Гост тази неделя на рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com е Мартин Димов – вокалист на алтернатив рок групата „Стокхолм“ (Stokholm). Въпреки че живее в родния си Бургас, той и колегите му са намерили своята музикална среда във Велико Търново. В покрайнините на старопрестолния град организират фестивала „Завръщане“, чиято цел е да поощрява, стимулира и развива българските творци и творчество. За пътя на Мартин Димов – прочетете в следващото интервю.

Здравей, Марто! Преди да си поговорим за рок, разкажи за фестивала „Завръщане“, който организирате в село Хотница до Велико Търново. Какво представлява той и каква е неговата идея?

Да, на 30 май тази година правим неговото трето издание. Това е доброволчески фестивал – няма големи фирми, които да го спонсорират. В него се събират хора на изкуството от цялата страна, които не са на хонорар. Единственото условие е да имаш собствено творчество. Миналата година имаше художници, поети, комедианти, народни изпълнители.

Идеята на фестивала е сами да се събираме, защото това е най-големият проблем. Навсякъде крахът на културата е, защото ние, хората на изкуството, сме неспособни да се обединим и да отстояваме собствените си интереси. Целта на „Завръщане“ е точно това – да ни обедини. Радвам се, че има голям интерес. За първото издание си мислех, че ще сме само ние и още двама-трима. Дойдоха хора от цялата страна. Надявам се, че сега ще са още повече.

Добре, да минем към музиката. Кога пропя за първи път?

Беше някъде през 1993 г. в караоке бара на операта, където бях отишъл с приятел от училище. Накараха ме да пея, получи се много интересно и оттогава това ми е страст.

Спомняш ли си коя беше песента, която изпълни тогава?

Да, беше на групата „Тейк Дет“, на която през тийнейджърството бях фен. Тогава изобщо не слушах рок. Харесваха ми Хадауей и такива неща, още обичам да слушам диско.

Но точно с този приятел, който тогава ме заведе в караокето и който в момента е част от група „Стокхолм“ – китаристът Мартин Панайотов, направихме първата си група. Казваше се „Здрач“, свирихме траш метъл, даже в популярната през 90-те метъл дискотека „Сатан“ имахме 4-5 концерта.

Е как от „Тейк Дет“ изведнъж отиде на траш метъл? Това са два коренно различни музикални стила?

Един друг приятел точно тогава ме запали по „Лед Цепелин“, след това друг приятел по „Металика“, после „Пантера“, „Сепултура“… И взе че ми хареса това и стана така, че с адаша, който преди това свиреше в друга група, направихме „Здрач“.

Спомням си, че на първия ни концерт в „Сатан“ беше станало объркване. Трябваше да свири една популярна банда и заведението беше фраш. Изведнъж на сцената изскачаме ние – умрях от срам. Тогава имах дълга коса и си криех лицето с нея. Изпяхме 4-5 песни – едвам изтраях, щях да получа удар – за първи път бях на сцена пред толкова много хора (смее се).

Как се развиха нещата със „Здрач“?

Никак. Направихме тези няколко концерта, някой от групата напусна, а ние с адаша отидохме в София, където живяхме 5-6 години. Идеята беше там да си направим група и да се развиваме в столицата, както правят други музиканти. Но се случи така, че повече трябваше да работим и нямахме много време да се занимаваме с музика. Освен това през малкото минути, когато успявахме да свирим, все някой напускаше и не успяхме да направим нито един концерт.

Кога се появи „Стокхолм“ и как се спряхте на това име, известно като столица на Швеция?

„Стокхолм“ я направихме, като се завърнахме в Бургас. С групата сме заедно от 2008 г. Името се пръкна случайно, не сме мислили изобщо за шведската столица. Адашът Мартин Панайотов беше много претенциозен откъм това как да се казва групата. Аз предлагах варианти с месеци, а на него нищо не му харесваше. Веднъж бяхме пак в караокето и на видеостената пишеше Стокхолм. На мен вече ми беше омръзнало от неговото „Не, не и не“ и на шега му предложих да кръстим групата „Стокхолм“. Той пък взе, че каза добре, и така стана. Оттогава всеки ни свързва с града, въпреки че на латинеца ние се изписваме без „c“ (на шведски се пише Stockholm – бел.р.). Това пък от своя страна води до често объркване по плакатите, иди се обяснявай.

А между другото, в Швеция ходили ли сте?

Не, не сме. Но във фейсбук постоянно се включват хора от Близкия изток, които ни харесват страничката, защото си мислят, че това е градът (смее се).

Първата ви авторска песен се казва „Стриптийз“. Нещо скандално ли търсихте?

