На пръсти се броят съвременните български романи написани на диалект. Това са поредицата на Стоян Николов - Торлака: “Северозападен роман”, “Автономията”, “Май ще ни бъде”, “Херакъл от Диви дол”, “Разкази за маса” и “Лейди Гергана” на Цветелина Цветкова.

До тук нищо ново. Така до 2021 година. Тогава се появи първият детски роман написан на северозападен диалект. И аз не можах да остана безучастна. Първо, защото това беше новина и нямаше как да не я разтръбя за нашите почитатели. Ще кажете закъсняла новина. Не е. Книгата се радва на читатели близо три години. Защо чак сега ви срещам с нея? Защото при книгите няма изтекъл срок, защото все повече търся и откривам непопулярни автори с оригинални идеи. Защото написаното за годините на израстване от 7 до 14 e недостатъчно. Защото децата ни не посягат към тези хартиени приятели. Проблем - не само с български корени. И най-вече, защото “Лукчета и виолетки” си търси другарче.

Прочетох романа с усмивка. Авторката му, също като Астрид Линдгрен в ,,Пипи дълго то чорапче”, разказва за пакостите и лудориите на Дарина. Тя си няма Томи и Аника за приятели, но си има Кирчо: „Он ми носи на ъкъла, кво му кажем ме слуша, оди по мене като куче.” Както стана дума романът е написан на северозападен диалект, но е разбираем, дори ще се учудите, че повечето думи сте ги чували. В село Сливата, където се развива действието, освен двете деца живеят всякакви чешити. През смях ще узнаете какво се случва с тях в къщите, в кръчмата, в училище от главната героиня, която наричат поселана, защото обича да обикаля из селото.

Калина Гергова е родена във Видин, завършила НБУ, специалност „Бизнес администрация“. Любовта ѝ към четенето я изкушава да започна да пише още в тийнейджърските години. С нея ще си говорим за детството, книгите и бъдещите ѝ творчески планове:

Споменахме вече, че „Лучкета и виолетки” е първият детски роман написан изцяло на северозападен диалект. Чувстваш ли се новатор?

Може би. Това би трябвало да бъде отговор на критиците, но не зная дали тази професия още съществува. И дори да е така, творците като нас, които се самоиздават едва ли ще представляват интерес за тях. Ние винаги сме някъде в страни от големите имена и възможности. Затова полагаме 100 % повече усилия. Според много читатели, които всъщност са истинските критици, някои от нашата писателска гилдия са 100% по-добри.

Как ти хрумна идеята за написването на романа?!

Случайно. Малката ми дъщеря обичаше да ѝ разказвам истории от моето детство, във време, когато не е имало компютри и мобилни телефони. Беше ѝ интересно да слуша какви щуротии са правили децата тогава и искрено се забавляваше на историите, които ѝ разказвах.

Веднъж тя просто каза: много е смешно, защо не напишеш тези спомени? Това ме накара да се замисля и реших да предизвикам себе си. След няколко дни вече седях пред компютъра и съчинявах първата история от романа и за да е по-автентично, реших да пиша на северозападен диалект, беше изкушение, на което не можех да не се поддам.

Така се роди "Лукчета и виолетки".

Трудно ли се пише хумористична книга за деца?

Знаеш ли, по мои наблюдения, хуморът е територия на която малко писатели се осмеляват да стъпят, а още по-малко успяват да се откроят. Да пишеш така, че да накараш читателя да се смее е голямо предизвикателство, особено когато знаеш, че този читател е дете.

Да разказваш за деца не е трудно, но е голяма отговорност, по-голяма отколкото за възрастни.

С кои книги и автори е преминало детството ти?

Не бих могла да ги изброя всички, много са. Израснала съм предимно с приказните герои на българските автори. Любим ми е Ангел Каралийчев с неговите български народни приказки, повестта "Ането", а и почти цялото му творчество. За мен той е един от най-добрите наши детски автори, който с удоволствие съм чела и препрочитала. Ран Босилек и неговото "Патиланско царство", а също Джани Родари с "Приключенията на Лукчо", Елин Пелин, Емилян Станев.

От чуждестранните автори любими ми бяха Ханс Кристиан Андерсен, Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Марк Твен и други.

В България има около 40 диалекта. Ти говорила ли си на диалект?

Естествено! Аз съм от коренното население на Северозапада, този колоритен диалект, може да се каже, че ми е роден език. Във Видин разговорният език представлява смесица от книжовен и диалектен. Разбира се превес взима книжовният, но ако отидеш при баба си на село, това веднага се променя.

Колко време ти отне преработката на текста на диалектен език?

Не се е налагало да преработвам текста. От самото начало романа го пишех на диалект, защото не успях да намеря никой, който да се реши да редактира думи написани по този начин.

Мислиш ли, че поднесена в такъв вариант ,,Лукчета и виолетки” е разбираема от читателите?

Разбира се. За улеснение на читателя, под текста на всяка страница има пояснения на диалектните думи и изрази. Досега не е имало случай, читател да каже, че се е затруднил.

Ще имат ли продължение лудориите на Дарина?

Нямах никакво намерение да пиша втора част на "Лукчета и виолетки", но многото положителни отзивите на читателите ме накараха да променя решението си. Да, ще има продължение на историята на Дарина, надявам се да е скоро.

Аз твърдя, че е по- лесно да напишеш книга, отколкото да я продадеш. Разпространяваш романа си сама. Това изисква време, енергия и нон стоп реклама. Как се справяш?

Никак не е лесно, особено за нов, никому неизвестен автор. Естествено рекламата продава, но при мен стана така, че най-добрата реклама на романа, направиха читателите му, които го препоръчват на познатите си. Иначе казано, маркетинговата стратегия "от уста на уста" се оказа ключова за разпространението на книгата, за което съм изключително благодарна на читателите си.

Разбира се, имам договори с най-големите онлайн магазини за книги у нас, а също така и много български магазини в Англия продават "Лукчета и виолетки".

Имаш ли наблюдения кой купува книгата ти?

Учудващо за мен самата, читателите на романа са от всички възрастови групи. Наскоро ми писа 73-годишна жена, която каза, че чете "Лукчета и виолетки", а това няма как да не ме радва. Желанието ми е тази книга да стигне до всеки, който обича хумора.

Какво е посланието, което отправяш към младите читатели?

Посланието ми е към всички читатели, не само към младите. Приканвам ги да съхранят детето в себе си, защото децата са тези, които умеят да се наслаждават на живота с усмивка.

Да очакваме ли през 2024 появата на новите "Лукчета и виолетки"?

Нека не бързаме. Бих искала да мога да зарадвам чиателите си с точна дата, но на този етап това не е възможно. През 2024 г. със сигурност ще излезе друг мой роман, отново написан на северозападен диалект.

Предполагам, че ще бъде предназначен за друга възрастова група и ще бъде хумористичен. Права ли съм?

Да, отново ще е смешен роман, но този път възрастовата граница е по- висока. Няма да има типичния за Северозапада дебелашки хумор, въпреки че този път читателите ще ги разсмива възрастен мъж.

Колко интересно! Означава че, на литературния фронт отново ще има нещо ново. Нямам търпение с Калина да го споделим.


Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия.