Николай Димитров е председател на Асоциацията за защита на малкия и среден бизнес. Заедно със свои колеги той се обяви против идеята, преместваемите обекти в Бургас да се раздават чрез жребий. Предложението предизвика сериозно напрежение и вчера беше оттеглено от вносителите си в местния парламент. От години от Асоциацията настояват за цялостен ремонт на общинската наредба, която регламентира отдаването на подобни обекти.

 

Г-н Димитров, това, което се случи на общинската сесия вчера беше прецедент. Всички скочиха, срещу идеята преместваемите обекти в Бургас да се разиграват чрез жребий. Очаквахте ли го?

- Много се радвам, защото преди заседанието на Общинския съвет проведохме много срещи с представителите на всички групи. В края на краищата ние сме хората, които работят на терен. Ние знаем как се случват нещата и как биха били нормални и за нас, и за Общината. С голямо учудване общинските съветници разбраха неща, които пред тях са били представяни в съвсем друга светлина през годините. Какво имам предвид – много хора целенасочено се опитват да изкарат, че ние дребните търговци искаме да живеем на гърба на общината. Самият чл. 56 за преместваемите обекти дава възможност на хора, които не могат да работят, но искат да полагат честен труд, да си плащат и наемите, и данъците, и таксите. И то в Община Бургас.

Аз ще Ви припомня една наша стара битка. Тук пуснаха една голяма фирма, която направи верига от павилиони. Но тази фирма плаща данъците си в София, а в Бургас не влиза нито лев. В същото време всички малки фирми плащат данъците си тук и харчат парите си тук. Аз говоря от името на хората, които работят, работят с двете си ръце и със семействата си. За такива хора става въпрос. Някои съветниците с учудване разбраха, че има и такива хора в града. Ние с колегите трябваше да им обясним, че не просто има такива хора, а че повечето в Бургас са именно такива.

Търговците с преместваеми обекти неведнъж са атакували решенията на местния парламент. Какво ви ядоса сега?

- Предложението обектите да се раздават чрез жребии когато има повече от един кандидат. Според Конституцията инвестициите на гражданите и фирмите в България са защитени. Сами разбирате, че когато човек развива дейност той инвестира, т.е. това е инвестиция. Така че не може когато ти инвестираш, инвестицията ти да бъде разигравана на случаен принцип. В момента се издават разрешителни за 1 година, макар че наредбата допуска те да бъдат за 3 или за 5 години. Звучи безумно всяка година обектите да се разиграват на жребий. Вие не можете да си представите колко се влага в един подобен обект, за да заработи той. Павилионите например трябва да са красиви и комисия одобрява визията им. Самото изработване на визията, консултацията с архитект и съгласуването излизат между 500 и 1000 лева. После трябва да изградиш самия обект. Това може да струва от 5 до 50 000 лева. Звучи невероятно, но е така. Един сглобяем павилион от 15 кв м, гол и необорудван с комуникациите струва някъде около 20-25 000 лева. Имаш разходи по такси, разходи за лицензионните режими на определени стоки, след това трябва да заредиш въпросния обект. Всичко това струва пари. Между другото, наемите за общинските обекти в Бургас са най-високите в България. Плащаме по-голям фиксиран наем за квадратен метър дори и от София. В к/с „Славейков“ например с ДДС се плаща по 18 лв/кв.м. Това са 270 лева на месец. Това не е малко за едно голо място. Ти ги плащаш за нищо и почваш да изграждаш.

За това подскочихме. Първоначалното разрешително е за 3 години. За това време ти инвестираш пари, време, създаваш поток от клиенти. Разработваш мястото и когато ти изтече разрешителното и трябва да ти го подновят, изведнъж съдбата ти и прехраната ти се решават чрез жребий. Това според вас нормално ли е?

Търгът обаче също не дава сигурност. Каква е гаранцията, че досегашният наемател ще спечели?

- Ние ще внесем няколко предложения. Съгласни сме да има търг, но за нови позиции. За сега съществуващите обекти е изключително да се направи процедурата за търг така, че да отговаря на закона. Това ще отнеме поне две години на Общината, за да се справи с документацията. Има някакви идеи от страна на съветници, ние също имаме идеи. За това настояваме когато сме готови с предложения да се видим отново с общинските съветници. В крайна сметка трябва да се стигне до баланс и от двете страни. Ние вече работим по наш вариант на Наредбата за преместваемите обекти, който консултираме и с юристи.

Кога ще сте готови?

- Още през януари трябва да представим нашата позиция, която да се обсъди в различните комисии и най-накрая готовият вариант ще бъде поставен за гласуване пред Общинския съвет. Искаме всички съветници да участват в разговора по комисии, за да може в залата всеки да е наясно какво гласува и да ни подкрепи.

Цялата наредба ли трябва да се смени?

- Като цяло сега действащата наредба не е толкова лоша. Има обаче смущаващи текстове, които трябва да се преработят, те са около 25 – 30.

