Миро от Мери Бойс Бенд – между музиката и авиацията

Мирослав Мутафчиев, популярен като Миро от „Мери Бойс Бенд“, е днешният ни гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com. Китарист, композитор и съавтор на аранжиментите на групата. Завършва Математическата гимназия в родния Бургас, след което получава висшето си инженерно образование във ВВВУ „Георги Бенковски“. Как съчетава музиката с авиацията и други интересни подробности от неговия път – научете чрез следното интервю.

Привет, Миро! Някъде бях чел, че свириш на китара от 10-годишна възраст. Как се случи това? На уроци ходил ли си, или както много други музиканти си се учил по слух? Всъщност каква музика свиреше в онези детски и юношески твои години?

Здравей, Тани! Още когато съм бил на 4 години, съм си пожелал тогавашният Дядо Мраз да ми донесе за подарък китара. По-късно разбрах, че това е коствало доста усилия на родителите ми. Все още я помня – малка детска акустична китара в жълто и червено.

След като завърших с отличен успех 6.00 четвърти клас (началното ми образование), получих като награда от нашите акустична китара с електроника, която можеше да се включи и в усилвател. Тогава бях на 10 години. Започнах да ходя по-сериозно на уроци. Бях по-голям от другите в школата по китара, възприемах по-бързо и успях в една година да взема материала за няколко. Паралелно с това вървеше и солфеж. В началото на следващата година помолих преподавателя да ми покаже и как мога да изсвиря няколко песни на група „Сигнал“. От там нататък уроците по класическа китара преминаха към гами, акорди с техните обръщения и т.н. – всичко необходимо за музиката, която харесвам и свиря и до днес.

Мога да свиря и по слух, естествено. И с помощта на теоретичната подготовка мога да изсвиря повечето песни, които чуя. Харесваше ми да слушам и свиря песни и на много хардрок групи като Deep Purple, Rainbow, Whitesnake. Също и по-тежка музика – Iron Maiden, Judas Priest и много други. На 13 вече имах електрическа китара „Орфей“ и уверено свирех солата на песните на любимите си групи. Мисля, че едни от първите ми учители в това са Ричи Блекмор и Гари Мур – чрез техните перфектно измислени и изсвирени китарни партии. Голяма помощ получавах и от моя роднина Васко Сотиров, който беше професионален китарист и ми показваше похвати, за които трудно бих се сетил сам по онова време. Тогава нямаше интернет и YouTube…

Твоята половинка Мария ми разказа, че за първи път е засвирила в група в Математическата гимназия в Бургас. При теб как беше? Коя беше първата ти формация, в която си опъвал жици?

Определено точно Математическата гимназия беше мястото, където със съученици направихме първата сериозна група. Преподавателят ни по пеене Тодор Пенчев издейства училището да купи барабани, кийборд, усилватели за бас и за две китари, стойки, микрофони и смесителен пулт. Всеки от нас си осигуряваше собствена китара и китарни ефекти, което през 80-те не беше много лесно. Свирехме на събития на училището, както и на всевъзможни форуми за ученически групи. По това време повечето училища си имаха музикални групи. Песните, които свирехме, бяха на любими български изпълнители, както и на актуални световни.

След гимназията поемаш по един доста интересен път – завършваш Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Как реши да се насочиш към авиацията?

През 1987 година, когато завърших средното си образование, момчетата можеха да кандидатстват за висше в едно цивилно и едно военно учебно заведение и след 2 години отбиване на задължителната военна служба да продължат образованието си. Исках да се занимавам с електроника, компютри и програмиране и затова избрах да кандидатствам в Техническия университет във Варна (тогава МЕИ – Варна), както и във Висшето военновъздушно училище. Успехът ми беше отличен, бях добър математик и успях да вляза на двете места.

Във военното училище кандидатствах само за цивилен профил. Исках след завършването си да се занимавам и с музика. Кандидатствах за специалност „Електрооборудване на летателните апарати за гражданската авиация“, т.е. само за 6 места. Приеха ме на 4-то. И въпреки че записах тази специалност основно заради желанието си да се занимавам с електроника и компютри, авиацията ме заинтригува – нещо съвсем нормално за човек с техническо мислене.

Имаше ли място и време за музика при военните?

По време на кандидатстването успях да присъствам на прощалния концерт на групата на завършващите пети курс. Беше уникално изживяване, защото те имаха страхотен вокалист, който пееше Uriah Heep все едно слушаш оригинала. Беквокалите им също бяха изключителни. Аз още от първата година започнах да свиря в новата групата на китара. Останалите бяха от по-горните випуски, но музиката направи така, че да се чувствам равен с тях (а както е известно, при военните има старшинство).

От втори курс разполагах с ключ от Дома на културата, който имаше зала с над 500 места, доста добра озвучителна апаратура и всичко необходимо, за да се репетира и изнесе концерт. С колегите ми от курса по електроника направихме осветителна система с централно управление. Свирехме на всички мероприятия на училището и се стремяхме се да представяме музиката си по най-професионален начин. Вече притежавах истинска китара „Стратокастър“.

Как избра пътя на музиката?

След завършването на военното училище през 1992 година започнах работа в авиокомпания „Балкан“ в София като авиоинженер. Вече се познавах с Мери и Илиян (пианиста на „Мери Бойс Бенд“), бяхме „сглобили“ репертоар и започнахме да се изявяваме в софийските музикални клубове. Така се появи „Мери Бойс Бенд“. Свирехме много и съчетано с работата ми като авиоинженер ми беше трудно, но желанието за свирене беше по-голямо. Успявах да си оптимизирам времето и да си почивам във всяка възможна минута.

