургас Ваня Маринова. Какво се случи след това?

Връзката ми с модата и семейството на Inter Models беше много случайна. В сградата, където тренирах спортни танци, в съседство беше и агенцията. Един ден неин представител дойде при нас и ни съобщи, че предстои кастинг и който желае може да се запише.

Проявих любопитство и се включих във въпросния курс, след което имах успех. Каниха ме като модел на различни ревюта на големи марки и беше много интересно. Това беше едно различно за мен предизвикателство. Запознах се с много хора, създадох нови приятелства и всичко това беше една голяма емоция.

Обичам в живота си да съм заобиколена от интересни хора, които имат цели и са мотивирани, които искат да се развиват и смятам, че Ваня Маринова и хората около нея са точно такива.

Честно да си призная пред публика, камери и медии се чувствам себе си. Това е моята среда, в която съм много спокойна. Като всеки човек и аз си имам емоциите и вътрешните битки, но на сцена съм в свои води. (следва продължение)