Изключително съм поласкана, че имам възможността да ви запозная с един млад, ерудиран, интелигентен, гениален и страстен етнолог, географ-изследовател, фолклорист, теолог, учен, откривател и артист. Млад мъж с енциклопедични познания в редица сериозни научни области.
Горан Стефанов е роден в град Ямбол, но родът му е от село Жеравна. Завършва Богословие във Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“, културен туризъм в университет „Паисий Хилендарски” град Пловдив, където и започва да прави докторат по етнология. Специализира в Центъра за славяно-византийски проучвания „Професор Иван Дуйчев“, завършва география в университет „Епископ Константин Преславски”. Пет години работи като етнограф в музея„Проф. Александър Фол“ в Малко Търново, където и живее, за да прави своите изследвания свързани със Странджа, а понастоящем е главен уредник на Аладжаманастир в историческия музей в град Варна. Свири на кавал, гайда, китара и двоянка - инструмент, характерен за Северна България и за Шоплука. Един от малкото истински нестинари в България.
Странджа е изключително красива планина с горските си масиви, карстовите извори, черноморското крайбрежие. Вие сте бил специалист екскурзовод за Странджа, Сакар и Котленския Балкан. Какво от географските забележителности на Червената планина (както я наричат) ви е впечатлило и къде бихте ни отвели мислено?
Да, Странджа е планина където гората, като че ли буквално се влива в морето. Природно- географските ѝ особености впечатляват не със своята големина и размери, а по-скоро с разнообразие. Ако мислено трябва да прелетим над българската част на Странджа, защото само 1/3 от планината се намира в пределите на България, бих искал да го направя първо от север на юг, а след това от изток на запад. Няма да навлизам в турската част, защото няма да ни стигне времето.
Това ще бъде дълга разходка, но ние географите сме такива в описанията си. Тук само ще маркирам част от географията и забележителностите. Ще започнем с Аркутино, защото това е и началото на крайморска Странджа. Прекрасна пясъчна лагуна и Мечешкото блато, дом на блатно кокиче, ежова главица, ръждавец. Тук се намира едно от най-богатите находища на бяла и жълта водна роза, част от резервата Ропотамо.
След това ще преминем през мегалитното светилище Бегликташ, ще се насладим на залеза над залива Атлиман, там където според едно предание умира митичната Стана Урдувизка. После ще се потопим в теменужения здрач в близост до „Пиратската църква“ Успение Богородично на Василико.
Ще продължим още по на юг, за да се разходим по природния феномен наречен „Пясъчна коса“ при устието на река Велека, и ще погледаме от пясъчната ивица звездите. Ще посрещнем изгрева с чаша ароматно кафе в залива на Ахтопол, от там през Синеморец, ще се окъпем във водите на Силистар. Така ще достигнем до село Резово и устието на река Резовска, границата ни с република Турция.
Ако тръгнем от Резово на запад, по течението на реката, ще достигнем до село Сливарово, близо до което се намира и пещерата светилище Света Марина в местността Ликуди. Оттук още по на запад по течението си, реката сменя своето име и местните, в района на Малко Търново я наричат река Делийска. В миналото тя е била много буйна и често е прииждала и отнасяла мостовете. Оттам името ѝ Делийска, „дели“ на османотурски означава луд. Затова и в този район легендарният Вълчан войвода изгражда каменен мост над реката, известен до днес като Вълчанов мост.
Реката преминава в близост до тракийските светилища Каменска Бърчина, още по на запад Мишкова нива. Последното се намира в южното подножие на връх Голямо Градище, най-високия връх на Българска Странджа 710м. надморска височина. От този връх се разкрива прекрасна гледка към Турската част на планината и най - високият връх в цяла Странджа - Махиада 1031м.
От другата страна, на северозападното било на Голямо Градище пък се намира така наречената „Гробница на Бастет“, на точно 666 м. надморска височина. Река Резовска или Делийска извира от република Турция.
Ако се върнем назад и навлезем в планината по устието на река Велека, която също извира от Турция, движейки се срещу течението ще преминем покрай Царското кладенче в подножието на връх Папия 501м. н.в. Той е и най - източната част на веригата Босненски рид, за който ще стане въпрос по-натам. След това реката преминава през селата Бродилово и Кости. Това са нестинарски села с прекрасни запазени възрожденски храмове и стари странджански къщи.
