Адриана Николова е на 16-години, родена в САЩ. Живее в град Ери, Пенсилвания с родителите си, които са българи. Внучка е на бургаската журналистка и писателка Елка Василева. Интервю на Gramofona.com

 

Адриана, представи се, кратка визитка… къде си родена, от кога си в Америка, къде живееш и учиш.

-  Казвам се Адриана Николова, на 16 години съм. Родена съм в САЩ и съм живяла там през целия си живот. Родителите ми са  българи. Живеем в Ери, Пенсилвания. Уча в гимназия McDowell High Sckool. Участвам в клуб по дебати от една година.

Твоята баба Елка Василева (журналист и писател) се гордее с теб, че печелиш състезания по дебатиране. Как става това? В България състезанията по дебати тепърва добиват популярност и не са много известни.

-  В нашето училище отдавна има  клуб по дебати. "Speeches and debates”  клуб  има почти във всяко американско училище. Училищата състезават се помежду си. Тези състезания са  много разпространени при нас. Аз избрах този клуб, защото искам да стана адвокат, а това много помага да се науча да говоря убедително. Дебатът, в който съм аз, е тип „Линкълн  Дъглас”. Това е начин на дебатиране с  философски аспект. По принцип се дебатира по морално-етична тема, един срещу друг.

При другите дебати си с партньор. Състезанията по дебати са напрегнати, продължават цял ден. Участниците се записват за специфичен вид дебат и са опоненти с участници от други училища. От мен се изисква да се противопоставям на опоненти по един час, срещу всеки, 4-5 пъти дневно. Съдиите гледат, анализират и избират победителя в края, т.е. който спечели най-много рундове. 

Имаш вече опит в състезанията, доста от тях си печелила…  Какви бяха темите, с които трябваше да се справяш?

-  Аз съм участвала в повече от 20 състезания, в нашия град и в други също. На всеки два месеца темите, които дебатираме, се променят. Първата тема, по която аз участвах в състезания, беше дали богати държави трябва да оказват помощ на по-бедни.

Втората тема беше дали е правилно ако виновен за престъпление си признае и се разкае, да получава по-малка присъда. Темата за новата учебна година ще бъде дали медиите трябва да издават имената на информаторите си.

Всяка тема изисква доста сериозно проучване. Чета всичко, което е писано по съответния въпрос, ориентирам се в аргументите на противници и защитници на дискутираната тема. Трябва да съм подготвена  да представям и двете позиции, защото не се знае предварително на състезанието коя страна ще ти се падне – защитник или опонент.

Всеки път е различно. Например, когато имаме повече дебати в един ден, в един ще защитавам положителната теза, в друг – обратното. Повече ми харесва да бъда против. Например при темата за богатите държави ми харесваше да защитавам тезата „против”, но при втората тема  предпочитам тезата ”за” – призналият се за виновен да има по-лека присъда.

Какви качества трябва да притежава един млад човек, за да се справи с това предизвикателство?

-  Най-вече той трябва да може да мисли бързо, да е красноречив, да има богата езикова  и обща култура, да се интересува от много неща. Трябва бързо и ефикасно да може да разбира и да се ориентира в концепции и аргументи. Много е трудно, но е и изключително интересно.

Кое е било най-трудното ти състезание, най-трудният дебат? На каква тема беше? И защо?

-  Най-трудното ми състезание беше във Филаделфия, Пенсъбри Фалкон. Тогава се състезавах срещу опитни дебатьори, които имат над 3 години опит. А това беше моят дебют, само след  година в клуба по дебати. Но както във всяка надпревара – има най-добри, има и победени…  От всяко състезание  научавам по нещо и ставам по-уверена.

На кое състезание постигна най-голям успех?

-  Може би от състезанието в Princeton University Classic, Ню Джърси. Там стигнах до финалната четворка и заех третото място. Там победих в четири от шестте дебата. И бях много щастлива.

От кого се учиш? Кой ти помага?

-  Аз се запалих по дебатите от една приятелка, която вече учи в университета, казва се Зорин. В клуба на нашето училище има опитни  ученици в дебатите, те ме учат как да го правя и аз. Следят как се аргументирам и  ми казват какво да правя, поправят ме там, където греша. Нашият ръководител г-н Кохърти не е преподавател по дебати, той извършва организационните неща по състезанията.

Каква е разликата между ораторството и дебатьорството?

-  Речите и дебатите са много различни неща. Дебатът изисква от теб да мислиш много бързо и да изказваш своите аргументи спонтанно, без предварителни упражнения. А ораторството изисква от теб да се съсредоточиш върху една единствена тема и да я представиш по възможно най-добрия начин. Няма много съревноваване при ораторството.

Случвало ли ти се е да се налага да защитаваш теза, с която по принцип не си съгласна?

-  Да, в много случаи. При моя вид дебат трябва да мога да представя аргументи и на двете страни и във всеки рунд представям различна позиция. И в двата случая трябва да бъда достатъчно убедителна. Разбира се, имам страна, към която съм предразположена, с която съм съгласна, но трябва да мога да защитя позициите и на двете страни. По някой път става трудно, защото в ума ми съм по-привързана към едната позиция и следователно става така, че се бориш срещу собствения си ум.

За какво мечтаеш?

-  Мечтая да уча право и да изградя успешна бъдеща кариера като адвокат. Най-много обичам да чета. Харесвам математика, бих се занимавала и със счетоводство… Но по-интересно ми е да водя спор. Затова съм си избрала адвокатската професия. И тъй като искам да стана добър адвокат, дебатите са много полезни за мен. Трупам добър опит.

Ти обичаш истината. Когато станеш адвокат, ако знаеш, че някой е виновен, ще се съгласиш ли да го защитаваш?

-  Не знам. Няма да лъжа, няма да подхождам нечестно… Ако някой е виновен, той трябва да си понесе последствията. Няма да се опитвам да го освободя от наказание. Изобщо, може би няма да защитавам такива… колкото и да искат да платят… Честност, въпреки всичко.

Четеш много книги, имаш ли любим герой, от когото се учиш?

-  Харесвам много книгите на Агата Кристи, Еркюл Поаро ми е любимият герой.  Обичам да чета мистерии и криминални романи…  Кой знае, може един ден да се занимавам с криминални дела…

Би ли се върнала в Българя, за да участваш в дебат?

-  За мен ще бъде по-трудно да дебатирам на български, тъй като съм по-убедителна на моя роден език английски. Но ще  ми е интересно да видя как дебатират българите.

Какво би казала на учениците в България, които сега започват да се занимават с дебатиране?

-  За да се представят добре на дебати, те трябва да са научили всичко, което има по дадена тема, да са много добре информирани и да могат да се изразят добре. Защото ако се изразиш добре, ако си убедителен, дори ако нямаш солидни аргументи, може да победиш с красноречие.