Милен Райков е от Бургас. Младият юрист е съдружник в световната консултантска компания EY (Ърнст енд Янг) България. Той е съдружник "Данъчни услуги" за EY България, Македония, Косово и Албания. Ръководи и правната практика на компанията в страната. Милен Райков беше в Бургас като лектор на семинар, организиран от EY и по покана на община Бургас.

- Г-н Райков, има ли данъчна култура българският бизнес?

Мисля, че данъчната култура на българския бизнес се повишава все повече. Бизнесът става все по-специализиран и все по-отворен към света. Повече модели се пренасят от чужбина не само в български фирми с международно участие, но и в български фирми с българска собственост. Така че данъчната култура се повишава. Много фирми вече започват да наемат лица на данъчни позиции, които да се грижат за данъчните им дела. И то не само за подаването на декларации, но и за планиране.

Все още е малко срещано хора с данъчни функции да решават стратегически въпроси, свързани с инвестиции. В Европа това вече е тенденция, така че вярвам и тук ще се учести. Има обаче едно „но“ в целия отговор за данъчната култура на българския бизнес. Все още има тенденция българският бизнес да бъде ретроактивен, а не проактивен по данъчните въпроси. Много често се осъзнава данъчният аспект на даден проблем едва когато данъчните почукат на вратата с конкретни въпроси. Тогава обаче не може лесно да се реагира. По-трудно е да се защитава теза с факти, които вече са минали, отколкото ако вече си планирал нещо.

- Тук май идва въпросът за данъчната дисциплина?

Във всеки аспект на бизнеса трябва да се планира предварително. Планираме паричните потоци или човешките ресурси, нужните суровини, стокооборот, но за данъците все още изоставаме. Правим компромиси с данъчното планиране на дадена сделка и по-късно осъзнаваме последиците, когато дойдат въпросите от данъчната администрация.

- Държавата винаги акцентира, че в България данъците са ниски, а данъчната ни политика е предвидима. В същото време бизнесът не е доволен. Къде е разминаването?

Разминаването идва донякъде и в разминаването на номинални и ефективни данъчни ставки. Номинално, т.е. обявената данъчна ставка е 10%. За корпоративен данък е сравнително ниска, а за лични данъци си е направо ниска според световните разбирания. До тук добре. Фактът е, че реалната данъчна ставка в България много често е 12, 13% в зависимост от това, колко непризнати разходи има. Често разходи не се признават. Данъчните органи много често имат навика да казват – „Това не е свързано с дейността ви“. И на практика като не признават разхода се качва ефективната данъчна ставка. Държа да отбележа, че има държави, които държат високи номинални данъчни ставки, но реално можеш да постигнеш много по-ниско данъчно облагане.

Такъв пример е Великобритания по отношение определени доходи. В съседна Румъния, която е с номинална ставка от 16%, с данъчни облекчения можеш да паднеш дори и под нашите 10%. Не са мит ниските данъци, но реалността е на база ефективни ставки, а инвеститорите са много. Те не търсят по уеб сайтовете на администрациите, а се интересуват от ефективната данъчна тежест. Много често нас ни питат точно за това. Те сравняват реалните данъци, които биха плащали в следващите години и на тази база взимат решения. За предсказуемостта – постигнахме добър стабилитет по отношение на данъчните ставки.

Има обаче отново едно голямо „но“. Не ни прави чест всяка година ние да поставяме под въпрос съществени аспекти на нашата данъчна система. Например въпросът с плоския данък и дали отиваме на прогресивен. Този разговор може на някои да им изглежда ирелевантен, но бизнесът, особено мобилните бизнеси – IT секторът, аутсорсинг компаниите, са много чувствителни. Освен това са и много мобилни. Те могат да разкрият център за обслужване на клиенти с 3 хил. човека в една държава за година и да го закрият за година. Подобни разговори им се отразяват тежко. За бизнес, който е в процес на инвестиционен избор в коя държава да отиде, разговор за промяна на ставки, на плосък данък с прогресивен, може да натежи на везните. Нарочно давам пример с тези компании, защото за тях целият бизнес на практика са физически лица. Като насложим все по-стесняващия се трудов пазар в България и все по-високите заплати, като насложим и постоянното говорене от авторитетни партии и политици за възможна радикална промяна, това плаши. Лошо е и, че обикновено когато се говори за данъчни промени, се говори за следващата година. Повечето държави правят подобни промени с 2-3 годишен хоризонт.

Така че предсказуемост имаме, но честото говорене за увеличаване на ставки, както и бързото влизане на промени в сила плаши.

- Трябва да се говори на по-тих глас, така ли?

За мен разговорът за данъчната политика не трябва да е от днес за утре. Добрият вариант е България да има някаква данъчна политика като документ, който да е средносрочен. И в него да се казва – в следващите 5 години няма да пипаме това, или ще пипаме това. Преди време на сайта на Министерство на финансите имаше данъчна политика, която казваше как ще растат например акцизите в следващите 8 години. Това прави много добро впечатление. Да поемем ангажимент, че например ще запазим плоския данък, или пък че ще го увеличим, но след еди-коя си година. Ако всички консистентно говорят за това, това ще ни даде изключително добро предимство и имидж. При започването си, финансов министър на Румъния преди години каза – ще намалим ДДС, ще въведем облекчения. И сега, когато получа от колегите в Румъния информация за поредната промяна в данъците им, си казвам – ето, случва се. Ключовите думи за добра данъчна политика са дългосрочност, следване и прилагане.

