Митко Иванов е известен български художник и председател на Дружеството на бургаските художници. Краевед, автор на три книги и над 20 научни труда, свързани с културно-историческото наследство на Бургас, съавтор на „История на Бургас" и „Мълчанието на Александър". Какво се случва в нашия град на датата 6 септември 1885 година, ето какво разказва Митко Иванов. Интервю на Gramofona.com.

 

Г-н Иванов, какво означава за Вас датата 6 септември? Просто дата от календара и повод за повечето българи да не са на работа в иначе делничния ден, или нещо повече?

- Аз съм склонен веднага да повдигна патоса, градацията на емоцията, защото за мен 6 септември е безспорно един от най-големите български празници, дори се изкушавам да употребя израза най-големият български празник.

Поради една проста причина както и самото име подсказва, това е празник, който съединява, обединява, приет е безрезервно от огромната част от българския народ, за разлика от други дати от националния празничен календар, които събуждат спорове, дискусии и дори разделяне. В този смисъл – да, 6 септември е един от най-светлите празници на България.

Може ли да припомним на кратко историята за Съединението на България?

- Да, разбира се. България е разделена след Берлинския договор на Княжество България и Османска провинция Източна Румелия. Де факто тя не е постигнала кой знае какво от националния си идеал – целокупна и независима България. В този момент страната ни няма нито едното, нито другото. Дори Княжество България е зависимо, да не говорим за  Източна Румелия, която е просто една османска провинция.

Тъй като стоим и разговаряме в любимия Бургас, бих искал да кажа, че нашият град в този момент не е освободен от Османско владичество. Това Освобождение се случва именно на 6 септември 1885 година и е препотвърдено през 1908 година, когато България обявява своята независимост. Затова акцентирането на един единствен празник -3 март за мен е неправилно, неточно и в никакъв случай не отговаря на националните идеали на България.

6 септември е този великолепен ден, в който да припомним сама, независимо от най-големите и велики сили, извършва тази решителна стъпка за утвърждаване на националния си идеал. В посока на фактологията нека кажем, че след дълга подготовка, доста вътрешни противоречия на дейците за съединението, нещо което обикновено убягва и е приглушено от празничните камбани на този ден, тази стъпка е направена.

Доста от нашите национални герои възрожденци са били против и са имали своите аргументи за това. Не говорим за това, че са се обърнали против идеалите на страната, в никакъв случай, но така или иначе групата от по-решителните и по-смелите правят тази стъпка. Тя е подкрепена от изключително младия български княз Александър Батенберг и в рамките на една година Османската империя и Великите сили са били принудени да признаят Съединението.

Този фактически акт на 6 септември 1885 година дава ли ни основание да смятаме, че тогава народът достатъчно израства на политическата сцена и, че е достигнал високо ниво на духовно развитие?

- Действително въпрос, който отваря много широк отговор. Ще се опитам да се вместя на кратко. Да се говори през 1885 година за политическа зрялост на българския народ е твърде рано и се изкушавам  да кажа несериозно. Все пак това е народ, който 500 години не е имал твърда политическа независимост.

Има куриозни факти от този период, като например отказа на новоосвободените българи създали ако не своя държава, то поне свое независимо княжество и съответно Източна Румелия провинция  с особен статут в рамките на Османската империя, които отказват да плащат данъци. Ето един ярък контрапункт, който показва политическа незрялост, т.е. в наивните глави на част от населението свободата е свързана с някаква пълна фантасмагорична свободия включително и неплащане на данъци. Част от българите в този момент не разбират, че държавност това е общност, това е съединяване, това е обединяване на усилията, включително и със съответната финансова парична жертва, която всъщност са данъците.

Важният въпрос е не дали ще се плащат данъци, а какво ще се случва с тези данъци. Утвърждават ли те държавност и независимост или отиват в бездънната хазна в чужда по националност и вяра националност, каквато е Османската империя.

Веднага се връщам на въпроса Ви – ако ние излезем от страстите на епохата и нанесем върху една историческа карта тези важни стъпки на утвърждаване на национално самочувствие и независимост: борбата за църковната независимост и българския Великден още преди Освобождението, Априлското въстание, Съединението, което коментираме днес,  Българо-Сръбската война, когато Сърбия напада България вероломно, именно заради Съединението; когато Русия направо да го кажем изтегля своя офицерски състав, за да бъде България разгромена в рамките на три дни според плановете на руската имперска политика. Можем да кажем, че венец на всичко това е утвърждаването на българската независимост, когато България се превръща в самостоятелна държава и царство през 1908 година. Вътре в детайлите ще видим една борба, един кипеж на различни страсти включително и прояви на незрялост, но погледнато от дистанцията на 130-140 години ние виждаме една последователна, непреклонна, патриотична политика за утвърждаване на държавност и независимост.

Смятате ли, че всички тези войни, които изброихте  са провокирани от Съединението на България. Че то е първата стъпка на всички останали войни – Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война…?

- Действително някои от тях са вследствие или имат връзка със Съединението, но нека да го кажем по този начин – дейците на Съединението, поемайки този политически риск извършват решителна стъпка в противоречие с Великите сили и  те предварително са заявили, че са готови да го защитят на всяка цена. Пред тях не е стоял  въпросът дали ще има война или не. Когато става въпрос за утвърждаването на съединяването и малко по-късно на независисмостта, те са поели предварително, съзнателно и с отворени очи този грамаден военен и политически риск.

В този смисъл да, някои от войните са вследствие от това, но трябва да веднага да кажем, че войната ще я има или не, нашите предшественици, нашите национални герои, предварително са поели този риск и са били готови за нея. Не само са били готови за нея, те печелят поредица от битки и войни, за да бъде България това, което е днес.

Факт са общинските чествания, които всяка година традиционно организира  Община Бургас. Според Вас как трябва да бъде отбелязвана тази дата?

- Признавам си, че малко съм затруднен от този въпрос. В една общинска политика се влиза в неизбежна рутина на честване на всички национални празници. Ще сложим микрофони, няколко знамена и венци да предадем малко по-празничен вид, ще извикаме фолклорните състави да демонстрират българската национална идентичност и битност. Какво бих променил?! Аз бих предложил и на Община Бургас по-често да се допитва до експерти в областта на историята и културологията, за да извадят важни и интересни детайли.

Въпросът ви някак си ме провокира и ако позволите да отворя една малка скоба. Сещам се, че когато на 6 септември 1885 година тържествено забиват църковните камбани, в този момент в Бургас се провежда изпитът за учителска правоспособност по предмета „Закон Божий” според тогавашната учебна програма и несъмнено в това има някакъв знак. Разбира се изпитът е прекратен, всички учители се записват доброволци и на тях им е издадена правоспособност без дори да държат този изпит. Ето виждате ли какво съвпадение на исторически… дори куриозно съвпадение, на исторически факти, за да изведат българския народ натам накъдето е вперил своя поглед.

Направих леко отклонение като препратка какво трябва да променяме в начина на честване. Може би влизайки в тези за някои дребни, но за други многозначителни детайли, ние ще придадем особен нюанс и специфика на всеки един празник, какъвто е 6 септември.

Автор: Павлина Куцарова