Честит Ден на народните будители! Отбелязан за първи път през 1909, Денят на народните будители е почит към паметта на българските просветни дейци и революционери. Истински революционери вече съвсем няма, но ако със словото си си направил революция в поезията, в литературния свят, в културния живот на най-талантливия град, то ти си от съвременните будители.
Такъв е случаят с Елка Василева - бургаската поетеса ( родена на днешния ден във Враца). Тя е автор на 8 стихосбирки, редактор, съавтор, жури на безброй конкурси. С нейните съвети и напътствия пораснаха и се утвърдиха в словото много достойни поети и белетристи.
Как пишеш едно стихотворение?
Стихотворенията сами се пишат. Застигат те на най-невероятни места... Случвало се е да събирам листа в двора, или да гладя... Връхлита ме някоя фраза и хуквам да я запиша. Пък от нея докато се усетя, стихотворението се написало. Думите ме застигат често и нощем, но ако не ги запиша веднага, на сутринта са отлетели...
Кое е по – лесно да напишеш стихотворение, или да поправиш такова?
По-трудно е да редактираш, като че ли... Защото няма как да влезеш в същата въображаема реалност, както автора, да разбереш точното му послание... И намесата ти да е такава, че да си остане неговата творба, само че по-добра. Сложно е... Когато редактирам чужди стихотворения, се опитвам по-скоро да помогна на автора да се редактира сам. И внимавам да не премина линията, защото творците по принцип са чувствителни.
Какво е чувството, с което посрещаш успехите на твоите отрочета, които политат изпод крилото ти?
Естествено е да се радвам! Нямам чак толкова големи успехи, ако се гледат награди или критически рецензии... Но мисля, че хората харесват поезията ми. Моите премиери винаги събират многобройна публика... Тогава се чувствам удовлетворена и щастлива.
Раждането на този празник ли предопредели раждането на твоята поезия?
Не съм търсила връзка, но може би все пак да си роден на такъв празник има значение. Пиша от дете. Тогава нямаше Ден на будителите, но то ми идва отвътре... Бог вероятно ме е погледнал поне с едното око, за да се отключи дарбицата ми... Но само с талант не става... Аз не преставам да повтарям, че пишещите трябва и много да четат.
Боли ли те душата когото пишеш?
Не е точно болка, но има натрупване вътре в теб. То трябва да излезе, а това никога не е лесно. Самото натрупване идва от предизвикателствата на живота, от това, през което преминава човек. А аз съм преминала и преминавам през доста перипетии...
Забелязала съм, че когато съм наранена от нещо или някого, тогава писането се лее... И болката стихва. Парадоксално е, че най-хубавите ми любовни стихотворения са се родили по време на раздяла.
А кога душата ти ликува?
Когато изживявам споделена любов, когато съм сред красива природа или на други прекрасни места, когато някое от желанията, да не кажа мечтите, се е осъществило... Тогава ми се иска да споделя радостта си, дори да съм убедена, че заедно с мен малцина ще се радват искрено. Уви...
Поетите мислят, че най- красивите стихове са тези, които не са написали. Имаш ли ненаписани стихове?
Ох, понякога ми се струва, че всичко съм казала... Но докато се тюхкам, че съм в творческа криза, изведнъж ме сръчква ново стихотворение... Така че, продължавам...А дали следващото ще е най-красивото, не мога да знам.
Жените обикновено кокетничат като отказват да кажат годините си. До колкото те познавам ти се гордееш с твоите, а те са?
Толкова, на колкото се чувствам! Достатъчно, за да благодаря на Бога, че съм навлязла в последната третина от живота си, в биологичен смисъл... И вярвам, че ми остават още доста.
Тежат ли ти?
Не ми тежат, само понякога ми е тъжно, че не мога да правя някои от любимите си неща. Като да карам колелото си... Станала съм чуплива...
Човек поумнява или се вдетинява с възрастта?
И двете. Придобил си опит, станал си по-мъдър, но това те кара да съживяваш и детското в себе си, защото понякога чистото безразсъдство и неподправеност спасява душата. Е, едва ли ще ме видят да подскачам на един крак, или да си сплитам косата на плитки...
Празнуваш ли любовта?
Ежедневно! Самата любов превръща живота в празник!
Как и с кого ще празнуваш вечерта?
Със съпруга си. Той вече ме поздрави със стихотворение, което е написал по повода...Ще изпием по чаша вино, приготвила съм ястие, което правя два пъти в годината по специални поводи.
А иначе, целия ден празнувам с поздравленията на приятели и близки... Само децата ми липсват, все пак дели ни океана.
Днес вече ти пожелах здраве, дълголетие, обич, споделеност, вдъхновение и понеже не можах да ти подаря цвете, ти подарих думи, така както си ме учила.
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.