Това е прекалено много.

- Ами много е. За това искаме и време. Първо ние, колегите, трябва да обсъдим всичко и да излезем единни с проект за изменения.

Кои са най-конфликтните текстове? Изключваме жребия, който стана ясно, че не се възприема дори и от самите общински съветници.

- Ами редът за отдаване на обектите наистина е доста спорен. Това го признаваме и ние. Защото и за нас не е добре. Когато идва времето за издаване на разрешителни и някои колеги застават още от предния ден пред териториалната дирекция, за да си пазят място, за да са първи.  Защото сега комисията е възприела принципа „първи по ред - първи по право“.

Реално погледнато такова правило няма нито в закон, нито в наредба. Друг конфликтен момент е срокът за отдаване под наем. Има опция за отдаване по 3 и 5 години, а на нас ни ги дават за 1 година. Само на една конкретна фирма ги дават за 3 или 5 години. Е защо? С какво сме по-различни, питаме ние, от тази голяма фирма? Има също конфликт при разделението на обектите. Не може един павилион за закуски или цигари да се сравнява със сергия за мартеници. Наредбата е писана най-общо и трябва да се прецизира.

Това диференциране как го виждате. Серии, павилиони, навеси, заведения. За всеки ли трябва да се пишат отделни правила?

- Сергиите за мартеници например е немислимо да се отдават на търг. Разрешителните там се дават за срок от двайсетина дни и едно обжалване на процедурата ще спре всичко. Нашето предложение е да се разделят обектите. Тези като сергиите да са с разрешителни, в които е упоменат конкретен срок. Други обекти да имат възможност за най-големия период на отдаване. Ето, повечето кафета през лятото вадят маси. За това обаче им трябва разрешително. Защо трябва да го вадят всяка година? Издайте им го за максималния срок, така или иначе на този тротоар пред заведението няма как някой друг да си нареди маси.

А сега какво се случва с издаването на разрешителните след като вчерашните поправки бяха оттеглени?

- Процедурата вече мина за почти всички. Само там където имаше повече от едно заявление за обект бяха отложени решенията. Комисията изчака, за да се види дали ще се одобри жребият. Предполагам, че трябва да се действа по стария ред, но колегите са притеснени.

Основният проблем явно е липсата ни сигурност в наемателите. Но няма как да забраните на един човек да се включи в процедура, само защото някой друг го е направил преди него. Все пак всеки има право на конкуренция.

- Сега знаете ли какво се случва? Появява се един човек, който регистрира три фирми. Кандидатства например за 15 обекта и успява да пробие на три от тях. Вече има такива случаи. Досегашният наемател, логично е готов на всичко, за да запази прехраната си. И отива при новия наемател, а онзи казва: Дай две - три хиляди лева и ще се откажа. Това са т.нар. брокери. Те ходят, слухтят, възползват се от слабостите в наредбите и печелят на гърба на хората, които работят. Това си е чисто изнудване, но човек е готов на всичко, за да си запази работата. Между другото има и водени дела по подобни казуси. Оказа се, че и някои съветници знаят за подобни случаи.

По въпроса за конкуренцията. Има разработена позиция, наемателят е коректен, плащал си е. Това не му дава автоматично предимство. Обаче идва някой и казва: И аз искам тук да работя. Добре, разрешете му да си сложи обекта в съседство. Нека и двамата да работят, това е реалната конкуренция. Да вземеш на готовото не е конкуренция, а е ограбване.

Е, може ли целият град да се осее с павилиони, за да има за всички?

- Знаете ли колко празни обекти има в Бургас? Видяхте какви хубави са обектите до Механото, а стоят празни. Защо? Защото не се е хванал човек, който иска да ги работи. Локацията там е перфектна – няколко училища, отсреща болница, автобусна спирка. Огромен поток от хора. Защо не взимат такива обекти, а посягат на вече разработените? Ами отиди, вложи, работи. Създай си ти, не търси готовото. Десетки са подобни места и в центъра дори. Имам колеги, които са взимали подобни обекти и са успели да го разработят прекрасно.

А и нещо друго. Защо общината да не дава повече места под наем? Това са свежи пари, които ще влизат. Пък и да не забравяме, че общината вече дава подобни обекти, които са в съседство на вече разработени. Само че новите са на една конкретна фирма, но практиката я има.

Ще имат ли успех работните групи? Готови ли са на диалог съветниците?

- Имам резерви, защото в годините нищо не се е случвало. Хубаво ще е съветниците да спрат да разсъждават само като политици. Не може един човек да сяда и да пише еднолично правила за нещо, от което си няма представа. Трябва да се чуват хората, които работят. Не може само да ни се налагат правила. Трябва да се вземе предвид и нашето мнение. Силно се надяваме нещата да се случат. Нали все казват, че работят в полза на хората? Ами да го направят.