Велека се вие в стръмни долища, преминавайки покрай селата Българи и Граматиково, отново нестинарски села. Във Велека вливат водите си много притоци. Сред тях са Влахов дол, носещ вода от Влахово, най-свещеното място за нестинарите, Язменски дол в който се излива и водата на лековития извор Индипасха, следва притока Крамлък или Черната река, край която Вълчан войвода скрил някога златото си, Докузашката река извираща от девет извора и много други. Велека преминава край историческата местност Петрова нива, на която се е състоял конгреса за Преображенското въстание и село Бръшлян.
Реката преминава в подножието на Босненски рид, за който вече споменах. Той се простира на 65 км. дължина, и като че ли разделя Странджа на две. Името му идва от връх Босна, чието наименование пък е свързано с преданието за Бяла Стана Урдовизка и Хасекията. Босненски рид е и една от причините за термалните инверсии в Странджа. Студеният въздух пада надолу и няма време да оттече, затова температурите достигат много ниски градуси през зимните вечери.
От западната страна на Босненски рид се намира долината на река Факийска. Тя носи името на село Факия от където произхожда легендарния Бимбелов род. Тя се влива в Мандренското езеро, а извира в близост до село Странджа, това е най-западната част на планината. Ще стигнем и до там, движейки се срещу течението на Факийска река.
Тя преминава край Голямобуковския манастир Животоприемний източник, единственият действащ манастир в Странджа. Във Факийска река се вливат множество притоци, някои от които, като Белевренска река минават край мегалитни светилища - долмени, а други две край Марков камък. В близост до нейния извор се намира село Воден с Воденския средновековен манастир, един от предполагаемите манастири създадени от св. Григорий Синаит. Там свършва Странджа, и започват Дервенските възвишения, а още по на запад е Сакар.
Свързват планината с космическа енергия и портали към други измерения. Правите изследване на тема „Сакрална география на Странджа” и сте докторант в Пловдивския университет. Ще ни разкажете ли повече за Странджа- този извънземен феномен?
Аз от извънземни нищо не разбирам, а още по-малко от други измерения, портали и канали. По време на моите теренни изследвания в село Кирово и Белеврен, попаднах на информация за светещи кълба в небето и лъчи от светлина идващи отникъде.
Попадал съм на непубликувани краеведски бележки, относно село Визица, в които се споменава за огнено кросно излизащо от аязмото на св. Марина и пресичащо небето в посока аязмото на св. Илия. Но дали са извънземни, или друг тип феномени не мога да отговоря. За географията на планината мисля, че казах достатъчно, но сакралната география е друга тема, макар че и двете са свързани.
Така например параклисите на свети Илия са по високите открити места и върхове, вероятно затова неговият култ е по-силен във вътрешността на Странджа. Обратното е със Света Марина, чиито светилища са в ниските долове и понякога в пещерите.
С изучаване, изследвания и много разсъждения достигате до новаторската идея за приликата между Хималаите и Странджа планина. Какви са доказателствата в подкрепа на вашата теория?
Да, бях направил това сравнение в едно интервю, но това е алегория. В никакъв случай не бих го нарекъл теория. Тогава сравних двете планини заради огромния брой свещени места в тях. И това може би е единственото общо между Странджа и Хималаите в това мое символично сравнение. Тогава използвах катафатичния метод за сравнение. Това е да се сравни нещо по- познато, като използвах за пример Хималаите, за да придобие слушателя представа за друго, по-малко известно, Странджа. С това приликите приключват. Но си заслужава да се спомене, че и двете планини са образувани от сходни геоложки процеси, станали в сравнително близки периоди, през ерата на Мезозоя - периодите Креда и Юра.
В недрата на Странджа планина се крият доказателства за древни цивилизации. Множество скални пещери, стенописи и параклиси. Ежегодно вие организирате експедиции в Югоизточна България, за да проучите културно-историческото ни наследство. Фотодокументирате икони, светилища и храмове, за да бъдат изработени проекти за съхранението и популяризирането им. За кои историческите забележителности искате да ни разкажете?
