Милена Дренчева е родом от Малко Търново. От 15 години е секретар на народно читалище „Георги Попаянов 1914“ в града. Преди това е била 10 години секретар на кметството в Звездец.

Тази година институцията навършва 110 години от създаването си. С какви инициативи самодейците ще празнуват и коя е голямата им изненада към обществото? Интервю на Грамофона нюз с Дренчева

Г-жо Дренчева, с какви събития ще отбележите празника на културно-просветната организация, в която работите?

На днешната дата читалище „Георги Попаянов 1914“ навършва 110 години от създаването си. Първата инициатива е днес и е свързана със 160 години от рождението на българския учител и писател, Стоян Стойков Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо. Той е роден в село Заберново. С много и интересни събития ще отбележим годишнината през настоящата година, защото самодейците и читалището го заслужават.

На 3-ти март заедно с децата от детската градина „Юрий Гагарин“ ще направим спектакъл „Пътуване в Странджа“. На 21 март ще отбележим годишнина от рождението на Борис Априлов, който също е от Малко Търново. Той е известен с произведението си „Приключенията на Лиско“. Истинското му име е Атанас Джавков. Библиотеката при нас носи неговото име и затова винаги го отбелязваме.

На 22 март фолклорният ни състав ще участва в предаването „От българско по-българско“. На 22 април, Деня на Земята ще ни гостува Националният музей „Земята и хората“. Ще правим изложба и презентация. Кулминацията ще бъде Фестивалът на занаятите, който ще се проведе за 13-та година. Той е винаги през последната събота на месец юли. Тогава ще бъде представена и книга с историята на читалището, по която работя от доста време.

Колко време Ви отне събирането на информацията за книгата и как ще се казва тя?

Книгата се казва „Светилникът на Странджа“ по идея на Румяна Емануилиду, която е редактор и издател. Работя по нея от 5-6 години. На 100-годишнината на читалището направихме архивна изложба с платна, която хронологично представя историята дотогава. Идеята за книжката дойде веднага след това. Когато съм свободна събирам нужната информация. Много самодейци и много хора са минали оттук и съм сигурна, че интересът към книгата ще е много голям.

Какво съдържа книгата и някой помага ли Ви за нея?

Много ми помогна г-жа Данка Георгиева от Държавния архив. С годините вече имам рутината лесно да работя. Не ми беше трудно да събера информацията за книгата от хората, защото се познаваме, те ми имат доверие и имам подкрепа от общността.

Освен факти, в книгата има много спомени от самодейци, част от които вече не са между живите. Те дадоха спомените си, но за съжаление не доживяха издаването на книгата.

Щастлива съм, че за 110 години хората са донесли дотук обичаи и традиции и сега работим много лесно. Битът и духът на Странджа е съхранен и не ни е трудно да работим с хората. Ние организираме и носим обичаите, но самодейците са тези, които ги изпълняват. Наистина съм щастлива, че съм в такава вековна институция, където можем и ние да допринесем с нещо за обществеността на Странджа.

Трябва ли да ги има читалищата?

Разбира се! Нали знаете, че те са създадени на самодеен принцип от по-будни граждани и винаги в тях са идвали по-активните хора. Обичам да казвам, че ролята на читалищата по родните места на хората е точно според нуждите им. Работим различно, защото нуждите на хората са различни.

Намаляват или се увеличават самодейците във вашето читалище, какво Ви прави впечатление през годините?

От година на година самодейците намалят по причина, че хората намаляват в града. Имаме много коледари и кукери, момчета, които живеят в Бургас, но са си родом от Малко Търново и аз задължително знам кои от тях ще дойдат, когато наближи празник. Те също знаят, че ще участват за някое събитие.

Ние сме спокойни, че дори и да не са в града, те ни подкрепят и ще са тук с нас. Макар и от разстояние връзката между нас не е прекъсната. Радваме се, че социалните мрежи ни позволяват да поддържаме контакти. Горди сме, че в библиотеката имаме много читатели, както и възрастни хора, които са самодейци.