Правдата - това голо и недолюбвано понятие все повече се изпречва на пътя ни, вее знамена и се бори с вятърни мелници. Напук, кривдата – нейна полу роднина обикаля натруфена в шарена риза. Разликата между тях е чуплива. Но той я разпознава, настръхва като Бясното куче - герой от негови романи и е нащрек да я разобличи. Помните ли една игра: истина, или лъжа?
Той не играе игрички. Неговото съществуване е подчинено на неговия избор. За Истината е готов да воюва. За лъжата не прощава. Обича тишината, самотата и разходките в планината. Но около него е скандално шумно, защото има мнение по болните въпроси като злоупотреба с дарителски кампании, парламентарни трикове, звезди шофирали в нетрезво състояние, убийци по пътищата, псевдо формати.
Като Робин Худ, който защитава слабите, като Дон Кихот достойнството си. Той е К И К - мъж с топки, тренирано тяло и нечовешки глас. Казва, че му е даден свише и просто може да пее. Има 25 годишна музикална биография.
Вокалист и основател на група Ренегат. През 2001 година излиза дебютния им албум ,,Сам.” През 2002 издават втори ,,Леден свят”, през 2004 ,,Рокофобия”. Следват ,,Инсомния”, а през 2008 кавър албума ,,Не умирай”, в който са включени песни на групите: Импулс, Щурците, Сигнал, Фактор.
През 2012 издават албума ,,Ренегат”, а през 2013 ,,Тим 2013”. А тази година преди броени дни завършиха ,,Равносметката”. Организирали са множество турнета с гост изпълнители, турне в Сърбия, съвместен концерт с Ахат, Сигнал, БГ Рок и Атлантик в зала „Христо Ботев“.
Освен музикант Константин Кацаров е спортист и умее да рисува. Но голямата му любов е писането. Прави го със страст и размисъл. Когато прочетох няколко от завидните петнадесет творби и фрагменти от останалите недоумявах, как човек стига до такива откровени и мъдри сентенции. Толкова живи и истински. Време е да научим:
Музикалната и писателската ти кариери се допълват и взаимно. Понякога в една година издаваш и книга, и албум. Например 2004 с ,, Рокофобия” идва и дебютният ти роман,, Леден свят”. Следва ,,Дрибъл” през 2005 и първият български аудио роман ,, Мутра” 2006 озвучаван от Христо Шопов и Джоко Росич. Ще споделиш ли с читателите ни подробности за този новаторски проект, моля?!
Ми… Това е моя детска мечта. Да създам нещо подобно. Нещо толкова трудоемко. Спомням си как с баба ми слушахме аудио театри по ,,Хоризонт” през нощта. Започваха точно в полунощ.
С нея спяхме на ъглов диван в кухнята, защото Старият моряк много хъркаше в спалнята. Дядо ми. Оттогава мечтая да създам нещо подобно. Усетих, че съм готов, споделих го с подходящите хора и стана факт.
Така се запознах с Христо Шопов. В този проект участва почти целият Пловдивски драматичен театър. Изключително се гордея с това свое културно постижение. То е първо по рода си в България и едва ли ще се повтори. Никой не влага толкова средства в подобни проекти. Единствено лудите. Благодарен съм, че не съм се родил съвсем психически здрав…
В поредица от книги разказваш за Антон Михайлов - бос от престъпния свят. Но и други твои герои са момчета от криминалните хроники. Връщаш ни в онези години на несигурност и унижение, както го направи писателят на ъндърграунда покойният Христо Калчев. Сравнявали ли са те с него?
Случвало се е. С този писател са ме сравнявали хора, които не са чели мои книги. Иначе не биха го правили. Това е все едно да сравняваш два вида животни, чиято прилика е, че просто са животни. Нямаме нищо общо. И като хора, и като пишещи.
Аз разглеждам човека, а той искаше да впечатли с хроники. Моето писане е океан, а неговото плитка река. Аз бях там, а той е чул или му е било разказано, какво е било там.
Аз търся необятното. Заровил съм се в тайната на подредбата на думи. Аз всеки ден уча и никой няма да ме чуе да казвам, че вече знам. Просто бях събирач на дългове…
Подражавал ли си му ?
Никога! Не ме е впечатлил с нищо. Не подражавам и на тези, които са ме впечатлили. Просто е. Аз съм неподражаем.
С какво мислиш, че твоите романи се различават от неговите?
Те нямат нищо общо. По-горе го казах. Не може да се сравнява поточе с океан. Не може да се сравнява гризли с панда. Не може да се сравнява совалка с хвърчило. Не го казвам от нескромност. В случая ще е лицемерно, ако съм скромен.
През 2008 година в съавторство с Надежда Йорданова, написвате „Какавида“. Как се получава симбиоза между двама напълно непознати?