За мен най-интересни са онези обекти, към които има култ или обредност. Няма как да знаем до колко са древни тези обреди или култове и дали съпътстват и обслужват обектите от времето на тяхното създаване или първооткриване, но фактът, че са достигнали до наше време, ги прави много интересни. Тук имам предвид вярванията в лечебните способности на някои свещени извори и обредите за лекуване, извършвани с водите им. Към тях могат да се присъединят идеята за справяне с бездетието и вярата за чудотворно зачеване с ритуали извършвани на свещените места. Трябва да се посочат ритуалите за изчистване от греховете, правени на различни провиралки или за гадаене на бъдещето, случващи се в определено време на скални площадки или изсечени в скалите кръгове.
По време на тези експедиции като радетел на българщината издирвате и записвате български песни и традиции. Кой обичай ви е направил най- силно впечатление?
Тук не мога да определя кой. Бих казал всички. Но онова, което най- много ме впечатли в Странджа са летните празници или панагирите. За разлика от много други фолклорни събори, там свещеното все още е неразривно с фолклора. Тук имам предвид, че панагирите се правят не просто ей така, на поляната, а на точно определени свещени места, аязми и параклиси, свързани са с християнския характер и календар на тези места, както и с ритуални действия от страна на повечето присъстващи. Фолклорното християнство там е живо, и може да бъде видяно в онзи вид, описан от етнографите преди 100 години в почти цялата ни страна.
Освен да изследвате български фолклор вие и участвате в него като нестинар. За читателите ще бъде любопитно да узнаят повече за този магичен танц, за „прихващането“, сакралния кръг и самия ритуал.
Първо трябва да уточним, че нестинарството не може да бъде част от фолклора. Нестинарството се състои от редица свещенодействия и по тази си същност то трябва да се разглежда като обредна система, а не като фолклор или обичай. Нестинарите правят всичко на своите празници с особена вяра и почит към светците.
Голяма част от хората свързват нестинарството с танцуването с боси крака върху огнена жарава. Но това е само една част от обредите, която съвсем не е задължителна. Дори местните наричат този танц „нестинарка“ и често питат: - Ще правите ли нестинарка?
Това вероятно е поради вкарването на обреда във фолклора, през времето на комунизма, когато жени с народни носии са танцували върху жаравата, като част от фолклорната програма на някой празник по селата. Защо предимно жени са запомнени, след като е имало и мъже, които да го правят,това е друга тема, в която сега няма да навлизам.
Прихващането е особено психосоматично състояние. То има ясно външно изражение, видимо за околните, но усещанията за нестинарите са строго индивидуални. Случва се да започнат да плачат, но това не са сълзи от мъка, нито от радост. Това е вследствие на прехода от едно състояние в друго и усещането за близост на свещеното. В ранното християнство е познато, като „Дарът на сълзите“.
В това състояние крайниците на нестинарите изтръпват, и всичко което се случва е в резултат от вярата, че „прихващането“ е пряко общуване на нестинарите със светците и Господ. В този смисъл нестинарите трябва да бъдат възприемани като служители на Господ и светците, като свещенослужители, а не като фолклорни танцьори върху жарава.
Във вашите експедиции записвате автентични народни песни. Ще ни подарите ли една, моля?
Кажете ми как да избера само една, като ги обичам всичките? Добре де, отново ще направя лека закачка с един обичай, създаден в наше време, само преди около 20- 30 години, но не в Странджа. Но пък затова песента е странджанска.
Залюбила е Василка, мари от далеч два любовника.
Иван иварналията, мари и Станьо шумналията.
Иван на Станьо думаше абре, айде бре Станьо да идем.
Айде бре Станьо да идем абре, y Василкини на гости.
Да видим бяла Василка, мари толкова ли е работна.
Толкова ли е работна мари или я хвалят хората.
Решили и са отишли абре, у Василкини на гости.
Василка платно белеше мари, у най-долната удая.
Като ги видя Василка мари, бързо от стана излезна.
Пък влезна в равна градинка мари и откъсна два божура.
И откъсна два божура мари и двата алени кат нея.
И ги на Станьо подаде мари и си на Станьо думаше.
На ти Станьо льо таз китка абре, ако се двама не вземем
Ако се двама не вземем абре, барем китката да остане.
