Маруся Русева е управител на „Арт Ателие“. Мнозина я наричат „сърцето на театъра в Бургас”, защото тя е човекът, който всеки месец води на сцената едни от най-добрите актьори и постановки. Как усмихнатата бургазлийка дава началото на театралното си приключение? Какво ще видят бургазлии след отмяна на извънредното положение? Интервю на Грамофона нюз с Маруся Русева

Маруся, благодарение на „Арт Ателие” всеки месец на бургаска сцена излизат най-добрите родни артисти. Спомняш ли си кой беше първият, когото покани преди девет години?

Моето така наречено театрално приключение започна на 3.02.2011 г. с хитовата комедия на Театър Българска армия “Ножица трепач“. Това е една постановка, която се играе и до ден днешен при пълни салони. Беше наистина събитие -  билетите се продадоха за дни много преди обявената дата на спектакъла. Тогава се запознах с Ненчо Илчев, Иван Радоев, Гергана Данданова, Стефания Колева, Георги Къркеланов, Веселин Ранков и Сашо Дойнов. Всички те ми бяха познати от екрана и от театъра, но наистина много се вълнувах при срещата си на живо с тях.

Маруся, откъде дойде любовта към театъра и през какво премина, за да превърнеш хобито си в професия?

Както много пъти вече съм казвала, любовта ми към театъра дойде от летата на моето детство, които прекарвах в Созопол. Любими ми бяха десетте дни по време на Аполония - тогава имаше много забавление за децата. Когато ни водеха от училище не пропусках пиеса. После започнах да ходя с приятелки не само в Бургас, а и в други градове и така се подредиха нещата, че хобито ми стана професия. Мога да кажа, че е било и много лесно, и много трудно.

Понякога пълня залите за няколко дни, понякога отнема повече време. Обикалям и гледам повечето от постановките, които ми гостуват, за да знам какво предлагам на публиката. За мен най - важното е хората да получат това, което търсят, когато влязат в залата. Когато видя усмихнатите и развълнуваните им лица на излизане, всяка трудност или притеснение, които съм имала, остават на заден план. Това е, което ме води в пътя ми - вълнението на хората.

Пресметнала ли си колко постановки и зрители си успяла да привлечеш за девет години?

Да, водя точна статистика от първото представление до днес. По памет ще кажа, че са около 260 постановки, посетени от около 130 000 зрители.

Как успяваш да влезеш „под кожата” на артистите и случвало ли ти се е някой да ти откаже?

Не знам как. Държа се абсолютно естествено с всеки един от тях, с голямо уважение към това, което са. Останалото е химия. С някои артисти ставам близка, с някои не - въпрос на обмяна на енергия. Като върна лентата назад, като че ли не ми се е случвало да ми откажат или поне не си спомням.

Каква е бургаската публика според теб?

Бургаската публика е като едно шарено кълбо, в което има много разноцветни прежди. Тя е от всичко по малко - емоционална, взискателна, понякога непредвидима, понякога трудна, но много даваща.

А какво предпочитат да гледат бургаските зрители?

Повечето от бургаските зрители предпочитат комедии. Голяма част гледат всичко, както казах и по- рано. Постановките, които са по българска класика също са много гледани. “Железният светилник “ на Театър Българска армия е абсолютен рекордьор по брой гостувания и посещаемост. Ако не ме лъже паметта мисля, че 15 пъти е гостувал в Бургас. На другия полюс е комедията “Жена ми се казва Борис“ с 13 гостувания.

Ти самата би ли се качила на сцената и коя роля би изиграла?

Никога не съм имала желание да бъда на сцената, защото винаги съм се притеснявала, когато ме гледат много хора. Ако все пак трябва да изиграя нещо, със сигурност ще е комедийна роля. Не съм възприемала себе си като “многострадална Геновева“ и драмите са ми много чужди. Гледам на живота със смях и забава. Преминала съм през много изпитания и перипетии. За мен е важно да не се взимаме прекалено несериозно и да не ни е всичко на всяка цена.


С какво се занимаваш в момента, докато сме в извънредно положение?

Занимавам се с неща, които съм отлагала във времето. Разчиствам си офиса, подреждам си архива - пазя плакати и материали за всичко, което съм организирала. Почивам си активно. Оказа се, че имам нужда от такава почивка - февруари ми беше много натоварен. Чета, гледам телевизия, излизам от време на време да свърша нещо и така. Не губя надежда и чакам всичко да се нормализира.

Сега или преди имаме повече нужда от театър?

На този въпрос всеки сам може да отговори за себе си. Не знам дали мога да кажа със сигурност. Има хора, които ходят постоянно и гледат всичко. Има такива, които предпочитат само комедии. Пълните салони показват, че има все по-голям интерес.

Имаш ли идеи кои артисти ще поканиш в първата постановка след извънредното положение?

Любителите на театъра ще могат да гледат събитията, които се отложиха заради забраната. Трябваше да има премиера на “Женитба“ през март, също така и Хилда Казасян, заедно с нейните чудни музиканти и Плевенска филхармония. За април бях предвидила “Мариус 50“ , “Жена ми се казва Борис“ и две премиери. Трябва първо да се върнем към нормален ритъм на живот и гостуванията може би ще ги уточняваме в движение. Нареждането на програмата ще бъде труден и сложен процес, но вярвам, че ще се справим.