- Данъците винаги са гореща тема, но няколко са особено актуални в момента. Една от тях е за плоския данък. Като експерт, какво е вашето мнение. Трябва ли да се запази или е време да се върнем към прогресивното облагане?

Има различни отговори на този въпрос според различните плоскости – експертни, политически. От инвестиционна гледна точка не винаги плоският данък е решението на всичко. Една по-къдрава система на облагане като в Румъния ни дава инструмента не само да привличаме с относително атрактивна ставка, но и да привличаме каквото искаме. Еднакъв данък за всички не ни дава инструмент да изпълняваме например стратегията за привличане на високо технологични инвестиции. Дали 10, 11, 12% това ще го продиктува бъдещето, защото макар да имаме суверенитет относно ставките, ветровете отвън могат да окажат натиск върху тях. Правила на други държави от ЕС скоро могат да поставят държави с много ниски ставки в по-неизгодно положение от държави с леко по-високи. Ние трябва да имаме по-гъвкава система, която да показва на определени индустрии, че искаме именно тях. Това е и един от възможните отговори на държавата за свиващия се демографски потенциал. Ще можем да кажем, че със същия или по-малък демографски потенциал, ние ще произвеждаме повече добавена стойност. Плоският данък в сегашния вариант стимулира еднакво всички – ниско и високо-производителни.

- Често се отваря темата и за диференцирана ставка при ДДС. Намаляването му ще има ли положителен ефект върху икономиката?

Въпрос на държавна политика е. Всъщност въпросът е не само за ДДС, а за косвените данъци като цяло. В някои държави има еднакво ДДС за всичко, но и допълнително облагане на някои продукти. В държави като Белгия и Франция газираните напитки се облагат и с акциз, което повишава стойността им, някъде облагат дори и минералната вода. Тук говорим за данъците като инструмент за моделиране поведението на хората. Това е световна тенденция – данъци за горива, нездравословни храни, отпадъци. Доста макроикономисти смятат, че използването на данъци за моделиране на поведението е порочно. Има данни, че облагането на цигарите не е постигнало никакъв ефект, освен събиране на повече пари. Това, което прилага България не е наше откритие. В Европейския съюз има такава школа, това е германският модел. Имаме простичко облагане с ДДС. Може да е жестоко. Идва въпросът - защо не учебниците, защо не книги или лекарства? Отговорът на защитниците на единната ДДС ставка е да избегнем пороците в системата. Всяко едно изключение от облагането с единна ДДС ставка изкушава играчите на пазара да се възползват от него. Това може да наруши и свободната конкуренция, може да доведе и до пороци на пазара. Бизнесът винаги ще е по-напред в гъвкавостта си спрямо законодателя и може да се опита да преквалифицира даден продукт. Проблемът не е само, че ще съберем по-малко данък, но и че някой може да реши да играе нечестно спрямо своите конкуренти, което вече е сериозно изкривяване. Намалените ставки може да имат социален ефект, но в макроикономически план може да имат деформиращ ефект.

- Данък „уикенд“ буквално вбеси бизнеса, пресилва ли държавата натиска с него, или е необходим?

Данък „уикенд“, мисля че тръгна от министър Горанов и от идеята, че облагаме служебните коли когато ги ползваме през уикенда. Това е стара европейска тема от 80-те години. Всъщност говорим за едно и също нещо – а именно за облагане на личното потребление. Данък „уикенд“ е един опит на българската данъчна администрация да се активизира и да облага това, което е лично. Може би стигна по-далеч, отколкото трябва. Има много случаи, когато личното или служебното не може да се разграничи. Дори да стигнем до най-дребния детайл и тръгнем да облагаме разговор по разговор по телефона, не винаги можем да разграничим дали и самият разговор е по работа.

Личните връзки с клиентите увеличават продажбите и често с клиент можеш да си говориш приятелски. От приятел пък можеш да научиш полезна информация, която да ти помогне за бизнеса. Понякога има неща, които не могат да се разделят. Детайлността, до която стигна темата, изнерви много хора. Проблемът е, че се стига до ниво на администриране, което създава много затруднения. Хората в последните две години са обладани от тази тема заради нивото на несигурност и нивото на защита, които трябва да постигнат. Мисля, че данъчната администрация трябва да внимава да не изпадне само в тази тема, защото ще загуби. Не съм сигурен, че има капацитет да изследва цялото лично потребление. Ако се концентрира само върху тази тема ще загуби поглед върху цялостната картина. Вярвам, че това едва ли ще се случи, защото промените в данъците, които идват отвън – от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и от ЕС, са с такъв мащаб, че скоро ще забравим тази тема.

 

Интервюто е взето със съдействието на Андреана Алекова-Лалева, организатор на събитието.