За кой път беше в Турция, за да следиш дали има нарушения в деня на изборите?

За последната година това е трети път, ако не се лъжа. Преди това още два пъти, т.е. за пети път наблюдаваме избори в Турция.

Тази година активността дори и в Турция беше по-ниска. По-спокойно ли премина денят там?

Не бих казал, че мина спокойно. Всеки път е натоварено и всеки път има нарушения. На тези избори, а и на миналите, два дни преди да заминем, Централната избирателна комисия излезе с решение, с което позволи декларациите за гласуване да се попълват от трети лица извън секционните комисии.

За мен това не е редно, защото хората там масово не могат да четат и пишат, те не могат и да говорят на български език.

Тези хора се водят български изселници, но не мисля, че са българи. Техните баби и дядовци може и да имали нещо общо с България, но тези хора – не.

Кои бяха най-големите нарушения, на които се натъкнахте на 2 октомври?

Досега не се бях сблъсквал с такова нещо, но видяхме председатели на секционни комисии, които не говорят български език.

Как попълват изборните книжа, които са на български език?

Нямам никаква представа. В случая на ги попълваше председателят. Не знам и как този човек следи целия изборен процес. Предполага се, че председателят на секционна избирателна комисия е този, който движи целия процес, следи да няма проблеми при попълването на протоколите. Да бъда точен, но двама председатели и Двама председатели и няколко секретари не говореха въобще български.

В деня на вота показахте и кадри, на които се вижда, че хора в секциите стоят до машините и показват на избирателите какво да натиснат.

Всеки път се сблъскваме с такова поведение. Хората ни упрекват, че едва ли не заради отпадането на декларациите сме отишли напразно, но не е така. Нашето отиване в Турция имаше голямо значение. Туширахме много нарушения – като например да се посочва директно на машината как да се гласува, говоренето на турски език, агитирането пред самите секции. Установихме, че голяма част от личните карти бяха изтекли. Т.е. тези хора бяха дошли с невалидни документи. Там където забелязахме такива неща, веднага сезирахме секциите и тези хора, с изтеклите документи, бяха върнати и не гласуваха.

Много ли бяха този тип нарушения?

Ако предни години са влизали между 85-90 00 гласа, защото в Турция право на глас имат около 300 000 души, сега ги претопихме до 54 000. Така че, ако нас ни нямаше там, със сигурност щеше да има много повече гласували.

А как се държаха членовете на секционни комисии, когато се опитвахте да осуетите нарушение? Имаше ли агресия от тяхна страна?

Да. Натъкнахме се на следното нещо. Отидохме в една от секциите, в които нямаше наш представител. Там беше станало безобразие. Член на комисията натискаше машината вместо хората, говореше се на турски. Влязохме, видяхме какво се случва и се намесихме.

Най-интересното беше, че представителят на българското външно министерство беше най-агресивен към нас. Назря скандал, започнаха да ни блъскат, да ни атакуват. Появи се и полиция. Ние показахме документите си на наблюдатели и че имаме пълното право да сме вътре. Въпреки това полицаите ни изблъскаха и ни изхвърлиха. Дори ни забраниха да влизаме отново в сградата на училището, в което беше въпросната секция.

Аз обаче поисках да вляза отново, за да мога да гласувам. Цял полицейски кордон се изправи срещу мен. Обясних им, че не могат да ми ограничат правото на глас. Съгласиха се, но ме заобиколиха шестима полицаи. И така, с полиция от двете ми страни ме ескортираха до секцията, за да гласувам. Снимаха ни номера на колата и в следващото училище, в което отидохме вече ни чакаха и бяха затворили вратите, за да не влезем.

Описваш доста сериозна картина. Имаше ли въобще секция, в която не открихте нарушения?

Да, имаше няколко. Но това беше там където имаше по-силно наше присъствие. Има хора, които от няколко години са с нас, имат опит и нещата вървяха добре. Но там, където нашите доброволци нямаха толкова опит, буквално им се качваха на главите.