Галина Танева е родена в Крумовград. Понастоящем живее и твори в красивия Екситър в Англия. На 1.11 в Деня на будителите ще гостува в програма Хоризонт на БНТ, а днес ще гостува при нас. Поводът е дебютният ѝ сборник с разкази: „Шепот от Сакар”. Той не отстъпва по достойнство на „Елада Пиньо и времето”, „Стопанката на Господ”, „Бабо, разкажи ми спомен” и много други книги - съкровищници на българщината. С любов, преклонение и носталгия Галина Танева ни отвежда в малките къщи в подножието на Сакар с богатите дворове, запознава ни със стопаните - трудолюбивите и смели българи и с красивите, сръчни българки. Историите им са истински, разказани с топли думи. В книгата има всичко: легенди за хайдути и войводи, разкази за бедствия и стихии, за змейове и невести, за седянки и обичаи, за любовта на хората към земята, животните, челядта и вярата в Бог.
Как се роди идеята за сборника?
След като открих, че умея да пиша донякъде, реших да разкажа на децата си какъв е бил животът в село на моите баби и дядовци, а дори и моето детство. Исках да създам мост между тяхното ежедневие и миналото ни, което за съжаление те, като повечето израснали в чужбина деца не познават добре. Но това са техните корени и те трябва да знаят откъде идват. Точно затова и реших да напиша сборника в стилистиката на 19 и началото на 20 век.
Надявам се, той един ден да разкаже на толкова българчета по света за тяхната България. Въпреки че използвам сравнително архаичен език, книгата не е трудна за четене, но в същото време показва до голяма степен красотата и многообразието на българския език.
В процеса на писане на разказите открих, че те събуждат много емоции в поколения българи. Тази книга е моят начин да опитам да съхраня знанието си за българското село, традиции и вярвания. Съсредоточих се основно в Сакарския край, защото аз съм израсла там и исках да пресъздам тази невероятна атмосфера и човещина, които битуват.
Колко време ти отне написването на книгата?
Донякъде мога да кажа, че разказите се пишеха сами в главата ми, а аз просто ги набирах на компютъра си. Написването на целия сборник отне около 4-5 месеца общо. Всичко се случваше ужасно бързо и напираше да излезе на хартия.
Разказите ти са богати на събития от минали векове. Направила си сериозни изследвания. Разкажи ни за това, моля!
Всъщност не съм правила много проучвания. Аз познавам изключително добре селския живот. Отраснала съм изцяло на село – село Устрем и много се гордея с това. Винаги съм казвала, че аз съм една селянка от Южна България. Повечето ми разкази са базирани на реално случили се събития, които аз помня добре. Например „Тиха“. Идеята за разказа дойде от едно наводнение в село. Трябва да съм била 5-6 годишна. Реката преля и отнесе един човек.
Интересна е историята на „Душа“. В една фейсбук група срещнах публикация за човек, блъснал с колата си лисица. Опитал да я спаси, завел я на ветеринар, но животното така и не проходило. Оттогава, човекът се грижи за лисицата и я разхожда в една бебешка количка. Така се роди „Душа“.
„Неделя“ пък е съвсем реална история. Баба ми Дина, имаше крава, която беше изключителна, но умря защото погълнала въже. Рзказите „Каменно сърце“ и „Наследство“ са посветени на дядо ми Георги, който беше каменар и правеше надгробни камъни и на дядо Георги, дядо на съпруга ми, който е бил известен майстор – хлебар в Стара Загора. А в „Бабината черга“ разказвам спомените си от другата ми баба – Кера, която тъчеше зимите в мазата на голям, дървен стан. Всеки един разказ си има история.
Защо Шепот от Сакар?
Шепот от Сакар беше първото заглавие, което се роди с писането на книгата. И смятам, че много ѝ подхожда, защото от една страна разказите са като приказки, нашепвани от планината, от друга – цялата книга е концентрирана върху региона на Сакар и основно селата.
Имаш ли си любим разказ?
Трудно е да определя любим разказ. Всеки един ми е любим, но бих казала „първи сред равни“ са „Тиха“, „Хаджи Асеневци“, „Стойново“, „Нивата край реката“. И причината затова вероятно е, че точно тези разкази са много поучителни.
А любим герой?
