Мартин Профиров е първият барабанист, когото представяме в рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com. Започнал да свири през 90-те в бургаски метъл банди, в началото на новото хилядолетие прави завой към софт рока на група „Силует“. Впоследствие става част от популярната столична алтернатив и поп-рок група P.I.F., с която свири и в момента. Интересни подробности за неговия музикален път научете в следващото интервю. 

Привет, Марто! Спомняш ли си кога за първи път хвана палки на барабани и започна да свириш? Как се породи желанието у теб да станеш музикант?

Малко смътно вече, но мисля, че беше 1995 г. С приятелите ми тогава бяхме изключително впечатлени от въздействието на музиката и тайничко, предполагам, всеки искаше да бъде част от нея.

Мой приятел си купи барабани и аз много бързо разбрах, че това е инструментът, на който искам да свиря. На баща ми му трябваше около година, за да разбере, че намеренията са ми сериозни, и тогава ми закупи първите барабани. А на мен ми трябваше доста време да се прехвърля от тенекиите за сирене на истински сет барабани (смее се).

Имаш ли си идоли барабанисти, на които си се опитвал да подражаваш и от които си се учил?

Идоли не бих казал. Харесвам много различни барабанисти, но това, което ги обединява, е, че всички изключително добре свирят в банди, а не толкова като самостоятелни артисти.

Първата ти група е Black Hell. Как се включи в нея. И защо се насочи към един от най-твърдите стилове – блек метъл?

Black Hell беше група от приятели, в която всички се учехме да свирим. По това време всички слушахме метъл и е съвсем нормално да правим опити да се изразяваме в тази стилистика.

Следващите ти групи са Dark Inversion и Korozy. Разкажи за тях?

Dark Inversion ми беше първата „по-сериозна“ банда. Когато започнах да свиря с тях, бях 16-годишен и с много малко опит, но с времето се научихме да работим заедно и имахме доста преживявания заедно. Наложи се да свиря с още няколко групи, за да може да обзаведем репетиционната (тавана на баба ми). Пътувахме доста (тогава с влак), за да свирим на различни фестивали и за записите на първия ни албум.

Впоследствие започнах да свиря и в Korozy, които бяха доста известни тогава. Малко бях изненадан от това, че ми предложиха да свирим заедно, но се сработихме добре и също направихме доста добри концерти.

С началото на новото хилядолетие – през 2000 г., ставаш барабанист на „Силует“. Как реши да се пренасочиш от тежкия метъл към софт рока?

Спомням си как Мария Дюлгерова (басистката) ме срещна един ден и ми предложи да свирим заедно. Тогава си помислих, че става въпрос за група „Карцер“, но уви (смее се). Честно казано, не знам как се случи трансформацията от блек метъл към блус рок, но съм благодарен на „Силует“ за търпението, което им се наложи да положат поне в началото. Впоследствие се опознахме и създадохме доста добра музика заедно, имахме стотици концерти в България и чужбина. Бих могъл да кажа, че с тяхна помощ се изградих като музикант и човек. Ние свирим заедно и до ден днешен, въпреки че не много често, но за сметка на това с много енергия и хъс. Записваме периодично по някое ново парче и скоро ще има нов албум.

През 2009 г. започваш да свириш и с алтернатив рок групата Bee in the Bonnet. Как стана колаборацията ти с Теодора Станчева и Красимир Тенев?

С Краси се познавахме отдавана и когато той се завърна от Ирландия, ме покани да запиша парчета, които беше написал с Теди. Впоследствие започнахме да правим и концерти заедно. Те се бяха сработили в писането на песни и процесът на работа беше доста приятен и бърз.

От 2014 г. си част от популярната българска група P.I.F. Как се присъедини към нея?

Интересното в случая е, че в момента, в който старият барабанист на P.I.F. се обади на Димо Стоянов, за да го уведоми за напускането, Димо ми беше на гости. Аз се опитах да ги разубедя да не се разделят и стана така, че се съгласих да свирим заедно. Първият концерт, за който трябваше да се подготвя, беше трибют на „Депеш мод“ (които аз не харесвах тогава) и ми беше доста „особено“ да уча песните им, докато тичах по плажа.

Каква е разликата да свириш рок в Бургас и в София? Или кое те накара да замениш родния си град със столицата?

Разлика има (може би повече в главата ми), но винаги ми е по-притеснено, но и по-приятно, когато имам възможност да свиря в Бургас. Може би затова, че не искам да разочаровам приятелите и близките ми, а и бих искал да се гордеят поне малко с мен.

В София се преместихме със „Силует“ през 2005 година, като познатите ни казваха, че живеем като в комуна, тъй като постоянно бяхме заедно, репетирахме ежедневно и после се прибирахме заедно (защото живеехме в една квартира). Славни времена...

Освен да свириш на барабани, доколкото знам, правиш и звукозаписи. С кои музиканти и групи работиш?

Заниманието със звук започна съвсем малко след като засвирих на барабани. Тъй като нямаше кой да ни прави звука на демо записите и концертите, аз се упражнявах върху всички музиканти, които ми се доверяваха. Първия пулт си закупих 1998 г. и направо бях в „космоса“ като оборудване. Работил съм като тонрежисьор с много банди и изпълнители, като тръгнеш от Revenge Project до Мария Илиева и Графа. Като смесване съм работил със „Силует“ , P.I.F. , Rewind, Bee in the Bonnet, Васко Кръпката, Милена и много други. Свирил съм на някои концерти с Jeremy? и D2. Като цяло в ден днешен гледам да наблягам на свиренето и записването на барабани, тъй като в миксинга вече има много добри професионалисти, на които мога да се доверя.

Занимаваш ли се с нещо извън музиката? Имаш ли си хоби?

Засега не, но в тази криза знаеш ли :). Хоби конкретно нямам, но тъй като съм сравнително сръчен, обичам да поправям и изработвам някакви неща. Последното, в което се бях превърнал, е в строител, тъй като имах нужда от такъв за изграждането на помещение за звукозапис на барабани. И се справих доста добре – смея да кажа, че „още не се е срутило“ (смее се). Обичам да спортувам и го правя ежедневно (е, пропускам няколко дена в годината, но…), като засега най ми е любимо бягането и плуването.

Замисляш ли нови проекти през тази година? С P.I.F. ще издавате ли нов сингъл, мислите ли за нов албум?

Засега нови проекти нямам, освен ако не сметнем за такива записите на нов албум с Rewind и сингли с Airbag и Homeovox. Отделно записваме с P.I.F. осем нови парчета, от които ще изберем следващия сингъл, а по-нататък – и нов албум.

За какво мечтаеш?

В личен план мечтая за семейство (време ми е вече). А в професионален – за повече вдъхновение, музика, концерти…