Маруся Русева е управител на „Арт ателие“ и над 12 години дава възможност на бургазлии да се докоснат до най-добрите театрални постановки и да се срещнат с изкуството в различните му форми. Интервю на Грамофона нюз

Маруся, как се подбира правилната постановка?

Ходя на театър повече от 30 години, а първото ми посещение бе когато бях в шести клас. От малкото организатори съм, които обикалят в цялата страна и гледат спектакли преди да ги предложат в Бургас. Не съм театрален критик, но винаги се старая да съм обективна по отношение на продукциите. Когато на мен не ми хареса даден продукт, аз не мога и да го представя.

Неведнъж съм казвала, че няма как да продавам дадена пиеса, ако не я усетя. През годините някои спектакли са се получавали по-успешно, някои не чак толкова, но и не може всички да са „уауу“.

На първо място винаги съм се стараела да направя така, че залите да са пълни със зрители, хората да са доволни от спектакъла и актьорът да не излиза на празна зала. Въпреки че понякога за дадена постановка има точно толкова публика, колкото трябва.

Бургас театрален град ли е?

Бургас е бил театрален град, но вече не е. За съжаление истинската театрална публика става все по-малко и по-малко. Хората не дават шанс на различните постановки, а масово искат да гледат познати лица от екрана. В годините, в които имаше само Канал 1 и Ефир 2, не всички бяха познати, но се даваше шанс на гостуващите.

Ето миналата година например, през декември месец Деян Донков гостува в Бургас със спектакъла „Камбаната“. Пиесата буквално ми изкърти главата, но залата не можа да се напълни. Деян е изключителен актьор, гледала съм в „Полет над кукувиче гнездо“ и в много други пиеси.

Първият въпрос, който хората задават преди определена пиеса е, дали тя е комедия и след това кой/кои актьори участват в нея.

Единствената класика, която продължава да пълни салоните, това е постановката „Железният светилник“. Няма да забравя думите на Сашо Дойнов, който казва че да си разпознаваем понякога, може да ти изиграе много лоша шега, защото в киното или в телевизията правиш 1000 дубъла, докато на театралната сцена – излизаш и играеш.

Кое според теб спъва Бургас да бъде театрален град?

В Бургас няма как всяка вечер да има театър, защото на първо място залата трябва да се издържа от плащане на наеми. Бургас е 200-хиляден град. Да кажем, че 10 % от тези хора ходят на културни събития. Това прави 20 000 души, което означава, че 30 дни в месеца трябва да има по 500 човека на ден в залата на НХК например, които да са различни хора.

Тях обаче ги няма. В града няма толкова предприятия, от които да идва и по-големият брой хора, а тези пък които ги има, те не идват. Това е една от причините да не могат залите да се пълнят всеки ден с толкова много зрители.

Липсата им дори не е свързана и с пари. Знаете ли - става ми смешно когато видя млади момичета да правят поръчки  за дрехи и ботуши от модерните сайтове, за които заплащат по 300-400 лева, а като дойдат на спектакъл и 20 лева им се виждат много. 20 лева вече струва една салата.

Какво ти носи работата и каква е равносметката дотук?

Изминаха 12 години, за които имам над 500 събития. Ако трябва да съм откровена не мога да осъзная моя принос, защото аз съм вътре в процеса по организацията, който процес правя заради себе си и хората. Винаги съм казвала, че аз мога да задоволя моята потребност от култура, запалвайки колата си и отивайки в който град си поискам, за да изгледам дадена пиеса. Това е защото съм по-свободен човек, нямам например малки деца, за които да се грижа, самостоятелна съм. Много хора обаче не могат да направят същото, защото това преди всичко е свързано с време и бюджет.

Имало ли е момент, в който си искала да се откажеш от това, което правиш?

Все още не ми е омръзнало това, което правя и аз определено продължавам да се вълнувам като малко дете, когато посрещам най-добрите ни актьори. Ето, преди дни посрещнах Любо Нейков и Ненчо Илчев, които изиграха „Стрийптизьори“, а другият месец очаквам Юлиян Вергов, Моньо Монев, Иван Радоев, както и Мариус Куркински. За мен работата никога не е била проформа. Всичко минава през ръцете ми и през всяка една клетка на тялото ми. Не ми омръзва и продължавам да горя в това, което правя.

Хубаво е когато работата спори, но има ли препятствия?

Имам непрекъснато, но според мен те са тези, които правят нещата по-достоверни и по-истински. Най-важното в работата ми винаги е било чрез афишите да успея да достигна до повече хора.

За целта съм изключително благодарна на вашата медия, а и на останалите ви колеги журналисти, които приеха моята кауза за кауза и винаги разпространявате предстоящите събития.

Не мога да не споделя факта, че заради това Мариус Куркински два пъти вече е пълнил Операта и НХК. Това е абсолютен прецедент и откакто се занимавам с пиеси друг български артист не го е правил.

Виктор Калев пък четиринадесет пъти е играл своя Грамофон в Бургас, като четири пъти на пълен Летен театър, което също е прецедент.

Тук искам да благодаря и на община Бургас за доброто ни сътрудничество, защото имам колеги в страната, при които това не се случва. Мисля да посетя комисията по култура, за да отправя едно важно за мен питане.

Община Несебър със собствени средства направи нов Атриум център в Стария град. Аз бих предложила местната ни администрация да стопанисва Военния клуб в града. Там залата е много хубава, в нея могат да се провеждат редица събития, но тя не се поддържа.

Готова ли е програмата за тази година и какви постановки да очакват бургазлии?

Януари започваме с две премиери. Едната, „Стрийптизьори“ вече мина, а на 25. 01 ще се изиграе „Внимание-любов“. На една сцена ще видим Аня Пенчева и Петя Дикова в компанията на Влади Въргала.

На 6. 02 ще гледаме „Кафе с претенция“, а на 24. 02 идва Мариус Куркински с „Нашенец“. Имаме вече две потвърдени събития през лятото на Летния театър. На 18 юли отново Мариус Куркински с „Нашенец“ и на 22 август –Виктор Калев с концерт-спектакъла си „Грамофонът“.

Това, което ти дава изкуството, предизвиква едно невероятно вълнение. В една прочетена книга човек може да намери много отговори за себе си. Изкуството е от човек до човек, то спасява!

Каква беше 2023 в личен и работен план за теб и каква 2024 очакваш?

2023 година беше много динамична, съпроводена с много безсънни нощи. Доста пътувах през миналата година, нещо което съм си позволявала рядко, защото нямах време, или поне съм си мислела, че нямам време. Старата година бе много богата на емоции, пътуване, срещи с любими на сърцето ми хора. В професионален план бях от събитие в събитие.

Тук е моментът да кажа, че когато отсъствам, знам че всичко с работата върви както, когато съм на линия. Благодаря сърдечно на колежките си и специално на моята безценна касиерка Тинка Батлева. Тя е на 74 години и вече 11 години работи при мен. Без нея и моите момичета аз съм загубена. 2024 също ми започна с пътуване и дано да е изпълнена в повече такива!