С татуистът Николай Черкезов разговаряме за трудностите в средите след и по време на кризата с COVID-19. Попитахме го и дали някога е отказвал татуировка и защо.

Здравей, Ники! Във всеобщата паника около COVID-19 по-трудно ли хората се решават да си направят татуировка? 

Здрасти! По време на извънредното положение в страната, хората ги беше страх дори да излизат, но интересно защо, главно на открити пространства. Студията бяха празни и часове не се записваха, до второ нареждане.

Как ти се отрази периодът с изолацията? А и след това, имаше ли период, в който хората се страхуваха да влязат в студиото?

Изолацията беше неприятна и в доста голяма част необоснована и неподкрепена с факти и доказателства. Мерките бяха честно казано простовати и противоречиви. Веднага след отпускането на ограниченията, хората, може би от липса на тръпка, нови изживявания и достатъчно предоставено време за обмисляне, се втурнаха към студията за записване на часове.

Смяташ, ли държавата се ангажира достатъчно за подпомагането на бизнеса след щетите от коронавируса и в частност на хората с твоята професия? 

Не! В частните сектори, всички начини за "подпомагане", бяха един пърформанс от страна на държавните управители за илюзия на загриженост, без никакво изпълнение. Условията за кандидатстване бяха нереални и умишлено възпрепядствани от същите, които обясняваха, как искат да подпомогнат и запазят бизнеса в България.

Има ли мода при татуировките, повлияна от коронавируса? 

Има навлязла нотка на сарказъм, при моделите, които някои клиенти желаят, но не мога да го категоризирам като мода. Харесва ми, когато все пак, хората се опитват да запазят позитивизъм при цялата ситуация и реагират с един вид насмешка и олекотяване на възприемането на подобни ситуации. Не казвам, разбира се, че проблемът не е сериозен, но този тип на справяне с психологичната травма е интересен и ефикасен похват.

Случвало ли ти се е да отказваш да направиш татуировка и защо? 

Свързано с епидемичната обстановка, да. По време на пандемията всички в сферата ни, се съобразявахме с наложените мерки. Хората не спираха, все пак да се обаждат на телефоните за връзка с татуисти, може би сигурни в наличието на професионална и стерилна обстановка, създадена в студията, но записването на часове, както и изработката на вече уговорени татуировки беше отменено за периода.

Извън разговора за епидемията, отказването за татуиране е доста често срещано. Много клиенти идват афектирани или в състояние, което можем да преценим, като негодно за взимане на подобен вид решение. Някои пъти, също така за съжаление, поговорката "клиентът е винаги прав", не се оказва вярна. Има модели и местоположения, които просто, не виждаме как могат да стоят добре от естетична гледна точка.В подобен случай, настояването на клиента, няма как да помогне и най-добрият вариант и за двете страни е да им бъде отказано, предложен друг вариант или поне насока за консултиране с друг, който би им бил по-полезен. Има също така и редки случаи в които, все пак татуистите също сме хора и не се чувстваме в пиково състояние или достатъчно концентрирани за перманентна изработка на изкуство върху тяло и се налага часът предварително да бъде отложен за друг период.