Мартин Пенчев е на 36 години, родом от София. В Бургас живее от 2008 г. Занимава се със строителство и земеделие. Над 7 години помага активно и в различни благотворителни кампании. Познат е като администратор на една от най-големите и активни групи във фейсбук „Групата на групите“. Последната кампания, която Мартин организира, е за бургаския водолаз Христо Василев. Само за три дни бяха събрани 100 000 лева за чернодробна трансплантация на мъжа, която ще се извърши в Турция. Интервю на Грамофона нюз с Мартин Пенчев

Мартин, какви са последните новини около Христо?

В момента му правят изследвания, за да могат лекарите да са на 100 % сигурни, че няма да има грешки при трансплантацията. От всички възможни трансплантации на органи според медицината, тази на черен дроб, е възможно най-ефективна и безопасна. Надявам се на добри резултати и безпроблемно преминаване през целия процес.

Имаш ли информация кой е най-големият дарител в кампанията за Христо?

От мои познати знам, че най-голямата преведена сума е около 5 000 лева. Има много преводи от по 2000 лева, 1000 лева.

Христо ли е най-бързата кампания, която си организирал?  

100 000 лева за 3 дни - няма по-бърза. Всъщност преди време помогнахме на едно талантливо бургаско дете Косьо да има пиано и за два дни успяхме да съберем 5000 лева, но двете суми не могат да се сравняват.

За историята на Косьо научих от медиите. Позната ми спомена, че парите за пианото се събират от половин година. То струваше около 12 000 лева, а им бяха останали около 5 000 лева. Случайният разговор, от който разбрах за детето, се случи във вторник. Той пък беше по друг повод – за сираче, което си търсеше колело.

При мен имах чисто ново, на което не се бях качвал нито веднъж и му го подарих. Оттам познатите ми споменаха, че е много трудно със социалните инициативи и се заговорихме за пианото.

Казах им, че мога да събера парите до петък, но не ми повярваха и подходиха с недоверие. Още в четвъртък парите бяха при тях. Поръчаха веднага пианото от Германия и им го доставиха.

Кое е нещото, което те кара да помагаш на хората?

Аз също съм имал моменти, в които съм бил на дъното. Не че сега съм върха, но тогава беше много тежко и никой, никога не ми е помагал за нищо. Бях си обещал, че когато си стъпя на краката, винаги ще помагам на хората. Не го правя заради някаква слава. Нали ви е ясно, че тази слава колкото дава, толкова и взима.

Въпросът е на лично усещане и удовлетворение. Колкото му е хубаво на човека, който е получил помощ от наши кампании, толкова и на нас.

Разкажи ни обаче как точно помагате?

Ние директно не помагаме на хората. Не ходим да искаме от някого пари, не намираме пари, ние даваме популярност - просто свързваме правилните хора. Има хора, които по цял ден търсят нещо. Ние каузи не търсим, защото по цял ден работим.

Достатъчно сме ангажирани, но човек винаги може да отдели два часа и да помогне на някого, ако му е възможно. В случая на мен не ми бе възможно да извадя 50 000 евро и да помогна на Христо, обаче знам как става, понеже съм го правил поне 5-6 пъти досега - за Цвети, Никола, Ива, Христо (бел.ред. кампании, организирани от Мартин Пенчев).

Колко пари сте събрали досега от различните кампании?

Поне половин милион лева, събрани за операции в чужбина, тъй като Здравната каса не ги покрива, ако си извън Европейския съюз. През това време имаме и поне още 10 междинни кампании – за деца таланти, за хора, на които им трябва малко помощ. Във всички кампании никога не сме били на крайния срок, винаги сме успявали да съберем нужните средства преди приключването им. Това са пари, които никога не са минавали през нас, а директно са постъпвали по сметките на хората, които се нуждаят от тях.

А колко от тези кампании са успешни?

Всички на 100 %. Понякога обаче се случва така, че нуждаещите се свързват с нас прекалено късно и нещата просто не се получават, когато са в последния момент.

И всичко това е благодарение на фейсбук групата „Групата на групите“, нали?

Да, и това, че имаме виртуална популярност.

Освен през фейсбук, търсят ли те много хора по телефона?

Телефонът прегрява постоянно. И по улиците ме спират хора, които първоначално не помня, а съм им помагал. Колкото подкрепа получаваме за това, което правим, толкова и хейт – заплахи, критика, но аз съм над нещата.

Спомняш ли си първата кампания, която започнахте?

Първата кампания тръгна от село Зидарово заради Красимира. Тя е многодетна майка с 9 деца. Тогава ми се обадиха медии да направим изобличаващо предаване, в което да участвам и аз, че тази майка злоупотребява с някакви помощи.

Аз отказах на медиите, но отидох да проверя за какво точно ми се обаждат. Обясних на майката, че не е права в това, което върши, но около 4-5 години й помагах само заради децата.

Повечето от тях вече се ожениха, има само 2-3 при нея. Живеят приемливо - не са гладни, не са голи и боси, чисто и топло им е.

Имал ли си случай, в който някоя от кампаниите е била пред провал?

Никога не съм имал, дори и 1 % съмнение, че някоя кампания ще се провали. Никога не съм обещавал на някой, че мога да му помогна. Не се включвам във всички кампании и много пъти съм отказвал.

На хората казвам, че ще видя какво мога да направя, за да им помогна. И никога няма да обещая на някого нещо.

Вчера, на обяд когато виждах, че сумата от 100 000 лева за Христо не се е събрала, мислех да тръгна за Истанбул и директно да говоря с ръководството на болницата. В следващия момент прочетох в Грамофона, че от лечебното заведение са дали краен срок за плащане - четвъртък. Бях готов да гарантирам разликата, която не стигаше от 14-15 000 евро, само и само да направят операцията.

Действаш много мъжки, но не те ли разчувстват кампаниите?

Много е меко казано, че ме разчувстват. Публично пред хората няма да покажа какво ми е, но всички кампании ги изживявяам като мои. Всичко е много изцеждащо, но носи толкова много положителна емоция.

Винаги в началото на кампаниита има мъка, нищета и проблеми, които са точно толкова равни по сила на успеха след това. На такива неща съм се нагледал през годините, и то свързани с деца, че не може да се опише с думи.

Какво си пожелаваш?

Пожелавам си хора като мен да са напълно излишни в обществен план с действията си, за да няма бедставащи, деца и хора и възрастни в нужда. И всичко да е наред. Пожелавам си такива кампании да не съществуват и всички хора да са добре.