Инж. Румяна Цвяткова е директор на природен парк „Странджа”. Завършила е Лесотехническия университет. Дълги години е работила в Югоизточно Държавно предприятие-Сливен като експерт по възобновяването на горите. Каква беше 2020 г за природния парк и какво да очакват посетителите през настоящата? Интервю на Грамофона нюз с инж. Цвяткова

Засилен ли беше контролът на територията на Странджа предвид по-големия интерес към парка през лятото и последните месеци от годината?

Първо искам да честитя на всички новата година и се надявам тя да бъде по-успешна, по-здрава и по-хубава. Пожелавам и по-често хората да посещават природата, защото тя е здраве. Заради коронавирусната обстановка, действително имахме повече посетители миналата година, което нас много ни радва.

Хората с основание намираха в природата успокоение от стреса и напрежението. Интересът към природния парк през 2020 г определено беше доста по-голям спрямо останалите години. Излизанията в природата продължиха и по-дълго време, тъй като времето дълго време продължи да е топло.

Август месец хората също много излизаха сред природата.  Тогава, след няколко сигнала, заедно с Регионалната дирекция по горите позасилихме контрола.

Първоначално съвсем добронамерено предупреждавахме хората да спазват правилата. Ние сме наясно, че те излизат сред природата, за да разпускат, но въпреки това правилата трябва да се спазват. Регионалната дирекция по горите и горските стопанства, които са на територията на парка, също правиха проверки.

За тези, които не спазваха законите за горите или за защитените територии, им бяха наложени глоби.

През изминалите празнични дни също имахме доста посетители, които се впуснаха по нашите маршрути, които определено са лесни.

Какви нарушения имаше през изминалата година от недобросъвестни туристи?

Забелязвам, че туристите са все по-съвестни и не замърсяват околната среда. Има разбира се и хора, които просто се самозабравят и оставят боклуците си там, където са били. Сред другите нарушения е паленето на огън.

То трябва да става само на определените места, тъй като всички сме свидетели, че пожари стават, защото годините са все по-сухи и няма достатъчно влага в гората. Пожарите вече стават и много бързо и те се разпространяват също бързо. Това е и причината да работим много с децата, за да може те още от малки да свикват с мислълта, че трябва да сме отговорни и да спазваме правилата в гората.

Обмислихте ли вече определени места за бивакуване за предстоящия летен сезон?

Местата действително вече са определени, но те не са утвърдени. В момента, в който уточним всичко до най-малкия детайл, ще информираме обществеността, като това ще се случи преди началото на пролетния сезон.

Тази година се навършват 100 години от първите научни изследвания върху природата на Странджа планина. Какво сочат данните?

Да, първите проучвания на Странджа планина започват през далечната 1920-1921 година. Това става в няколко експедиции, естествено с царската благословия на Борис III. Имало е укази, чрез които той е разрешил да стават тези посещения в Странджа. Първо през юли месец 1920 година е била обследвана природата в Бургас, Пода, Малко Търново, Граматиково, Кости, Бродилово, Ахтопол. Година по-късно проучванията продължават през лятото във Василико, връх Голяма Папия, Синеморец, река Резвая, връх Градище.

Учените, които са правили проучванията са Делчо Иванов , който особено настойчиво е проучил флората на България и Странджа и младият тогава ботаник  Борис Стефанов. Той първи най-основно е проучил флората в страната ни. Първоначално са описани  горските формации в Северна Странджа, но не като отделни дървесни водове, а като формации. Много по-късно е станало подробно описанието на всички растителни и животински видове.

Равносметката към днешна дата са 26 вида прилепи, като голяма част от тях са защитени, голям брой терцерни реликти - 63 вида, като 7 от видовете се срещат в Европа, единствено в Странджа. Един от тях е странджанската  зеленика, която може да се види само тук и в Кавказ. Имаме общо 1700 растителни вида. Над 85 % от територията на парка е в гори.

Ако трябва да се похвалим, имаме едни от най-масивните горски масиви, като дъбът е най-запазеният. Можем да сме горди и с прекрасния резерват Силкосия. Това е първият резерват в страната, който е запазил и зелениката, и формациите от източен бук, който също се намира само тук и в Източна Стара планина за България, Птиците са ни 283 вида, имаме над 300 безгръбначни, 47 вида сладководни риби в двете реки, което ни прави на първо място в Европа по толкова много сладководни риби. Радваме се и сме щастливи, че тук при нас е едно голямо природно богатство.

Как работи екипът на ПП Странджа в условия на ковид криза?

Колкото и да не ни се искаше, ковид кризата се отрази и на нас. Най-вече при работата с децата, защото за мен това е най-важно и ми е кауза. С тях прекратихме контакти и срещи, а това много ни липсва. Радваме се, че успяхме да осъществим Нощта на прилепите и да направим апликации с есенни листа. Много голяма част от нещата, които имахме желание да осъществим, не успяхме да свършим.

Имаше ли сериозна посещаемост за изминалите коледни и новогодишни празници?

Мерките объркаха хотелиерите, но въпреки това всички къщи за гости в село Бръшлян бяха заети. Селото е уникално, то пренася в една друга история, в миналото, където се потапяме в нашите български обичаи. В другите населени места също имаше гости, но те бяха по-малко.

Всички с нетърпение очакват поредното издание на Фестивал на зелениката? Ще го има ли тази година?

Рано е още да кажем дали ще го има тазгодишното издание, но искам твърдо да заявя, че много ми се иска то да стане факт. Знам, че на хората много им липсва и са зажаднели за него. Обещавам при първа възможност, дори и да нямаме много време за подготовка, колкото можем, да го направим. Дори и само да заведем хората по маршрутите, ще се радваме те да бъдат в царството на зелениката.

Какво си пожелавате за 2021 год.?

Една успешна година, здраве на всички, повече хора сред природата и най-вече обич към нея.