Животът на Габриела Стойчева е музика и изкуство - от родния Бургас, през студената Финландия до магичния Дъблин и обратно. Тя участва в организацията на NUMMIROCK във Финладния, работила е с Testament, W.A.S.P., Before the Dawn, Макс Лилия от Apocalyptica и още много други имена от световния шоубизнес.

Здравейте, Габриела! Заварваме ви в родния Бургас, но не кратък период сте живяла във Финландия. Ще ни разкажете ли за този етап?

За Финландия заминах след като завърших Английската гимназия, за да уча бакалавърска степен „Музикален и медиен мениджмънт“. Беше интересно преживяване, останах 8 години. Доволна съм от престоя си там, изключително интересна култура и време. Трудно беше да си тръгна, но реших, че е дошъл моментът за промяна. 

Доста време работих в музикалната сфера. Първо бях в промоутърска агенция, която се занимаваше с организиране на концерти във Финландия и научих как практически се случват нещата. След това работих и в музикален лейбъл. Последният ми проект беше едногодишен, свързан със 100-годишнината на Финландия. Възраждахме стари национални химни. Всяка провинция там има свой химн. Те се учат в училище, но не са особено интересни за децата. Ние създавахме нови по-модерни версии, работихме с музиканти от цялата държава.

Финландия сякаш се асоциира най-много с метъл музиката. Разкажете ни някой запомнящ се момент от този ваш период.

Във Финландия има доста метъл групи, но колко хора ги слушат е друг въпрос. Пазарът им е много малък и има толкова много талантливи музиканти, че често те започват кариерата си от други точки на Европа. Финландските мениджъри установяват кой е най-добрият пазар и се целят в него. От друга страна хубавото на малкия пазар е, че всеки познава всеки. Често се оказва, че нечий братовчед е свързан с музикант от друга група. Това прави музикалната индустрия доста малка, но пък сцената е компактна, за добро или лошо. 

Може би най-забавната история беше тук в България на метъл фестивал в София, на който участваха две финландски групи. След успешния концерт закарахме момчетата в един популярен столичен рок бар, където всичко вървеше нормално и се забавляваха. В късните часове решиха да си ходят, извикахме им таксита и си заминаха към хотела. В един момент аз виждам в бара видимо ядосан самотен човек с три шота пред себе си-басистът на една от групите, без да назовавам имена, за да няма засрамени хора. Оказа се , че групата му го е забравила, докато той е бил в тоалетната. Човекът беше бесен и обясняваше, че ще зареже останалата част от турнето и ще си замине, хващайки самолета за Германия. При което се започна убеждаване от моя страна, накрая той се успокои и реши да се прибере в хотела. От тогава ме представя като „момичето, което ми спаси живота в България“.

Като цяло работата с креативни хора е малко като влакче на ужасите- отиваш надолу и се качваш нагоре.

Какви са подводните камъни в този бизнес?

Като всеки бизнес има трудни моменти и хора, има го и обратното. Виждам една тенденция за подобряване на отношенията в музикалния бизнес, но много хора са все още с впечатлението, че мениджърите са с огромна пура и цилиндър на главата и взимат парите на музикантите. В наше време вече не е така, според мен. Като цяло ми прави впечатление, че нещата се случват много по-органично в индустрията. В повечето случаи, подписвайки договор с мениджър или промоутър, те работят със и за теб, а не против теб. Това е симбиоза. До голяма степен за това помогна и дигитализацията, защото сега музикантите могат да правят много за кариерата си сами, без да имат нужда от лейбъл или мениджмънт. Но се оказва, че има празноти, които трябва да се запълнят от някой, който е професионалист в индустрията. Нещата се нагаждат естествено и хората си помагат повече.

Бих направила и разделението между държавни и частни институции в индустрията. В частният сектор е по-трудно да си намериш мястото и да си извоюваш име. В държавните институции, които помагат на бизнеса, бих казала, че не съм срещала подобни проблеми, всички имат желание да помагат.

След Финландия,  продължавате към Дъблин, Ирландия. Какъв беше пътят ви там?

Дъблин избрах, защото имах нужда от промяна и исках да съм в англоговоряща държава. Там намерих специалност за магистратура, която ми допадна – „Културна политика и мениджмънт на изкуствата“. Бяхме много разнородни хора, но имахме един тип мислене. Дискусиите ни за културата бяха изключително интересни, понякога дори по-запомнящи се от самите лекции.

Започнах стаж в един театър, подобен на Уест Енд Бродуей театрите – главно мюзикъли, но има и опера, и балет. Беше работа – мечта в продължение на една година, но за съжаление дойде Ковид и промени плановете на хората.

От метъл фестивалите към мюзикълите и театъра. Какъв беше този преход за Вас?

Винаги съм имала разнородни интереси и точно това исках да доразвия, идвайки в Дъблин. В интерес на истината не е чак толкова различно. Механизмите са подобни. 

Ковид кризата оказа може би най-голямо голямо влияние на хората на изкуството. Как виждате възстановителния път?

Хората не осъзнават колко много личности работят в тази сфера и колко много са афектирани те от случващото се - от организаторите и проумотърите до сценичните работници, писатели, поети. Според мен всяко едно правителство трябва да има схема за подпомагане на сектора. Има изследвания за това каква част от приходите в Европа са генерирани от изкуствата, в частност от музикалните фестивали. А сега, когато спряха приходите за този сектор, правителствата вдигат ръце и казват : „Нищо не можем да направим!“.

За съжаление сферата на изкуството и културата попадат на последното, най-горно ниво на пирамидата на Маслоу. Когато се случи нещо такова, това е първото ниво, което пада. Някои държави се справят, заделят се пари от бюджета. Въпросът е разпределението на тези пари, да отидат при правилните хора. Дори и с тази помощ, секторът няма как да оцелее още дълго време, ако продължаваме да сме в пандемични условия. Хората стават креативни, мислят методи за продължаване на дейността. Но е само временно решение – като лепенка на рана, която трябва да се зашие. Няма как да продължи много дълго време. Много културни организации фалират и много хора губят работата си. Всички се надяваме това да свърши през 2021 година.

След Финландия и Дъблин, накъде?

Добър въпрос! В момента се чувствам много комфортно в България. Надявам се да потръгнат нещата тук. Винаги ми е било опция да се върна, но първо исках да натрупам солиден опит в чужбина. А се получи малко импровизирано, така че сега не знам какво да очаквам. Ако Ковид не ни мине път – продължаваме с работата!

Успех!

Благодаря!

Снимка: Tallinn Music Week

Фотограф: Jakob Meier