Определено имам любим герой и това е Добри от „Нивата край реката“. Този обикновен и беден наглед селски човечец притежава такава духовна сила и упоритост. Въпреки всичко и въпреки всички, устоя и се пребори със стихии и хора, но запази наследството си и връзката си с корена и рода си. Ето това е селската душа. Свикнали сме майката природа да ни приласкава, но и жестоко наранява. Ала от пътя си не се отклоняваме. Трудолюбие и упоритост – ценности, които все по-рядко срещаме днес...
В сборника винаги доброто побеждава. Защо?
Не бих казала, че в разказите доброто побеждава винаги. Тук дори няма и противопоставяне на добро и зло, освен може би в „Хаджи Асеневци“. Такъв е селския живот – трудности, сблъсъци с природата, постояннен труд, понякога губиш всичко. Човек трябва да преживее своя катарзис, за да се прероди и продължи пътя си. С повечето герои се случва точно това – преживяват събитие, което ги променя и осъзнава.
Борбата е вътре в тях и със самите себе си. Веднъж победили страховете и предразсъдаците си, героите стават по-силни и омиротворени. В този смисъл – да, доброто побеждава...
Разкажи ни за появата на книгата ти?
След като ръкописът беше готов, реших да го изпратя на Румяна Пелова за редакция и мнение. Никак не бях убедена, че книгата притежава достатъчно стойност, за да бъде издадена. Исках да чуя по-професионално мнение, защото със сигурност нямах намерение да я издам на всяка цена! Румяна много я хареса. Дори настоя да включа разказите „Инджан“, Змейова булка“ и „Ангел войвода“, които аз бях изхвърлила от ръкописа. Тогава за първи път се замислих дали наистина да не издам тази книга...
После започна писане до издатели, в повечето случаи мълчание от тяхна страна, докато един ден Звездомир Андронов от издателство Еделвайс реши да се довери на книгата и да я издаде. Така се роди „Шепот от Сакар“. С много помощ от различни хора.
Пак ще спомена писателя Мартин Ралчевски, без когото и ред нямаше да се напише, моите приятелки Гери и Мария, които четяха и даваха съвете от началото, отец Траян и Диман, които бяха първите ми редактори.
Веселин Кълвачев – художникът на графиката „Манастира света Троица“,за когото се разказва в сборника и Радка Атанасова, които ми позволиха да я използвам за корица и то безвъзмездно. Тополовградският поет Николай Дялков, който ми намери графиката и ме свърза с необходимите хора. Така, че тази книга е рожба на много любов и всеотдайност!
Разказите ти са написани с красиви думи. За всеки от нас есенните листа танцуват с вятъра. Твоите танцуват помежду си, като цветята на малката Ида, а вятърът тананика народна песен. Влюбена ли си в българското?
Танцувам народни танци, участвам всячески в българската общност тук, в Екситър. Имам няколко автентични народни носии, дори градината си направих в битов стил. Не само съм влюбена в българските традиции, обичаи, нрави - те са това, което ме правят цялостен човек.
Опитвам се да предам тази обич и на децата си. Вярвам, че няма начин нещо да не се запали в тях един ден. Аз ще съм посяла семето, а когато му дойде времето, то ще избуи!
Гордееш ли се, че си българка?
Аз съм българка и това няма как да се промени. Езикът ми е български, когато празнувам, празнувам по български, когато плача, плача със сълзи, попити със сол от Черно море. Това съм аз и няма как да съм друг човек! Гордея се, че произхождам от народ с такива традиции и история, като нашия. И книгите ми целят точно това – да съхранят традициите живи.
Тогава защо живееш в чужбина?
Почти 10 години след като дойдохме да живеем в Англия, разбирам че Бог е имал причини да ни доведе тук. И всеки ден Му благодаря за това. Но дори и на луната да заживея, това не значи, че не пазя връзката с нашите традиции и народ. И всячески се стремя да изградя такава връзка и у децата ми. И трите ми деца говорят и пишат на български, посещават българско неделно училище, кръстени православни християни са и опознават традициите и обичаите ни.
Върху какво работиш в момента?
В момента работя върху втората си книга – роман, който разказва за традициите в село Устрем през зимните месеци. По същността си романът е многожанров – има любов, малко фантастика, като и исторически събития. Но най-важната му цел е да съхрани автентичните обичаи в моето село. Също така съм добавила няколко местни рецепти и специфични особености от живота в село Устрем. Романът ще се казва „Нямата рече“.
„Шепот от Сакар”, за която ви разказахме с Галина Танева можете да откриете във всички големи книжарници. Пожелавам ѝ да стигне до милиони читатели, където и да се намират по света, защото от България по-голема нема!
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.
