Честит 8 декември! От ректора на БСУ проф. Галя Христозова

На 8-ми декември e прaзникът нa cтудeнтитe в Бългaрия. Гост днес на екипа на Грамофона нюз е ректорът на Бургаския свободен университет проф. Галя Христова.

Проф. Христозова, има ли някой специален човек, на когото първо искате да честитите 8 декември?

Разбира се, че има специални хора, на които искам да честитя днес и това са всички студенти на Бургаски свободен университет, които са вече над 30 000 в 30-годишната му история. Заедно с нашите студенти, ние изградихме един интересен, иновативен и работещ университет и сега можем само да се гордеем с постиженията си. Затова, студенти на Бургаския свободен университет, независимо кога и какво сте завършили - Честит 8 декември!

Ще го бъде ли все пак празника по време на коронакризата?

За съжаление сградата на университета е празна поради стечение на обстоятелствата и поради заповедта на здравния министър. Това не означава, че празникът не го отбелязваме, защото в крайна сметка той не е само шумните веселби, отбелязването, студентската еуфория. Преди всичко празникът е в сърцата и душите ни.

Той е в академичното ни ежедневие, в успехите ни, в постиженията ни. За съжаление тази година празникът няма да е толкова многолюден, весел и шумен, но въпреки това си е празник и ние с удовлетворение отбелязваме постиженията на студентите през изминалата година.

Бил ли е и друг път университетът затворен по някаква друга причина?

Обикновено затваряме за съвсем кратко-за коледните и великденските ваканции и по никакъв друг повод не сме затваряли вратите на университета. Те са винаги широко отворени за студентите, за различни събития и тържетства. На 5 декември сме свикнали да правим голямо тържество по повод връчването на дипломите на нашите студенти. Този празник с връчването на дипломите е ореолът на нашата работа.

Това е денят, в който ние берем плодовете от своя труд. И получаваме заслужено признание – усмивки и цветя от нашите студенти. Каквото и да се случи твърдо съм решила през май месец, когато е следващото награждаване с дипломите, ако не можем в сградата, то поне да се съберем пред сградата, студентите ни да бъдат официално с тоги и да получат своите дипломи.

Взехте ли си глътка въздух и малко почивка заради COVID-19 или работата в университета стана още повече?

Никаква глътка въздух не сме си взели! Ние продължаваме да учим и графикът е такъв, какъвто би бил, ако бяхме в сградата на университета. Само че сега всичко се провежда дистанционно. Работата е повече, защото онлайн обучението изисква по-голяма подготовка от самите преподаватели и по-голяма ангажираност.

Съвсем друго обаче е усещането и комуникацията с нашите студенти в зала, погледите на очите им, разбирането, задаването на въпросите, когато сме заедно.

За да могат студентите ни да бъдат спокойни в своята подготовка, ние всеки ден им възлагаме различни задачи и домашни-да пишат, да правят и да изпращат. Учебният процес е доста интензивен. Преди няколко дни имах изпит с 300 студенти и в рамките на 3 нощи съм нанасяла до 03:00 часа протоколи с оценки, тъй като всички са нетърпеливи да видят каква оценка са изкарали по езикова култура, която е много важна.

През последните години стана така, че почти целият университет изучава предмета езикова култура, защото за мен грамотността е висш признак на отношение към образованието и към себе си. Искам всеки да бъде спокоен с познанията, които има по правопис и пунктуация, за да може да няма никакви притеснения относно това как пише, как говори и да бъде достатъчно компетентен.

Колко студенти се обучават в БСУ? Колко от тях са чужденци и какво се случва с тяхното обучение по време на пандемията?

В момента имаме малко по-малко от 3000 студенти. Чуждестранните са между 70 и 80. Няма никакъв проблем с обучението нито на българските студенти, нито на чуждестранните, защото когато обучението е онлайн, то може да се осъществи от всяка точка на света. Някои от чуждестранните студенти вече си живеят в България, но други са си по родните места.

Как университетът се справи финансово в COVID-кризата?

Тази година имаме доста повече студенти, отколкото предходните. Една голяма част от студентите, които имаха намерение да учат в чужбина, си останаха в България. Ние ги поканихме, обяснихме им условията, при които след това биха могли да продължат и в други университети. Една част от българските студенти, които учиха в чужбина и се завърнаха в България, се преместиха от чуждестранните университети при нас.

Най-важното е, че ние имаме и много повече първокурсници.  Частен университет сме и нашата основна издръжка е само от студентските такси. От тази гледна точка нямаме финансови проблеми. Другото много важно е, че сега се освободи време и енергия за работа по международни проекти от страна на преподавателите. Проектите са добре финансирани и по този начин ние можем да си подсигурим и средства за научната дейност. Тази година спечелихме няколко проекта, те са за стотици хиляди евра и са за провеждане на конференции, издаване на издания, научна и изследователска дейности.

Трудна ли е работата на преподавателите в електронна среда?

Няма как да е трудна, тъй като ние започнахме да работим така още през 2007 година. Още тогава направихме в университате „Moodle“ и от тогава нашите лекции са в електронна среда. Новото, което направихме сега е да обучим студентите за работа в „Microsoft Teams“, където колегите вече могат в реално време да преподават, студентите да ги виждат, да си споделят презентациите, а също така и да пишат.

Единствената разлика е, че студентите трябва да са с изключени камери и микрофони, за да няма смущения и да не се натоварва системата. Студентите виждат преподавателя и неговата презентация, но ние не виждаме будните им очи. Това е единственото нещо, което не ни харесва по време на онлайн обучението.

Има ли нещо специално, което ще подготвите, когато БСУ отвори отново врати?

Иска ми се да е нещо шумно и бурно и зависи кога ще го направим. Обикновено през декември освен, че връчвахме дипломи, през ноември правихме ден на отворените врата на университета, канихме всички училища, показвахме интересни неща. Това липсва. Може би ако отворим отново вратите на Бургаски свободен университет, ще подготвим точно това. Ако е възможно разбира се ще поканим ученици, за да им представим отново не само красивата сграда и приятната обстановка, но и всичко онова, което е вече постижение на университета.

Кой е най-яркият Ви спомен от Вашите студентски години?

Студентските ни години и празници бяха изключително интересни. С това, което кажа, със сигурност ще подразня настоящите студенти. Ние обикновено празнувахме между 7-10 дни студентския празник. Това бяха едни прекрасни времена, в които си позволявахме да си отделим малко време, за да можем да се повеселим и да можем да се подготвим за тежките сесии, които ни предстояха, да се видим с приятели, да споделим идеи, настроения, преживявания.

Най-ярките ми спомени обаче от студентските ми години са свързани с едно непрекъснато четене по 10-12-14 часа на ден, с едно непрекъснато пребиваване в чакалнята и библиотеката на университета. Мисля, че всеки един може да постигне много повече тогава, когато чете повече.

Призовавам студентите след празника, винаги да намират време да четат, защото няма друга по-голяма възможност човек да се усъвършенства от това да учи.