Петко Ковачев: Еврофондовете ще са полезни, ако се инвестира в иновации

Петко Ковачев е част от екипа на Гражданската коалиция за устойчиво ползване на фондовете на Европейския съюз. Той беше в Бургас, за да представи третия мониторингов доклад за наблюдение на еврофондовете. Докладът обхваща първия програмен период и според издателите му е изпълнен с уроци както от добрите, така и от лошите практики.

Г-н Ковачев, къде се нарежда Бургас при усвояването на средства от европейските фондове?

Това, което можем да кажем за Бургас е, че е един от най-големите бенефициенти и по Оперативна програма „Околна среда“, и по “Регионално развитие“. С дострояването на АМ „Тракия“, макар и косвено, Бургас получи доста позитиви и по отношение на изградената национална транспортна инфраструктура. Така че, ако гледаме от страна на финансирането - пряко и непряко, то Бургас е с доста положителен резултат.

Тук е въпросът дали хората на Бургас виждат ефекта от усвояването на европейските средства?

Като цяло между бенефициентите има големи противоречия. 50% от хората, които участват в нашите допитвания са доволни от общините в които живият. В същото време от 1/5 до 1/3 от анкетираните пък не са доволни от това, как се управляват европейските средства.

Това означава ли, че има разминаване между реализираните проекти и очакванията, които имат жителите на дадена община?

Има, да. Но то не е свързано само с големите проекти, а с всички. Хората не чувстват пряко ефекта върху себе си. Ще дам пример с интегрираните транспортни схеми. Нито една община в България не направи добра транспортна схема, така че гражданите да са удовлетворени. Никъде не се направи така, че да няма задръствания и прекомерно замърсяване на въздуха.

Как трябва да се използват еврофондовете, за да няма разминаване между реализация и очаквания?

Ние смятаме, че европейските фондове от сега нататък могат да решават проблеми само ако се използват за иновации. Под иновации имам предвид решения, до които не сме стигнали по естествен ред, а приемаме, защото знаем, че са добри. Всички знаем, че времето тече бързо и технологиите не ни позволяват да чакаме. Ясно е, че в момента, в който се произвеждат автомобилите Тесла ние не можем с този парк - и за градския, и за личния транспорт да искаме всичко да ни е наред.

Същото е и за образованието. Бургас не прави изключение, особено що се отнася до производството на необходимите професии. Факт е, че страната страда от липсата на цели професии. Някои отиват да работят в Западна Европа за по-големи заплати, но в същото време тук никой не образова младите на професионални знания и  умения. Въпросът е ще успеят ли градове като Бургас, които са традиционни образователни центрове да привлекат достатъчно ресурс и да го насочат правилно. Много е важно да знаем каква е структурата на местната икономика и как местните работодатели участват във формирането на образователните планове.

В този смисъл, бизнесът къде стои при усвояването на еврофондовете?

До момента бизнесът не беше много активен. Той получи много пречки и удари от централните власти. Особено малкият и среден бизнес. Има обаче и позитивни случаи. Най-вече при енергийната ефективност на големите предприятия. Но бизнесът като цяло не е проактивен. За съжаление част от бизнес асоциациите не са отворени към новото. Бил съм свидетел, как представител на бизнеса иска еврофондовете да се използват за замърсяващи и нископлатени работни места, защото това била демографската структура на България.

Т.е. необразовани цигани, които не могат да се интегрират и за това да ги закараме в индустриите, които Европа не иска. И да им плащаме с европейски средства много по-ниски заплати и от европейските, и от българските. Ако това е мисленето на част от българските работодатели, това е много тревожно.

Ето и туристическият сектор има нужда от хора. Туризмът вкарва 11% от Брутния вътрешен продукт, в същото време обаче не се регистрират всички посетители. Т.е. искат се едни европейски средства за сектор, който безспорно е важен, но в същото време не е коректен. Това съответно води до санкции и загуби на ресурс. Специално в този сектор има работодатели, които искат, но в същото време не дават.

Отмина ли времето на финансовите корекции, които се превърнаха в бич за много от общините?

Не мисля. Финансовите корекции са резултат от неща, които не сме догледали когато програмираме оперативните програми. Имахме лош Закон, с вратички за обществените поръчки. При такъв закон няма начин да не ни хванат. От там нататък въпросът е, кой ще понесе отговорността. Много хора се възмутиха от плоските корекции. Но това беше лесен ход на управляващите звена да кажат – да съберем парите. Беше ясно, че без корекции няма да мине и заради политическите пренасочвания на парите по ОП „Околна среда“ за общините на ДПС.

Няма как да не събереш парите обратно. Имаше инвестиции от типа на 10-13 хиляди евро на жител за воден проект. За да избегнем тези неща, трябва да следим изискванията на законодателството. Ясно е какви са приоритетите в управлението на водите да речем. Ясно е как се финансират-  първо големите, после средните и накрая малките. Ако следваме този ред, значи вече сме избегнали риска от корекции. Да не забравяме обаче и чисто българския момент – в България очевидно има хора, които могат да определят за идентични инвестиции различни суми.

Т.е. ако едно нещо в една община струва 10 единици, в друга изведнъж то струва 100 единици. Тогава веднага е ясно, че нещата не са читави. За мен част от скандалите са базирани чисто на политическата воля на управляващите през годините. Такъв пример е финансирането на ВЕИ проектите по селската програма. От една страна формално да се въведе зелената енергия, от друга да се спъва нейното развитие. Освен това имаше хора, които бяха поставени в схемите, за да печелят.