Пламен Михов: В Бургас спортът е в колапс, а не само футболът

Пламен Михов е бивш футболист на „Нефтохимик“ и „Черноморец“, играел е още за отборите на „Кобленц“ и „Порт“ Бургас, където е работил и като треньор. Има лиценз „УЕФА Про“ и е водил отборите на „Нефтохимик“ и „Поморие“, дългогодишен директор на направление Детско-юношески футбол в БФС.

Г-н Михов, какъв е поводът да се приберете в страната?

- Тук съм по лични дела, по принцип трябваше да се прибирам за уреждане на документи, които ми трябват за Германия. Опитах и да сменя полета си един ден по-рано, за да мога да се прибера за погребението на Павел Панов, с който работихме дълги години, но за съжаление не успях.

Разкажете нещо повече за съвместната Ви работа с г-н Панов?

- Първо искам да кажа, че кончината на г-н Панов е голяма загуба за България. Отиде си една легенда и най-вече един добър и голям човек. Имах щастието да работя с него почти 6 години в Българския футболен съюз (БФС). Той можеше да бъде още дълго време полезен за българския футбол. От съвместната ни работа разбрах, че е един човек с голямо сърце, интелект и около него винаги цареше позитивна атмосфера, винаги е бил обединител и ни е помагал.

Смея да твърдя, че научих много от него и неговия голям опит. За мен беше голям футболист – имал съм възможността да го наблюдавам и на живо, независимо, че съм бил твърде малък. Беше и голям треньор, както и голям ръководител. За един добър треньор не е само атестат спечелването на шампионски титли и добро класиране, а е важно и каква генерация футболисти е създал и колко футболисти са израснали при него. Всеки знае, че докато Павел Панов беше треньор на Левски, той даде възможност на много таланти от школата им. Не е нужно да казвам, че това са големи имена за българския футбол – Наско Сираков, Божидар Искренов, Ники Илиев, Емил Велев, Боби Михайлов, както и още много други.

За мен беше голямо щастие да работя заедно с кумира си от детските ми години. Първия път, когато ме посрещна, му казах, че това е една моя изпълнена мечта. Навремето, когато играехме футбол в махалата или в училище аз си писал с тебешир номер 10 на гърба, защото той наистина ми беше кумир, а в един момент имах възможността да работя с този човек.

Разбрахме, че след като напуснахте България и поста изпълнителен директор на „Нефтохимик“, отново се занимавате с футбол, но в Германия? Кажете ни малко повече за сегашната си  работа там?

- Аз не напуснах, а бях освободен от „Нефтохимик“, държа да подчертая. Не се срамувам, защото в един малък период от време, направих всичко възможно с един отбор, изпадащ от „Б“ група, да направим добър отбор за „А“ група, но времето беше твърде малко. Не намерихме общ език с тогавашното ръководство и седмица преди да бъда освободен, аз бях решил да си подам оставката след мача с „Берое“, но само треньорите бяха причината да остана и да продължим работата си.

Във времето след мен стоях настрани и наблюдавах процесите как се развиват – хората, от които бях освободен, доказаха, че не са на правилното място и тази работа не е за тях. Може да са силни в бизнеса си, но във футбола са кръгли нули, защото виждате в какво състояние в момента е „Нефтохимик“.

В Германия изпълнявам функциите на спортен директор на „Йънг Бойс“ Ройтлинген, отделно съм спортен директор във футболно училище „Балъков“. Направихме един съвместен проект с Красимир Балъков и сме партньори с „Щутгарт“. Проектът функционира от септември месец миналата година и вече бере своите плодове. Увеличава се бройката на състезателите, които са при нас – в рамките на 2018 година някъде около 1500 деца ще минат през нашето училище. Отделно всяка седмица предстоят още записвания, може би ще имаме при нас някъде около 60-80 деца, които ще бъдат на индивидуални тренировки за високо спортно майсторство, а не за масов футбол.

Имате ли проблеми от финансов характер, от страна на бази, каквито са основните проблеми в много от Българските клубове?

- В Германия проблем относно базите – няма. Там и в най-малкото градче или селце са създадени условия за спорт, не само за футбол, за да могат хората да спортуват, в крайна сметка спортът е здраве. Разликата между двете страни е огромна – все пак Германия е една много силна икономическа страна и може да си позволи това. Много неща виждам в немския модел, които бяха при нас във времето, когато бях дете – говоря за бази, модел на работа, спортни училища и интернати. Имам чувството, че са взели от нас модела и го развиват с всеки изминал ден, а ние разрушихме абсолютно всичко, което носеше успехи, защото една малка България на международното спортно поле беше много силен фактор, не само във футбола, но и в много други спортове.

Следите ли ситуацията в Българския футбол?

