Стефан Колев е строителен предприемач, президент на Българската федерация по ушу/кунг-фу и председател на тракийско дружество „Странджа“. Как успява да съчетава популяризирането на спорта с останалите си успешни проекти, четете в интервюто на Грамофона нюз.
Каква бе за Вас 2024 година в личен и професионален план?
Изпращам една прекрасна година. С всеки изминал ден ангажиментите ми се увеличават постоянно и многократно. На тези години най-важното за мен е как се развиват четирите ми деца и какви успехи постигат те. Като президент на Българската федерация по ушу/кунг-фу и член на борда на директорите на Световната федерация ми се наложи да бъда 6 или 7 пъти тази година в Азия. Въпреки че пътуванията ме затрудняват, им свикнах. Постарах се така да си подредя работата в България, така че тя да върви гладко.
Споделихте, че трите Ви дъщери следват Вашите стъпки. Какво успяха да постигнат те?
Много съм щастлив, че децата ми следват моите стъпки, но ще съм още по-радостен, ако ме изпреварят. На последното Републиканско първенство по ушу най-голямата ми дъщеря Камелия беше наградена за спортист на годината. Тя и зет ми бяха съдии на Републиканското първенство и се развиват много добре и професионално в този спорт. Камелия вече приключи със състезателната си дейност, макар че все още има потенциал. Тя е световна и европейска шампионка, седма на европейски игри през годините. С опита си, който има, се надявам да помогне занапред в европейската и световната федерация.
Втората ми дъщеря Деница в момента учи редовно обучение в две университета – НБУ и НСА, и честно казано, не знам как се справя. Отделно и работи в София – преподава в един от най-големите спортни клубове по ушу в столицата.
Третото ми момиче Виктория тази година направи малка тиха революция. Започна активно да тренира ушу в началото на 2024 г. и за по-малко от година стана спортист на годината. Тя е трикратна балканска шампионка, има сребърен и златен медал от европейско първенство, 4-то място от световно първенство и 3-4 пъти е републиканска шампионка. Много съм горд с Виктория, защото тя хвърли изключително много труд, за да постигне тези успехи. Четвъртото ми дете, синът ми, също се занимава със спорт. Той тренира футбол и е много амбициран.
Какво е спортът за Вас?
Глобално спортът има едно качество, за което се споменава рядко. За мен той замества войната. Противопоставянето на агитки, ако щете, публиката, емоциите, хората, подкрепящи определен състезател или отбор – това е нещото, което заменя войната и отключва много позитивни усещания. Спортът е много важен в живота на хората. Ако погледнем в световен мащаб, там, където е най-малко развит спортът, има потенциален шанс да се събудят вътрешни или външни войни. За да победиш в една война, трябва да си първи, или умираш!
А как спортът изгражда една личност?
За да си световен шампион, да си първи на планетата, се искат много качества. Не говоря за таланта само, защото според мен той е 1%. 99% е труд и постоянство. Спортът подпомага на организма да укрепне и човек да има сериозно здраве. Винаги съм твърдял, че е по-добре да се развиваш в науката по-бавно, но да живееш над 100 години, отколкото да си с блестящ ум и да умреш на 30. На 55 години съм и съм студент на 5-а магистратура. Който иска да учи, може да го направи и да се развива.
Вие сте строителен предприемач, градите църкви, учите и се занимавате със спорт. Откъде дойде този порив да се развивате в толкова различни сфери?
Майка ми беше учителка и моралът и ценностите ги взех от нея. Баща ми беше изключителен строител, който нямаше някакво специално образование, но беше майстор. Големият стремеж за учене го имам още от детските години. Аз съм човек, който винаги се съмнява. Когато започнат да ми разказват или обясняват нещо, винаги искам да знам нещата в детайли.
Бизнесът, децата, ушу… – как успявате да се справите с всички тези ангажименти и задачи?
Всичко е въпрос на организация. Така си планирам нещата, че да ми остава свободно време, повече отколкото на останалите хора. Когато имаш принципи, всичко е лесно. Когато започнеш да се отклоняваш от тях обаче, идва моментът на компромисите и съответно започваш да се объркваш.
В моите фирми винаги назначавам за директори хора, които са по-кадърни от мен. Това е един от принципите ми. При мен започват работа млади, образовани и много мотивирани хора, с които се работи чудесно.
Доста често пътувате от Бургас до София, Азия и Европа. Така ли си представяхте живота?
Никога. От депресията на дете от бедно семейство през комунизма стигнах до ръководеното на толкова много организации. Ясно е, че от време на време се нуждая от почивка. Имам една моя шега, че спя бързо и докато спя – работя и мисля.
От години работите в посока на развитието и популяризирането на ушу/кунг-фу в Европа и света. На какъв етап са нещата?
В Световната федерация съм изключително активен и имаме много инициативи. В момента обмислям много сериозно домакинство на Бургас за световни събития. Надявам се тук да се проведе Световното по тай чи. Другото събитие, което искам да реализирам, е световен треньорски курс, който ще доведе в Бургас елита на света.
Нека не забравяме, че градът ни бе домакин на две световни първенства едно след друго. Блестящата организация на първото първенство доведе второто. Всеки, който отвори уеб страницата на Световната федерация, която има стотици милиони последователи, вижда, че Бургас фигурира там. Когато отвориш страницата на Джет Ли, виждаш, че самият той е коментирал световното в Бургас. Това са част от моите успехи, с които винаги ще се гордея!
Миналата година открихте официално новия параклис „Свети Димитър“ в приморското село Веселие. Това ли Ви запали да следвате сега „Теология“?
Участвах в строежа на няколко църкви, а тази във Веселие построих със собствени сили, камък по камък. Всяка свободна събота отделях време, докато накрая се получи един изключително красив параклис. Междувременно записах да уча и специалност „Теология“. Безценното, което получих от това образование, е контактът ми с много уникални хора, на много високо ниво – професори, доценти, духовни лица, които ми отвориха съзнанието и душата за знания, които наистина ми трябват. Не съм толкова силно вярващ човек, колкото всъщност ми се иска да бъда, но отговаряйки си на доста въпроси, се чувствам по-добре и по-спокоен в работата си. Много от дребнавите неща изгубиха смисъл и вече взимам по-лесно решения и много по-мъдро.
Какъв бихте бил, ако не бяхте това, което сте в момента?
Много пъти съм искал да бъда обикновен зидар. Тогава се чувствам най-добре, защото това е един вид медитация. По 10 часа на ден зидах сам камъни в гората, строейки църквата във Веселие. Първоначално, като отивах, главата ми бе пълна с „бръмбъри“, след час-два те разбираха, че няма почва за тях и излитаха. Главата ми ставаше празна и започвах да имам светоусещания навън и навътре.
Бях тук и сега, чувах птиците, виждах колко е красива природата, започнах да забелязвам малките неща. В един момент започнах да усещам себе си. В свободното си време много обичам да съм сред природата. За 50-ия ми рожден ден бях в Рила и за три дни прекосих цялата планина. Почувствах се повече от прекрасно.
Каква ще бъде личната Ви програма за празниците и какво си пожелавате?
Не обичам шума и искам заедно с близките ми да сме в тесен кръг у дома, в топла обстановка и да мирише на курабиите на жена ми. Пожелавам си здраве за мен и семейството. През новата година очаквам да приключа някои от проектите, които съм започнал. Много обичам завършената работа и след това да започна нещо ново. Силно се надявам да намирам време за мен, за да мога поне 1-2 дни месечно да се върна към моето зидане или към планината.