До ден днешен не съм прекъсвал да работя в авиацията. Така вече 28-а година. В момента длъжността ми е инспектор за летателна годност в една частна авиокомпания. Работата ми позволява да работя дистанционно, което пък помага да си планирам времето по-добре. Мога да кажа, че съм постигнал доста мечти, работя най-любимите си неща в живота, и то с любимите си хора.

Историята по създаването на „Мери Бойс Бенд“ сигурно вече сте я разказвали десетки пъти. Все пак има ли нещо интересно около сформирането на групата, което досега не е станало достояние на широката публика, а би било интересно за вашите почитатели да узнаят?

С Мери и Илиян сформирахме „Мери Бойс Бенд“ в желанието си да продължим да правим това, което беше започнато още в Математическата гимназия в Бургас – да свирим заедно, да създаваме и изпълняваме музика. В началото подготвяхме репертоара си вкъщи – в апартамент под наем на 4-тия етаж в кв. „Дружба“. Интересно беше, когато свършвахме репетициите и чувахме аплодисментите на хора, които се бяха събрали пред блока и ни слушаха. Това бяха нещо като мини концерти за тях. Тогава разбирахме, че има смисъл и ни харесват.

С „Мери Бойс Бенд“ имате много авторски песни. Но можеш ли да посочиш една любима твоя сред тях?

Аз, естествено, харесвам всичките ни песни. Във всяка една от тях  сме оставили част от себе си. Ние не правим музика, защото така трябва. Когато Мери ми изпее свой нов текст и мелодия, започва един съвместен процес, в който се ражда новата песен и ние влагаме всичко от себе си, за да стане тази песен добра. И все пак мисля, че песните „Слънчогледите“ и „Спомен“ ме вълнуват повече от останалите. Предполагам, че текстовете им, вибрациите в музиката и аранжиментите им, ме карат да се чувствам по-различно.

Колекционираш ли китари? Колко инструмента имаш и кой ти е любимият от тях?

Имам няколко китари, не чак толкова много, че да нарека себе си колекционер. Всяка една е специална за мен.

Участвал ли си в проекти извън „Мери Бойс Бенд“? Планираш ли да направиш нещо самостоятелно твое?

Всъщност не. Ако имах повече свободно време, сигурно щяхме да правим повече песни с Мери. Тя има повече идеи от това, което реализираме.

Имаш ли си хоби извън музиката?

Всичко свързано с техниката, компютри, програмиране. Работата ми в авиацията ми позволява да се откъсвам от музиката, да виждам нещата и от друга страна. Сигурен съм, че разнородните ми интереси и занимания ме правят по-пълноценен, когато творим.

Как се справяте в условията на извънредното положение в България? Какво е да свириш от… балкона или терасата?

Това е момент от нашия живот. От началото на XX век според мен нещата се развиват толкова ускорено, сякаш ни водят към катаклизъм… Не съм сигурен дали това ще е последното изпитание, пред което е изправено човечеството. Нашето семейство съвсем съвестно спазва препоръките на хората, които са се заели да изведат държавата от сегашната ситуация. И когато това се случи, икономиката ще се възстановява бавно, но изкуството – още по-бавно. Концертните зали няма да се напълнят скоро. Дано, когато извънредното положение се отмени, държавата да намери начин да реабилитира тези, които се занимават с изкуство! Дано има начин да се осъществят истински, големи концерти на открито! И на терасата можем да си свирим, но емоцията не е същата – публиката е невидима, емоцията не е истински споделена.

В последно време забелязвам, че дъщеря ти Мария Мирославова като че ли сериозно е тръгнала по вашия път. Даже вече има и сингъл. Как приемате ти и Мери това нейно увлечение? Насърчавате ли я или се опитвате да я разубедите, докато е време?

И да я насърчаваме, и да не я насърчаваме – резултатът е ясен. Дъщеря ни е една комбинация от мен и Мери, която обаче ни надгражда. Тя завърши основното си образование в Националното музикално училище, където 8 години свири на пиано. През последните години там учи и класическа китара. Тъй като математиката ѝ се удава „по наследство“, тя влезе и продължи образованието си в Софийската математическа гимназия и сега завършва 12-и клас. Разбира се, има желание да се занимава и с музика. В интерес на истината, е доста добра. Обичаме моментите, когато ни пее и свири на пиано или китара. Пише си сама песните като текст и музика. Някои изпълнява пред нас, други споделя само с приятели… Има невероятно интересни идеи. Засега предпочита изпълненията с групата, в която пее – „58 Degrees“... Ние с Мери я съветваме първо да си завърши образованието и да надгради с нещо съвсем различно от музика. Никога не е късно да се занимава с музика, може да пее и свири и докато учи. Но трябва да има нещо изключително, което да каже на хората, когато застане на сцената пред тях.

Би ли дал някакъв съвет на младите бургазлии, които са решили да тръгнат по пътя на музиката?

Въпреки че вече не живеем в Бургас, защото така се стече животът ни, ние често се прибираме да видим родителите си, роднини и приятели. Бургас е град, който е дал много на родната сцена. Както се шегуваме с Мери, дори да подишаш морския въздух, е достатъчно, за да ти дойде вдъхновение. Както е казал народът: „Който пее, зло не мисли“. Аз лично поощрявам младите хора да се занимават с изкуство и по-конкретно с музика. Това само може да ги извиси духовно и да ги направи по-пълноценни… Дори и само за себе си по-пълноценни. Когато човек има възможност да пее и свири, със сигурност се чувства по-щастлив.

Снимки: Авторът и личен архив на Мирослав Мутафчиев