Проф. д-р Николай Спасов е професор по палеонтология от Националния природонаучен музей при БАН и член на Европейската академия на науките. Казва, че от дете е искал да се занимава с това, което прави сега и е имал огромния късмет да го осъществи, а то е да опознава природата - и съвременната, и някогашната. „Работя, защото това е страст, аз не мога без тази работа“, категоричен е проф. Спасов. С последните си открития е на прага да промени световните разбирания за еволюцията на човечеството. Те бяха представени на първата научна конференция по палеонтология в Бургас – Палеофест. Проф. д-р Николай Спасов разказва в интервю за Gramofona.com за откритията, за Ноевия ковчег в Черно море и за самото Черно море като Ноевия ковчег.

Проф. Спасов, през изминалите три дни успяхте да пренесете Вашата работа и Вашата страст в Бургас. Кое е най-значимото, което се случи през тези три дни край морето?

Най-важното е, че имаше много хора, които се интересуват от това, което правим. Изследователите са в дълг към обществеността, те работят някак си за удовлетворяване на своята страст, но науката няма особен смисъл, ако тя не достига до хората. Ние сме убедени, че това което вършим, е интересно за повечето хора, защото когато започнем да им разказваме за природата от преди милиони години, за първите стъпки на човечеството, за интересните видове, това започва да ги вълнува. Опитахме се да покажем кое е вълнуващото, интересното и значимото в работата на палеонтолозите и по този начин да покажем, че има смисъл от нашите изследвания. 

Говорихте за открития на останки от слонове и форми на скали, скалообразувания, които ги няма никъде по света, освен по нашия Черноморски бряг. Кое е най-важното нещо от палеонтологията, което хората по морето трябва да запомнят? 

Много е трудно да се отговори на такъв въпрос, защото има много неща, които могат да бъдат важни. Това море е много древно. В него са живяли същества, които днес ги няма и ние намираме техните останки от вкаменелости. На сушата, която се е местила, намираме също останки от други животни, които са били сухоземни. Гигантските мастодонти, но не само те. Могат да бъдат намерени в пясъците по Черноморието различни животни, които са живяли в различни епохи, запазени точно в тези пластове. Всичко това е безспорно интересно, защото то дава информация за древния свят.

Казват, че Ноевият ковчег е в Черно море. За него нещо намерихте ли? 

Цялото Черно море е един Ноев ковчег. Всяко едно палеонтологическо находище за нас е Ноев ковчег, те ни се разкриват със своите останки, по които ние можем да си представим каква природа и какви животни са съществували някога. Разбира се, тези същества вече ги няма, но чрез тяхното изучаване ние можем да си представим природата, каквато е била и най-важното – да си представим еволюцията. Защото намирайки постепенно животните на милиони години, най-древните, следващите, следващите, ние виждаме как е протичала тази еволюция, как се е менял светът.

Кое е най-древното съвременно животно у нас? 

Има много древни животни, които са членестоноги и те сигурно са на няколко милиона години. Може да не са съвсем същите видове, но могат да са същите родове. Иначе от бозайните, от бозайната фауна, която разкриваме, много от видовете на ледниковата епоха продължават да живеят и до днес. Такива са мечките, такива са много животни от древните хищници, такива са вълците, такива са чифтокопитните, които намираме по нашите земи. Те са на десетки хиляди години и си спомнят ледниковата епоха. 

А от морските животни? 

Между рибите има видове, които са още по-древни. Калканите например, или ако говорим за морската лисица – тази хрущялна риба е запазила форми, които са на милиони години.

Защо да учат младите хора палеонтология?

Доста хора са готови да учат палеонтология, защото имат интерес. Но за да започне човек да учи нещо, трябва да се намери някой да му подскаше, да му покаже, че има такава област и че тя е интересна.

За съжаление има едно противоречие в днешния свят у нас между това какво ни интересува и това какво трябва да правим, за да живеем живота си, защото животът е материален, а за съжаление учените не са от най-заможните хора.

Лесно ли намирате средства за изследвания и проучвания?

Отговорът е кратък – трудно! Стараем се, опитваме се, понякога всяка година поотделно търсим. В България има един единствен фонд за научни изследвания, не винаги човек може с проекта си да се добере до него и не винаги може да получи всички тези средства, които са му необходими.

Затова ние търсим всякакви възможности. Има и международни фондове, разбира се! Тази година аз лично със сигурност ще атакувам някои от тези фондове, защото нашият тригодишен проект с това атрактивно заглавие „От динозаврите до първите предчовеци“ приключва и за да продължим нашите изследвания са ни нужни още средства.

Желая да разширим нашите изследвания и затова ще ни се наложи трескаво да търсим. Може би с колегите от Лайпциг ще продължим. Около 7 милиона години изглежда е времето, в което се появяват нашите първи предци, предчовеци. Ние вече имаме много сериозни аргументи затова, че нашите първи предци или както може да ги наречем предчовеци са направили своите първи стъпки в еволюцията към човека не в Африка, както обикновено се счита, а тук на Балканите.

По какво съдите, че тези първи стъпки са направени именно тук? 

Имаме вече фосили (б.р. – вкаменени останки от растения или животни), една челюст от Гърция, един зъб и една бедрена кост от България, намерени край Чирпан, които изучаваме и изучихме. Ръкописът по тях вече е готов и до месец ще го изпратим до едно от водещите списания в тази област, с надеждата че ще покажем на колегите палеонтолози по света това уникално откритие.