Димитър Шорин е роден в Русия, но вече управлява един от най-големите автосервизи в Бургас – сервизът „Шорин Груп“. Намира се в бургаския квартал  „Победа“, ул. "Ген. Владимир Вазов" (зад Автоцентър "Бургас").  Фирмата е семейна, наследствена, от 1999 г., а ето и историята:

- Г-н Шорин, Вие не сте българин, как стигнахте до бизнес в България и по-конкретно в Бургас?

- Може да не съм българин, но по-голямата част от съзнателния ми живот е минал в България. А сервизът е наследствен семеен бизнес, започнат от баща ми Владимир Шорин и продължен от двамата с брат ми Сергей, но това е дълга тема. Сега е „Шорин Груп“. С годините се утвърди сред клиентите както на тежкотоварни камиони, така и на леки автомобили, и в момента се радва на голям успех.

- Имам време да чуя тази дълга тема за семейството и традициите. Как се озовахте тук?

- Стартът на бизнеса беше даден от баща ми. Той е изключително колоритна личност. Обиколил е много държави по света. Уникални са разказите му как се е спасявал от маларията с непрекъснато пиене на джин с тоник в Етиопия, където е работил като съветски представител на „Камаз“. Това е било по времето на социалистическия режим. След това е изпратен в България. По същото време в Бургас се откри представителство за търговия и ремонт на големите руски товарни камиони. Така семейството ни се премести тук през 1990 година в града край морето. Аз бях преместен в руската гимназия в София, брат ми започна да учи в бургаско училище. Но демократичните промени дойдоха, както в Русия, така и в България и семейството ми реши да продължи да живее тук. Аз записах висше образование в Бургаския свободен университет и започнах на помагам на баща ми.

- Сигурно Ви е било много трудно в чужда държава и в онези време да развивате собствен бизнес?

- Наистина беше много трудно, най-вече за баща ми. Той остана представител на „Камаз“, но вече не беше на заплата, трябваше сам да заработи доходите ни.  Стана частник, което беше ново за онова време. Така започнах да му помагам. Успяхме да устоим на времето и постепенно привличахме нови и нови клиенти. В началото на нашия бизнес ремонтът на машините с марка „Камаз“ беше основен за нашия бизнес, но както всичко в България се променяше, така се промениха нещата и при нас. В началото на 90-те голяма част от камионите по пътищата на България бяха руски и камазите бяха номер 1 сред тях. Те бяха основния клиент на сервиза ни. Постепенно всички големи западни марки камиони започнаха да навлизат в България. Дали това ни харесваше или не, ние станахме сервиз, който поемаше цялата гама тежкотоварна техника. Освен камиони „Камаз“, започнахме да ремонтираме и други марки автомобили.

- Европейските и световни марки са се наложили на пазара, но там е друга техника и друг механизъм. „Задънена улица“ или предизвикателство беше за вас?

- И двете (смее се)! Трябваше да се научим да познаваме другите механики. Ох, може би е по-скоро предизвикателство! А най-точното определение е безизходно положение. Нашите редовни клиенти, превозвачи, фермери, започнаха да си купуват западни камиони и ние бяхме длъжни да им помагаме в ремонта. А той беше необходим, разбира се, защото повече от техниката беше закупена на старо. И сега в България продължават да купуват стара техника и стари леки  автомобили, затова прибягват до нашите услуги.

- Не ви ли липсва родината, не сте ли мисли ли да се завърнете обратно?

- Винаги семейството ми живееше с мисълта, че всичко тук е временно. Затова и все още не сме станали български граждани.

-Тогава защо развивате бизнес тук?

- Просто обичам Бургас! Трайно хвърлихме котва в морския град. Двамата с брат ми, учихме тук. Създадохме истински приятелства. Ожених се тук, имам прекрасна дъщеря. Брат ми също създаде семейство. А майка ми всяка сутрин се разхожда по плажа. Така неусетно се установихме, уж за малко беше…  Както казват, всяко временно нещо,  неусетно се превръща в постоянно.

- И сега какво предстои?

- О не знам ! Времето е пред нас. Баща ми се отказа да работи активно. С възрастта се нуждае  от повече почивка. Така прехвърли бизнеса на мен и брат ми. Аз се ожених повторно, а прекрасната ми съпруга този път е украинка и завръщане в родината въобще не стои на дневен ред. А и след толкова много години тук, сякаш се чувствам повече българин. Аз съм руснак по рождение, но по-голямата част от съзнателния ми живот е минала тук и приятелите ми са тук…  май е време да стана български поданик (смее се)!

- За бизнеса не казахте дали имате по-големи планове?

- Не само че имам планове, аз вече ги реализирам. В „Шорин Груп“  се прави ремонт на всякакви превозни средства, тежкотоварни и леки автомобили. Всеки, който е ползвал услугите ни до този момент, е останал доволен. И качеството си заслужава, ремонтираме като за руски пътища (смее се)! (б. ред. –измислен е и виц : японец погледнал грамадния „Камаз“ и казал: ей тия руснаци, за да не правят пътища, какви камиони са измислили.)