Проф. Диана Радойнова е дъщеря на известния журналист, писател и краевед Атанас Радойнов. Има над 20 годишен стаж като журналист, а след това се отдава на другото си пристрастие – фолклористиката и етнологията. От 8 години Диана Радойнова е професор по културална антропология в университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Тя е един от инициаторите да се възродят националните четения по хуманитаристика в рамките на Международния фолклорен фестивал. Интервю на Gramofona.com

Дълги години беше един от най-добрите бургаски журналисти, а сега си професор и доктор на историческите науки. Лесно ли замени журналистиката с научната дейност?

- Не мога да отговоря на този въпрос, защото не мисля, че съм заменила едното с другото. При мен и двете занимания още в студентските ми години вървяха успоредно. Още в първата година като студент във Великотърновския университет се записах в кръжок по фолклор, с ръководител Анчо Калоянов. Вече проф. Калоянов, а тогава млад асистент, много ентусиазиран. И всъщност той ни запали. Даже се шегуваше и ни казваше: Вие сте заразени с фолклор.

Тази година можем да кажем, че Международният фолклорен фестивал е посветен на проф. Тодор Иванов Живков. Защо честваме името на проф. Живков?

- Първо, нека да кажа, че Международния фолклорен фестивал в Бургас е най-старият фолклорен фестивал в страната и един от най-старите в Европа. Той е създаден от големия наш музиковед Филип Кутев. През 1965 год., тук в Бургас той създава една фолклорна балканиада. Първоначалната идея е била през туристическия сезон тук да се събират самодейни състави само от балканските страни. Постепенно през годините обаче интересът към фестивала започва да става много голям. Включително и от държави, които са извън Европа. Така фестивалът става международен и отваря вратите си за всички държави, които се занимават с изпълнение и интерпретация на фолклор.

През 1982 год. фестивалът се среща с проф. Живков. По това време той поема ръководството на Института по фолклор. Проявява голям интерес към всички фолклорни фестивали в България, посещава ги и води на тях свои ученици, докторанти, които се интересуват от фолклор. Фактически, неформално той поема ръководството на МФФ. Няколко години по-късно се създава и сдружението Международен фолклорен фестивал, а проф. Тодор Иванов Живков е избран за негов почетен председател.

Ако беше жив, това лято той щеше да навърши 80 год. През годините той непрекъснато обновяваше фестивала. Пускаше в обръщение нови и нови идеи и концепции. Негова е инициативата за това дефиле на участниците, което вече е традиция по бургаските улици. Негова идея е съставите да не играят само в Летния театър, а да правят кратки презентации и в кварталите, и в съставните селища на Бургас. Също така, една от неговите най-ценни идеи е тази пред Летния театър и в Етнографския музей да се представят на живо традиционни занаяти. Да могат хората да видят и да се докоснат до етнографската част от българската традиционна култура. През 1996 год. поредното му хрумване беше към фестивала да функционират едни научни четения по хуманитаристика.

Защо са важни тези четения?

- Те са важни, защото фолклорът е колкото практика, толкова и наука. Много е важно той да бъде съхраняван, изучаван, интерпретиран от специалисти. Когато фолклорът се пипа от хора, които нямат необходимите познания, се получават едни много страшни и уродливи явления. Давам за пример българското нестинарство. Нестинарството в момента е тотално комерсиализирано и опошлено. То е сведено до едно зрелище, а това предизвиква във фолклористите буквално отвращение. Ние не искаме да допуснем това да се случи с целия фолклор. Той не може да бъде сведен до едно циркаджийско зрелище. Това беше и идеята на проф. Тодор Иванов Живков – да се срещат учени и представители на фолклористиката и етнологията от Европа, за да обменят идеи. Ние не сме за това фолклорът да бъде сложен под стъклен похлупак и да го държим в състоянието му от 19 век например. Фолклорът е жив, но не трябва да се оставят уродливите издънки да навредят на цялото и да го опошлят.

За съжаление, 10 години след създаването им, през 2006 год. беше сложен край на тези четения. Сега идеята на всички нас, организаторите е, в чест на 80-годишнината на проф. Живков да ги възродим и тези четения да станат една традиционна научна проява, съвместно между Община Бургас и университет „Проф. д-р Асен Златаров“. За да имат четенията по хуманитаристика своето място и в културния, и в научния живот на града.

Повече изкуство, или родова памет е фолклорът?

- Родова култура. Това е може би най-точната формулировка, която използваше и проф. Живков. Фолклорът е тип етнична култура, т.е. народна култура.

Много ми се иска Международният фолклорен фестивал да запази своето уникално място. Навремето, през 60-те години, той е бил единствената лятна културна проява на община Бургас. Сега вече фестивали има много, но той си остава неповторим и уникален. Нека си пожелаем възродените четения да се практикуват всяка година, а да не ги загубим във времето. Нека си пожелаем и паметта за проф. Живков да остане в бургазлии. Независимо, че не е от Бургас, той е направил много повече за града от хора, които са родени тук.

Твоето сърце е в Странджа. Изучаваш я цял живот, какво я прави толкова уникална и магична?

- То не е едно нещото, което прави Странджа уникална. Тя е от малкото български етно зони, които са мултиетнични. При това с едно спокойно, изключително коректно уважение, при което представителите на различни етноси съжителстват. Много малко са етно зоните, в България където имаме такъв мултиетнизъм. Още по-малко са тези, в които представителите на различните етноси не враждуват помежду си, не си съперничат, а градят заедно една съвместна култура. Това е първото. Второто, което прави уникална Странджа, е нейната изключителна съхраненост. Може би защото се намира в периферията на България, относително далеч от големи български населени места, Странджа е доста добре консервирана фолклорна област. В нея фолклорните явления могат да бъдат наблюдавани в изключително добре съхранен вид.

Много малко са българските етно зони, в които празниците и обредите са съхранени в автентичния си вид до 40-те, 50-те, а някъде дори и до 60-те години на 20 век. В други зони разпадът на традиционната фолклорна празничност започва да се забелязва още в края на 19 век с нахлуването на градската култура. Котел, Копривщица, Чипровци, Трявна започват да се гражданеят още в средата на 19 век и там много бързо градската култура започва да руши тази типична фолклорна празничност. Докато в Странджа това е съхранено почти век по-късно.

 

Снимка: Chernomorie-bg.com