Светозар Бенчев е роден през 1962 г. Завършва Националната художествена академия, специалност „Живопис“. Професор по рисуване, работи в областта на живопистта, рисунката, керамиката и графиката. Негови творби са притежание на СГХГ, Художествената галерия в Бургас, много частни колекции в Германия, Франция, Япония. Преподава рисуване в специалност „Живопис“ и в специалност „Керамика“ в НХА. Днес говорим за изкуството в 21 век и за бъдещите проекти. Интервю на Грамофона Нюз
Професор Бенчев, преди дни НХА-Бургас бе домакин на специалното за Грамофона Нюз събитие, Никулденски конкурс, за което сърдечно Ви благодарим. Няма да говорим днес за самото събитие, а за атмосферата, в която се проведе то. Гостите бяха впечатлени от арт пространството, в което се намираме и това определено спомогна нашето събитие да бъде по-красиво. Как изкуството всъщност влияе върху хората - може ли един сърдит и мрачен човек да се промени, влизайки в една такава зала, като вашата?
Изкуството има свойството да прави хората ангажирани и да не ги оставя безучастни. Изложбата, която съвпадна с награждаването на победителите от Вашия конкурс беше много интересна. Тя проследява един творчески процес на създаване, на раждане на идеи, на еволюция, каквото беше и заглавието. Всеки от студентите беше направил собствена буква и заедно образуваха надписа.
В художествена академия вече е хубаво да се види, че има приемственост. По-малките се учат от по-големите и всъщност ние виждаме как се създава специфичната творческа атмосфера, която започва да обгръща като аура това пространство.
На първия випуск му беше много трудно, защото нямаше никой преди него, студентите нямаше откого да се учат и с кого да споделят. Беше сложно, но те се адаптираха и показаха едни много добри постижения при дипломирането. Като атмосфера, психология и усещане за общност, сега като че ли нещата вървят по-леко и в правилната посока.
Проф. Бенчев, интересуват ли се хората в 21 век от изкуство. Говорят ли за него, търсят ли го и как всъщност показват, че го искат?
Въпросът е по-скоро дали човек има необходимост от изкуство. Ако се базираме на прочутата пирамида на Маслоу, която тръгва от потребностите за храна, секс, сигурност и постепенно надгражда до потребността изкуство, тук отново стигаме до различни степени на хората, които имат желание, които са преминали на по-високо ниво в тази пирамида.
Изкуството от своя страна изисква подготвеност от страна на зрителя, защото в другия случай се превръща в нещо страшно елементарно и много пошло. Хората показват по различни начини, че искат изкуство. Има изкуство, което е на друго ниво и то разчита на публика, която е наясно какво иска и какво търси. Тя приема акта на посещение в една галерия или пространство, което се създава като специфичен ритуал, който води до по-различно усещане като дълбочина и възприемане.
Какво е мястото на Художествената академия в Бургас?
Това е изключително важна и успешна стъпка от страна на управата на Бургас, която съдействаше за създаването на филиала. По този начин талантливите млади хора на Бургас имат възможност да останат и да продължат своето образование тук. Бургас носи славата на град на творци, музиканти, поети, актьори. Именно тази специфична атмосфера намира приложение в лицето на младите, които се срещат по улици и изложби с папка в ръка, с едно различно усещане към живота наоколо. Това е много, много важна стъпка, защото успяваме по този начин постепенно да променим атмосферата в Бургас. Четири випуска вече се дипломираха, тази година ще имаме и пети. Тези млади хора, които навлизат в живота с една академична подготовка, са в състояние постепенно да променят средата в Бургас.
Наши студенти много често участват в конкурси, които са запазени марки и изведнъж виждаме естетска визия на запазен знак, марка, виждаме прояви, които по някакъв начин обгръщат вниманието на зрителя, на жителите на Бургас. В изложбените зали започнаха да се появяват нашите завършили студенти с желанието всеки да създаде своя собствен поглед към изкуството, да покажат собствените си светове.
Какви хора се записват да учат в НХА в Бургас и преподавате ли им?