Всичко е любов. Аз съм късметлия. През целия си живот съм бил обичан от много свестни жени, много на брой. Надежда дори не съм я виждал на живо. Не исках да я нараня. Аз наранявам тези, които обичам. Неумишлено. Предпочитам да вредя, единствено на себе си. Симбиоза? Всичко е любов…
Думите ти са ювелирно шлифовани, бият точно в гърдите и потъват в съзнанието ни като оловни войници. Но ти отново решаваш да ги споделиш с дама от Фейсбук в ,,Аз лъжецът”. Защо смесваш своите думи с чуждите?
Благодаря! Никога няма да го направя повече. Тогава направих компромис. Все още се търсех. Това беше проект, който създаде Надежда. Преди напълно да изчезне. Просто го довърших. „Аз, лъжецът“ се появи преди много години. Вече никой не може да ми партнира. Човек не трябва да разваля уникалността си, като допуска чужда намеса. Да, аз съм уникален. Всеки човек е.
Не харесваш неграмотността в писането, а неграмотността в отношенията?
Не съм пример за добри отношения, но ме дразни всякакъв вид неграмотност. Старая се да я избягвам на всички фронтове. Не понасям хора, които не полагат същите усилия като мен.
Някои от тези заглавия ,,Пепел”, ,,Паралел”, ,,Тиня и чест”, ,,З.Л.О.”, ,,ВЕД”, ,,Обвързани момичета”, ,,Дилър на думи”, ,,ВЕД чиракът на късия разказ” са издавани и разпространявани от титаните в този бизнес: Жанет 45, Хермес, Сиела, но ти прекратяваш взаимоотношенията си с тях. Работиш със същите редактори и коректори, но избираш по-трудния начин - да се самоиздаваш. Каква е причината да си направиш литературно сепуко?
Не. Направих литературно прераждане. Титаните, както ги нарече отказаха да направят, каквото и да било, за да ме сближат с хората. Дадоха ми едно лого и книга завряна в ъгъла на някоя книжарница. Не ги разбирам. Не разбирам подобно отношение. Взимаш продукт и го хвърляш, сам да се оправя. Как някой може да вземе нещо, което не знае, че съществува. Има нещо сбъркано в издателствата ни, в обществото ни, в населението ни. Аз съм луд, но не сбъркан. Не мога да оставя думите си в ръцете на някой самовлюбен и самопровъзгласил се за колос егоцентричен издател. Просто съм прекалено голям, за да им го позволя.
Сега работя с малко издателство, което има малка печатница. Това не са титани. Дори не приличат на великани.
Ненавиждаш нечистоплътните хора, а нечистоплътните мисли?
Хигиената е добро нещо. Учен съм на нея от малък. Живеем в жестоко време, в което мислите се раждат и живеят в смрад. За да спася собствените си, от венерически и инфекциозни заболявания, непрекъснато нося в себе си сапун. Няма друг начин.
Нека се върнем на епохалната аудио книга ,,Мутра”. Но първо да споделим, че копия от нея, както и хартиената версия още могат да се открият. В романа цари изконно приятелство, което се нарича братство. Какви качества трябва да притежават мъжете за да се спрягат като братя помежду си?
Качества, които не притежават 99% от хората на изкуството. Вярност. Тя е най-важна. Тя парира алчността. Тя те прави по-смел и всеотдаен в приятелството. Помага ти да приемаш с охота лишенията. Да, вярност. Не е за всеки.
А кой нарича брат Константин Кацаров?
Ми… Имам няколко братя. Не се виждаме често. Аз рядко излизам, рядко каня гости, рядко ходя на гости. Те ме превъзхождат. По-добри са от мен, по-отзивчиви, по-всеотдайни, по-отстъпчиви. Всичките са мъжкари. И четиримата. Търпят ме и ме обичат. Въпреки, че съм ги наранявал. Това е любов. Братство. Благодаря им! Мога да ги изброя и поименно…. Няма.
Започнахме и ще завършим с онази игра, истина или лъжа. Къде се крие разковничето на твоето пословично, непримиримо, а понякога експанзивно търсене на правда?
Пак опираме до хигиената. Щом опираме до грешни хора като мен да се борят за правдата, много сме я закъсали. Като общество. Като индивиди. Става въпрос за болка. Пазя се.
Избирам от кое по-малко ме боли. Мога да си легна и да замълча. Да си живея охолно. Мога и да кажа какво мисля. Да направя онова, което ще направя заради правдата. Не мога да спя, да лежа и да живея охолно, когато знам, че нещо не е честно.
От вторите ми действия ми олеква. Цял живот губя от тях, но пък не ме боли. А и аз всичко си имам, какво могат да ми отнемат…
Вярвам му, щом казва. Константин Кацаров пожела да говорим за книги. Обещахме си го преди година и го направихме. Няма значение, че романите му отсъстват от книжарниците и се купуват като апокрифна литература. Той е отричан от писателската гилдия и обичан от хората. Но, на кой му пука след като думите с които реже като с нож, думите с които обича, ще останат?
P.S.Това беше първото творение, което съчинихме заедно. Надяваме се да не е последно. Искрено ваши К И К и Нели Арнаудова!
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.