- Да, следя постоянно ситуацията в българския футбол и в частност футбола в Бургас. И в тази връзка искам да кажа едно относно участието на „Нефтохимик“ в миналогодишното първенство. В края на шампионата прочетох един интервю на един колега, който много уважавам като треньор и човек - Коце Ангелов, треньорът на „Витоша“ Бистрица. Искам да му кажа на Коце: не е хубаво да прави авторитет на гърба на „Нефтохимик“ – той сравни „Витоша“ с „Нефтохимик“. Разликата е огромна от влизането на „Нефтохимик“ в „А“ група и влизането на „Витоша“. Предната година „Нефтохимик“ с един гол по-добра голова разлика остана в „Б“ група пред „Спартак“ Плевен и беше един отбор, който почти сигурно изпадаше, докато „Витоша“ цяла година беше на 2 или 3-та позиция, на моменти дори  и на 1-ва. Коце Ангелов игра бараж за влизане в „А“ група и е нормално да си запази ядрото на отбора и да търси попълнения, но не е нормално един отбор изпадащ от „Б“ група и ти да кажеш, че с този отбор може да играеш в Елита. Затова на Пламен Михов и на треньорския щаб не им стигна време, за да можем да селектираме един боеспособен отбор, защото за един месец отбор не се прави.

Как оценявате неговото ниво в момента и според Вас вижда ли се нещо позитивно, след поредния конгрес на БФС?

- Още не мога да кажа, много малко време от поредния конгрес на БФС. Виждам доста положителни неща, които се случват в българския футбол. Едно от нещата е силна конкуренция – виждате, че отборите на ЦСКА и „Левски“ стягат редиците си и „Лудогорец“ вече ще компания, което означава, че ще имаме по-силно първенство. Аз мисля, че форматът на това първенство, което БФС направи, е доста интересно. В изминалия шампионат видяхме доста интересни мачове и в двете половини на таблицата.

Надявам се в ДЮШ да продължава устремът на най-добрите школи. Виждам доста положителни неща в юношеските национални гарнитури, където един наш съгражданин в момента е треньор – говоря за Ангел Стойков, който постигна добри успехи с родените през 1998-ма година. Това е един отбор, който беше отдавна селектиран и много беше работено с тях. Ангел успя бързо да усети обстановката и да свери часовника си, така че да може да постигне успехи. Надявам се, че ще успеят да излязат от групата си, която е доста трудна, и да играят на Европейско първенство.

Как Ви се струва Бургас и бургаският футбол в момента: без отбор в Елита, без стадиони и бази за подготовка, без сериозни спонсори и все по-малко фенове?

- Определено ми е тъжно какво се случва в Бургас. Животът ми е минал във футбола, от 10-годишен съм по терените. Повече време съм бил на стадион „Черноморец“(бившия „9-ти септември“) отколкото у дома. Но за съжаление в последните години нещата при нас буксуват и то сериозно, за което си има и причина. За мен не е нормално двата клуба да останат без спортни база – затова обвинявам директно управляващите. Не мога да се съглася, че когато са подписвали договори за сътрудничества и спонсорства, не са обърнали внимание на нещо, което след време може да доведе двата ни клуба да останат на улицата. Не може един клуб без база да има някакво развитие – в това съм напълно убеден. Друг е въпросът, че в последно време във футбола попадат хора, за които футболът е едно опитно поле – нищо добро не ни чака.

Другото нещо, което следя и за мен е смехотворно, е бъдещият нов стадион в Бургас. Не знам хората, които отговарят за един от най-прогресиращите градове на книга, дали се замислят, че за един 200 000 град не е нормално да се коментира строеж на стадион за 6 000 зрители.

Имам и други критики към управляващите: в Бургас спортът е в колапс, не само футболът. В нашия град имаше спортове, в които ние имаме много европейски, световни и олимпийски шампиони. Към момента се радваме само на един волейболен отбор, който не се субсидира от Бургас, а от „Лукойл“. Няма нищо лошо – нека да имаме нещо, с което да се свърза нашия град в спорта. Строим зала за 15 000 зрители, но кой ще спортува в тази зала, след като всичко е разбито.

Няма как хората да очакват да имаме след време добре развити футболни клубове. Говоря и за двата отбора, защото мен ме боли еднакво, както за „Черноморец“, така и за „Нефтохимик“. За съжаление ние искаме да градим силни отбори при положение, че юношите ни тренират на хандбални игрища.

В медиите се създава едно изкуствено усещане – срамно е за мен да пише: „Нефтохимик бие с двуцифрен резултат Приморско“. Ние се радваме, че бием Приморско с двуцифрен резултат – за какво говорим? През 2007-ма година трите ни юношески отбора бяха републикански шампиони на България и се радвам, когато в момента виждам, че от тези продукции много момчета израснаха.

Съжалявам, че колеги, които са можещи и знаещи, трябва да се мъчат в тази тиня в момента – говоря за такива като Радостин Кишишев, Николай Кръстев, Иван Дончев. Имаме млади треньори, които показаха качества и на тези хора, ако им се създадат нормални условия за работа и те да знаят, че след края на месеца ще получат месечното възнаграждение, ние ще имаме успехи – може да закъснеят, но ние ще имаме тези успехи.