В много от песните се разказва за змейове и лами, които са живели по тези земи. Гледах една ваша интересна интерпретация на тази тема. Ще ни поясните ли, моля?
Съществуват песни и предания за змейове, за змеици, за самодиви, за устрели (вампири) и различни други митични същества. Ако тези същества можеха да избират, те биха избрали за свой резерват Странджа. Навсякъде по българските земи съществуват такива песни и предания, но в Странджа концентрацията поразява. Само като се спомене, че долмените, които са много разпространени в Странджа, се наричат от местните „змейови къщи“, става ясно колко е силна вярата в подобни свръхестествени същества. Професор Костадинка Паскалева, която вече не е сред нас, ми разказа как по време на нейни теренни изследвания, посетила село Бръшлян преди около 50 години. Тогава възрастните жени от селото ѝ разказали за тяхна връстничка и приятелка залюбена и грабната пред очите им от змей, докато играели заедно хоро на мегдана. Това се случило когато били млади момичета. Дори показали и къщата в която момичето е живяло. В село Сливарово ми разказаха, че другата страна на река Резовска, на хълма който се намира на територията на република Турция, в миналото, вечер се явявали самодиви и играели хоро. Но откакто турците в началото на 60-те години на миналия век построили казарма, в близост до самодивското хорище, те спрели да се явяват. В Малко Търново ми разказаха, че в местността Даскалски дол се появявал устрел (вампир). Така, че има хора които сами се окачествяват като преки свидетели в Странджа на тези свръхестествени създания.
През свободното си време се отдавате на свирене. Какво представлява за вас народната музика?
Музиката ми е едно от хобитата. Свиря от 13 годишен. Другото е готвенето. Спечелил съм два готварски конкурса. Но българската народна музика е друго нещо. Според мен тя е много по - сложна от популярната музика и поради тази причина е по-малко разпространена. Бих нарекъл популярната музика матрична, защото рядко има по различни тактове от 4/4 или 2/4.
Освен това акордовите композиции са почти еднакви на всички хитове. В народната музика има огромно богатство на тактове, абсолютно разнообразие на композиции и тонови структури и безкрайни ладови комбинации. Поради тези причини народната музика за мен е едно голямо предизвикателство. Нейното изучаване и изпълнение не е лесна работа, а щом нещо е трудно това ме амбицира да го правя. Зарежда ме. На мнение съм, че трябва да и обръщаме повече внимание и да се стараем да я познаваме по-добре.
В какво се състои работата на главен уредник в манастир?
Работата ми е много динамична, а това я прави много интересна. Обожавам работата си, защото тя ми носи истинско удоволствие и удовлетворение. Там съчетавам всички знания, които съм придобил през годините. Занимавам се с поддръжката на целия комплекс. Правя всичко. От почистване на терена и поправка на паркова мебел, през поддръжка на сгради, до изнасяне на специализирани беседи, обновяване на експозиции, реклама и популяризация на обекта, както и неговото презентиране пред различни медии. Тук влиза и постоянното следене за състоянието на скалния манастир.
Аладжа манастир е едновременно музеен комплекс, но е и свещено място със своите изградени храмове. Там наистина се усеща Божието присъствие. Вековете молитви на монасите исихасти, които са съзерцавали Господната светлина са направили мястото много силно.
Вие сте ревностен пазител на библейските закони. Проповядвате и служите на Бог. Слушах ваши лекции в които обяснявахте за различни течения, светци и канони. Вярващи хора ли са българите?
Категорично да. Българите сме вярващи хора. Не всички, разбира се, сме православни християни, някои принадлежат към друга конфесия, но масово сме вярващи. А както е казано в библията: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас“. Затова аз обичам българите и съм на мнение, че Господ е с нас и бди над България.
С гордост ви запознах с Горо - един истински родолюбец посветил цялото си време, обширните си познанията, неизчерпаемата си енергия си да ни припомни, че сме Българи и ни върне националното самочувствие.
Нели Арнаудова е нашата „Бургазлийка зад граница“. Тя ни среща с интересни хора, за които Бургас и България са останали в сърцето, но са избрали да градят живота си извън пределите им. Нели е и автор на няколко книги и пиеси, а последната ѝ творба “Приказки за пораснали момичета“, можете да откриете ТУК.