Преподавам на всички, защото всички учат рисуване. Имам удоволствето да имам поглед върху работата на всеки един от тях. По време на обсъжданията на работите на всеки един студент стигаме до заключението, че няма съществена разлика между постиженията на студентите в Бургас, и тези в София. Екипът, който обучава в София и Бургас е същият. Тук са интересни качествата на студентите - доколко са последователни, колко имат желание да се развиват. И в София, и в Бургас има много талантливи и перспективни млади хора. При нашите разговори с тях винаги им обяснявам, че не са второ качество. Тук има хора, които съвсем достойно могат да се съпоставят със студентите от София.
Кои са вашите приоритети за развитието на филиала в Бургас?
Три са най-важните неща, които предстоят. Двете са свързани с материалната база на художествената академия. Имаме току що спечелен проект за реконструкция на Графична база по трансгранично сътрудничество с Турция. В процес сме на избор на изпълнител. Имаме великолепен архитектурен проект, който дава различна визия на съществуващата сграда и отваря много нови възможности за използване на пространството –керамично ателие, стаи за резиденти, които могат да дойдат тук и да изпълнят своите проекти. Надяваме се на това великолепно място да можем да поканим качествени колеги, които да създадат една много различна атмосфера, самите студенти да видят как сериозните художници творят.
Друг наш приоритет е ремонтът на великолепната сграда на ул. „Филип Кутев“, която от Областна администрация ни беше предоставена за учебни цели, по която работим съвместно в държавния университет.
Подготвяме се още за магистърска програма „Фотография“ и за специалност „Витраж“. Това е една голяма перспектива за нашите студенти, които завършвайки бакалавър и нямат възможност или желание да продължат в София, могат спокойно да останат в родния си град. Имаме разбира се и текущи дейности, но изброените ще останат за поколения напред.
От малкото щастливци сте, които от раборното си място виждат директно морето. Ако не е тайна какво си говорите с него?
Всеки ден морето е различно, защото е толкова разнообразно. Промяната на цвета на морето, корабите, които са сякаш във въздуха – всичко това създава една невероятна природна картина, която винаги отваря душата. Мястото на филиала в Бургас е едно от най-големите му предимства, че сме разположени точно на брега на морето. Освен модерната сграда, която има европейска структура, имаме и невероятна гледка от всяко едно ателие.
Изкуствоведката Ружа Маринска казва за творчеството Ви следното: “Намирам за симптоматичен фактът, че съдбата свързва Светозар Бенчев с Япония, където той неведнъж излага и има свой почитатели. Егоцентрично насочения творчески нагон-безспорен знак на западната индивидуалистична култура- в творчеството на Светозар Бенчев, в определен смисъл е успокоен и извисен от полъха на източната философия и идеята за просветлението”. Защо Япония, професоре?
Имах огромния шанс няколко пъти да бъда в Япония и да правя изложби в много сериозни галерии. Докосването до източната култура, хората и технич начин на разбиране на живота ми повлия много силно. Дълбокото вникване в японската и изобщо източната култура е процес, който продължава с години. Нямам претенциите да съм се потопил с пълното разбиране в дълбочина, но така или иначе много силно преживях динамиката, взаимоотношенията и невероятната архитектурна среда, сякаш си в бъдещето. В Япония е различно и несравнимо!
Това е едно обогатяване, което подсъзнателно човек запазва за себе си и мисля, че то остава дълбоко. От време на време е добре да се ходи до Япония, за да мога да подновявам създадената вече връзка.
Какво бихте казал на онези хора, на които изкуството им е много чуждо като понятие?
Не знам на една определена възраст как може да се въздейства, но виждам какво практикуват в Европа, разбира се и тук. От най-ранна възраст децата са подготвени за среща с изкуството посредством посещения в галерии, разговори за картини, коментиране на определени художествени творби. Виждал съм в Париж, в музей Орсе ученици от горните курсове с тестове в ръка да ходят и да намират определени картини, да ги отбелязват и да вкарват в определени графи. Постепенно този процес по някакъв начин отваря рецепторите на човека към изкуството. Става елемент от ежедневието и най-малкото дори да не се занимаваш пряко с изкуство, започваш да проявяваш една степен на грамотност и разбиране към това, което се случва. Това ми се иска да става и при нас.
За какво мечтае проф. Светозар Бенчев?
Мечтата ми е да имам повече време да бъда в ателието, където да се потопя в моя си свят. Усещам колко купища идеи съм натрупал, които очакват да ги осъществя.
