Николай Фенерски е старши учител по български език и литература в ПГЧЕ „Васил Левски“. Преподава в гимназията от три години и днес разказва за тържествата по случай празника на училището и 148 години от обесването на Васил Левски.

Вие работите като учител в Руската гимназия. Как се чувствате като човек, който е част от тази сграда, носеща името на такъв велик човек?

За мен е голяма чест, че съм учител в това училище. Много ми харесва да съм тук. Днес е малко студено, но въпреки това, въпреки несгодите ние сме навън, защото нашите герои като Ботев и Левски са показали как се преодоляват несгоди. Трябва понякога да забравиш себе си, да забравиш своите нужди, своите болки и проблеми. Нашата почит днес към Левски е тази – въпреки студеното време, въпреки пандемията, въпреки извънредните обстоятелства, в които живеем през последната една година, да сме тук и да отдадем почит на делото му.

Трябва ли да го правим само на важните датите?

Има ключови дати. Има такива като 18-ти, 19-ти февруари, като 24-ти май, като първи ноември – Денят на будителите. Ние обаче не можем някои от тях като днешния ден да наречем празници. Днес не е за празнуване, а тържество на духа на Левски, който трябва да поддържаме жив. Ние, учителите го поддържаме жив в сърцата на нашите ученици и точно това е нашата задача. Не толкова да им предадем формулите по химия, по математика и по физика или термините по литература, колкото чувството, че са наследници на Левски.

Че е имало такъв човек, че той е направил нещо за нас…

Да, трябва да сме точно такива, какъвто той е бил – честни хора.

Вие като преподавател и обществена личност срещали ли сте хора, които са го отричали?

Не, за отрицание не съм чел. Наскоро гледах едно интервю телевизията, в което се обясняваше, че Левски членувал в различни тайни организации, световни и разни такива не много популярни днес теории, но това е само допълване на информацията за личността Левски. Но иначе това, което ние имаме за него, не е информация, това е дух в сърцето, саможертвата да забравиш за себе си и да служиш на другите.

Според Вас младите достатъчно обогатени ли са за личността на Васил Левски? Знаят ли основните неща за него?

Слава Богу, още поддържаме в България, в нашите училища това чувство към националните ни герои. Казвам „още го поддържаме“, защото има една тенденция националното чувство да се смята за нещо отживяло. Ние все още децата от детската градина знаят кой е Левски, няма нужда да търсят в Интернет.

Какво бихте казали на младите хора? Не само на Вашите ученици, а и на останалите, на обществеността.

Най-добрата политика е честността, както има едно заглавие на такъв разказ. А Левски ни е учил именно на чест и честност. Това са две думи, производни от един и същи корен и са най-важните думи за един човек – да има чест и да бъде честен.