Той е талантлив, успял и известен. Театрален и филмов актьор, водещ на шоу програми, художник. Роден е в град Сливен. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Илков. Любимец на зрителите още от студентското предаване „Ку-ку“и „Каналето“. Днес в компанията на Влади Априлов, който е написал текста изиграха спектакъла „Ние българите” в Бристол.
Посмяхме се, някои поплакахме, защото във вените ни тече една кръв, защото сме еднакво горди, еднакво смели, а сега еднакво тревожни и объркани. От всичко, което се случва по света, от всичко, което се случва у нас. След края на представлението имах щастието да задам няколко въпроса на Васил Василев Зуека.
(Зуек е заигравка между заек и суек.) Той ме посреща с усмивка. Без надменност, без пъчене. Просто човек дошъл да жертва 20 минути време, за да спази обещание. Винаги са ме учудвали българските артисти. Толкова са истински и естествени. Запознаваме се и започваме:
Новината, че няма да водите „Маскирания певец” и че не живеете в България, ни изненада и обърка. Със съпругата си Ани, която е режисьор поемате риск с много неизвестни, за да осигурите добро бъдеще за сина си Стефан. Защо? България не е ли вече спокойно място за живеене ?
Първо започвам от това, че аз не съм първа младост. Последните 10 години водя лайфове на живо, което е много уморително. 3 часа репетиции, след това ефир. Необходима е много енергия, а тя с възрастта няма как постоянно да извира отнякъде. Реших да успокоя малко топката. Прецених, че за мен като творец е по – добре да мина в една друга област- рисуването. Заминаването замисляхме отдавна. Сега синът ни е в първи клас и това бе най – благоприятниятното време. А и пандемията помогна да ускорим преместването си.
Установявате се в Испания. Една топла страна, в която през повечето време е лято. Стефан вече е ученик. Вие рисувате и продавате картините си, Ани е на път да започне бизнес. Възможностите, които ви предоставя чуждата страна ли я отличават от нашата?
Всъщност Ани помага на моя бизнес. Аз продавам в интернет, а това е много трудно и отнема много време. Тя се занимава с продажбите и поема почти 80 процента от грижите за нашия син Стефан. Тя работи много. Ако ходеше на работа щеше повече да си почива.
Да е жива и здрава, защото без нея няма да мога да рисувам. А колкото до разликата между Испания и България. И тук има добри и лоши хора, и тук проблемите са едни същи. Но е спокойно. Спокойствието е думата, по която се различават. И това, че има закони и правила, които се спазват.
От няколко месеца сте емигрант, като всички пред които играете „Ние, Българите”. Как виждате България сега през очите на емигранта?
Рано ми е още за такива въпроси. Аз не съм спирал да работя с България. Направих една самостоятелна изложба, сега ще откривам втора. Участвах в пет изложби заедно с художниците от „Любов на стативи”. Постоянно контактувам с България. Не съм се отдалечил достатъчно от Родината, за да Ви отговоря. И тя все още не ми липсва. Липсват ми само близките и приятелите разбира се.
Сравняват ви с Пикасо, но вие харесвате комплимента, че имате собствен стил. Нарисували сте 300 картини за около година. Повечето от тях са вече продадени. И 20 са Дон Кихотовци. Какво освен приходи ви носи рисуването?
Не, не Пикасо. Аз не го харесвам толкова Пикасо. Харесвам повече други модернисти. Те са рисували в началото на 20 век, търсили са друга форма. Всеки от тях първо е преминал през реалистичен период. При мен е трудно да виждам реалистично. За мен света е доста изкривен. Да, може да е смешно, но отдавна виждам света изкривен.
Рисуването ми носи онова, което ми е носило всичко, с което съм се занимавал. Адски се забавлявам, когато го правя. Доставя ми удоволствие да откривам езика на рисуването, да пробвам техники, да разказвам на хората чрез картините и те да ме разбират. Има простичък език на изразяване и това е чудесно.
С Нина Димитрова, с която имате дъщеря създавате театър „Кредо“. Постановката „Шинел“ на Гогол играете повече от 500 пъти и на осем езика. Получавате „Икар“ на Съюза на артистите и специална награда „Икар“ за популяризирането на българското театрално изкуство по света. Снимате се в много български филми, сериали. Водещ сте в „Господари на ефира“, „Като две капки вода“, „Маскирания певец“, сега рисувате. С кое постижение от артистичната ви биография се гордеете?
С всичките. Не съжалявам за нищо. Ако кажа, че съжалявам, това означава да зачеркна живота си. Гордея с всяко свое решение. Най- хубаво е, че вече 32 години успявам да направя хората щастливи с нещо, което обичам да правя.
Започнах разговора умишлено с „Ку ку“ и „Каналето“. Бях от тези, които пееха с вас по площадите „Къде си вярна ти любов народна”, а децата ми чакаха за автограф след концертите ви. Слави Трифонов написа три книги, но не обясни с прости думи защо се разделиха артистите. Защо се разпадна „Каналето“? Вие през мъдростта на годините имате ли обяснение?
Моят отговор е простичък. Телевиионните предавания като „Каналето“, в зависимост от съдържанието, имат определен жизнен цикъл. „Каналето“ изчерпа своя потенциал. Бяхме млади, бяхме от първите, трябваха ни предизвикателства, за да се учим, ексериментирахме и беше лесно. Имаше един канал и хората ни гледаха. Смятам, че с „Куку“ и „Каналето“ за всичките 7 години направихме повече от колкото можехме. Но когато навлезе интернет разбрахме, че сме много назад, че сме били първи само в България.
Впечатлението ми когато се връщаме в Родината е, че хората са тъжни. Вие какво мислите?
Да, тъжни са. Когато човек мисли само за храна, за насъщния, няма как да насочи мислите си другаде. Няма как да е щастлив. Ако детето иска шоколад, как родителят да обясни защо не може да му купи?
Мизерията е лош съветник. Това е основната причина. Поради зле подготвени политически кадри в България манипулирани, или не, просто се докара държавата до етап, в който да се вземе всичко от народа по начин, който е безпрецедентен. Това и по диктатурите го няма.
Българите, които вечер ругаят пред телевизорите, ни наричат родоотстъпници. Емигрантът патриот ли е, или родотстъпник?
Емигрантът е човек, който е сменил мястото си на живеене. Аз не правя разлика между българи и емигранти. Където и да сме ние сме българи и имаме една идентичност. Познаваме се, приличаме се, различаваме се от останалите. Българи сме. Може би ще се променяме. Но това става с образование и ще бъде много дълго време. Можем да се променяме, както каза Влади отвън навътре, отвътре навън не става.
Къде продължава турнето? Къде да ви очакват българите?
Играем в Гилфорд, Дъблин, в Барселона и Памплона. Март месец се връщам в България да открия на 17 март изложба и след това заминаваме за Америка.
Благодаря Ви за отделеното внимание. Пожелавам ви успехи във всичките ви превъплащения и до нови срещи!
P.S. Докато сглобявам интервюто попадам на тази новина:
Пиша на Васил Василев и получавам положителен отговор, че две картини „Виенски карнавал” и „Като чаши шампанско” вече пътуват към България. Какво да добавя – освен още едно качество към този достоен артист и това е БЛАГОРОДЕН!
Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.
Поздравления, Нели!!!!