Не, в никакъв случай. Текстът на песента е много стар, от времето преди групата. Даже не си спомням какво точно съм имал предвид. Но ние си държим текстовете ни да са смислени, да имат послание, не търсим никакъв скандал и такива плоски похвати за популярност. Радетели сме на изкуството и обичаме да се случват нещата интелигентно.

Какъв език предпочитате за песните си?

Първият ни албум „Хуманизация“ го направихме на български и на английски, за да може да се слуша и извън България. Вторият Individual Manifest Of Spirit го записахме изцяло на английски, защото тогава щяхме да сключваме договори с няколко фирми за издаване в чужбина.

Една от песните ви – „Отровен“ (Poisoned), е с фолклорни мотиви. Кой участва в записите с народната музика?

Тази песен е включена и в двата ни албума с три различни версии – алтернативен рок, акустична и с народна музика. В записите на последната участва вокална група „Авигея“. Този вариант на песента беше записан в София от Мартин Профиров (барабанист на П.И.Ф.). Момичетата ги поканих, след като видях техен видеоклип. Те пееха поп, но изпълняваха и народна музика, а аз от много време исках да направим такъв експеримент – да вплетем фолклор в нашите аранжименти. Обадих се на момичетата, те се съгласиха. После се свързах с Профиров, той ги записа в София и ги вкара в песента.

Защо решихте да се обърнете към българските корени, към народната музика? 

Ние смятаме, че не само трябва да се възползваме от нашия фолклор, който е автентичен и уникален, но и да ни е като емблема. Тоест да се знае, че ние сме българска група и отстояваме това, което сме. По този начин, излизайки на общия пазар, да сме уникални с нещо различно от това да свириш само рок. Това е много добра реклама и за България, и за групата, като по този начин сме конкурентоспособни и за чужбина. Хората навън искат нещо, което да им звучи по-оригинално и непознато. Защото може да си направил композиция, която да звучи съвършено добре, но да е толкова изтъркана, че изобщо да не ти обърнат внимание.

Сега работите по третия си албум. Какво ще представлява той?

Работното му заглавие е „Жива музика“, като засега имаме готови седем песни, предстои да направим аранжимента и да ги запишем. Ще вплетен фолклорни мотиви, ще вкараме и народни инструменти.

Първо, албумът ще бъде изцяло на български. После евентуално може да се направят и версии на английски, но сега си държим нещата да са на родния ни език. За нас е важно текстовете да са послание към българите, да могат точно и ясно да разбират за какво става дума в самата песен. Претендирам, че пиша добри текстове и мисля, че ще докоснат сърцата на хората. Смея да твърдя, че не са от тези клишета, където всичко завършва на А – животА, смърттА, родА… Имат художествена стойност.

Второ, той ще излезе под ново име на групата. Ще сменим „Стокхолм“ с нещо типично българско.

Какво ще е новото име на групата?

Е, няма да го кажа отсега. Но ще е нещо, което е близко до българското ни звучене. Решили сме да обявим името, когато издадем първия сингъл от албума.

Кога ще излезе той?

Това е много труден въпрос. Силно се надявам да стане тази година, но държим да го направим така, че да ни хареса. Тоест не преследваме някакво време, в което трябва да излезе. За нас най-важното е да сме доволни от крайния продукт.   

На челната снимка на профила ви във фейсбук има надпис, който гласи: „Град страхлив, хора сами, всеки е чужд, всеки е глух. Ползват деня за суета, глупост и глад е техният свят“. За кой град се отнася това?

Не е конкретно за Бургас. Такава е ситуацията във всеки световен град. Отчуждението между хората е световен проблем. Това явление се нарича дехуманизация и не се отнася само за България. Навсякъде хората се затварят в себе си, което е вследствие на интернет, на социалните мрежи, които колкото играят роля на обединяващ фактор, толкова и на разединяващ и човек се затваря в телефона си, в компютъра си. „Блек Сабат“ имат албум с име Dehumanizer, където е застъпена тази тема.

Каква е вашата мисия в областта на музиката?

За нас основната и най-важна мисия е да се обединяваме с останалите хора. Изкуството и музиката трябва да са свързани и да са насочени към хората, да са като социална дейност, която да ги зарежда. В тази посока са насочени и държанието, и инициативите, които предприемаме. Защото сега всеки ходи със стъклен поглед, без да се интересува от нищо, и така вървим към пълен крах. И когато разсъждаваш само през стомаха и през джоба си, когато те преджобят нацяло, тогава ще се събудиш. Въпросът е дали няма да е прекалено късно, затова всички трябва да работим в тази посока – пробуждането да дойде преди краха.