Марияна Добрева-Велева е поредният музикант, когото представяме в рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com. Тя е вокалист, композитор и инструменталист на група Силует. Организатор е на фестивала Джулай Морнинг в родния си град Бургас, въпреки че от години живее в София. За нейния път в музиката и за други интересни неща от живота ѝ – прочетете в интервюто. 

Здравей, Марияна! По време на Джулая в Бургас това лято се разбра, че подготвяте нов, трети поред, албум на Силует. Би ли разкрила подробности за него? И кога можем да очакваме премиерата му?

Здравей! Да, бяхме много щастливи с група Силует, че успяхме да се съберем това лято и да направим това участие. Не ни се случва много често вече да сме в една географска ширина и рядко свирим заедно, но пък удоволствието е огромно да споделим новата си музика с бургаските ни фенове.

Третият албум все още не е напълно готов, има записани вече 6 нови песни, някои от които вече си имат и видеоклипове. Това са Movin On и Hurt U. И двете парчета са направени в студио JENG (много сме им благодарни). За първи път представихме и песента Best Of Me, която се прие много добре от нашите фенове. Пожелаваме си съвсем скоро да завършим и останалите си песни и да можем да представим третия ни албум. Той отново ще бъде смесица между мелодичен и по-хард рок, богати и красиви аранжименти с многогласи.

Ти вече си име в българската рок музика. Но ще разкажеш ли за началото – как се случи така, че пое по този път. Кога започна да пееш? А да свириш на китара и клавишни?

Връщаш ме много назад във времето. При мен нещата започнаха още в ранна детска възраст, винаги съм обичала да пея, също и да слушам музика. Когато вече бях на 12 години, усещах, че нещата ще стават по-сериозни и баща ми ми купи първата акустична китара. Започнах да разучавам на нея акорди и да навлизам в магията на музиката, свирейки по слух любимите си песни. Много по-късно започнах да свиря и на пиано, някъде около 2001 г., когато със Силует набирахме скорост и изведнъж се оказа, че трябва някой да се научи, защото нашият пианист тогава Ангел Иванов реши да тръгне по друг път.

Всеки влюбен в музиката човек си има идоли още от дете, на които тайничко е искал да прилича. Кои бяха твоите любими изпълнители и групи, които те вдъхновяваха?

Спомням си добре момента, в който баща ми ми купи първия албум на Куийн. Слушах го денонощно, това беше „A night at the opera“. Не можех да се наситя да слушам Бохемска Рапсодия и всички останали гениални композиции на бандата в този албум. Пред мен се отваряха многопластови музикални картини, които исках един ден и аз да мога да създавам. И така, Фреди Меркюри за мен се превърна в този, който най-много ме е вдъхновявал да пиша след това и своята музика. Песните ми са повлияни много от Куийн, имам слабост към многогласите и в песните ми със Силует има много от този похват. След това събрах всички албуми на касетка, почти всички списания, които излизаха за Куийн, статии и снимки. Все още пазя всички тези артефакти у дома. След това слушах много Бийтълс, Форинър, Лед Цепелин, Дийп Пърпъл, Стиви Уондър и др.

В края на 90-те се появява Силует. Разкажи за създаването на групата. Как се събрахте, къде бяха първите ви изяви, как оформихте своя собствен стил музика?

Беше края на 1998, когато се запознах с Мария, тогава си търсихме басистка. Тя беше вече популярна с група Карцер, но реши, че иска да бъде част от нашата дамска формация. Започнахме да свирим заедно в легендарния арменски клуб „Ереван“. Тогава свирихме само акустично, без барабани. Първият ни концерт беше на 1.04.1999, някъде си пазя още плаката. Спомням си добре, че имахме много публика, много приятели бяха дошли. Свирихме любими рок кавъри и сякаш усещахме, че това ще се превърне в нещо много по-голямо. Бяхме самоуки, но и талантливи. Имахме много приятели музиканти, които ни помагаха тогава. След това свирихме в друго легендарно място – клуб „Роял“, от там имаме прекрасни спомени.

През годините направихме известни смени на членовете, но към края на 2000 година се утвърдихме в състава, в който сме и досега. Единствено Михаела се присъедини към нас през 2006 г. Оттогава сме заедно. Щастлива съм, че в един град имаше петима души, които мечтахме за едни и същи неща, бяхме готови на всичко, за да ставаме все по-добри в това, което правим. И така след кратко странстване в чужбина се завърнахме с материал за много авторска музика.

В началото на миналата година имаше жесток музикален двубой между теб и Мария Дюлгерова – другата вокалистка на Силует. Има ли двубои между членовете на групата извън сцената?

Всъщност двубоят беше много забавен по време на снимките към песента Hurt U. Режисьорът на клипа (и автор на музика и текст) Влади Михайлов реши да ни постави една срещу друга в обща дуетна песен. Пресъздадохме напрежението между тъмната и светлата страна на всяка една от нас.

Във всяка истинска рок банда има напрежение и спорове понякога. Ние съвсем не бяхме изключение, даже понякога прекалявахме, но може би защото бяхме изцяло отдадени на музиката и кариерата си. Денонощно сме стояли на репетиции и записи в студиото. В един период буквално живяхме заедно, репетирахме, свирихме по клубове и след това се прибирахме в общ апартамент. Но сега си мисля, че всичко това е имало и своя чар и в крайна сметка победихме НИЕ, защото продължихме да правим това, което обичаме. Животът ни винаги е бил интересен, защото сме имали възможността да осъществим мечтите си.

Зная, че имаш и други проекти извън „Силует“, сещам се за Acoustic Point. Разкажи за тях и за самостоятелните ти проекти.

Acoustic Point е общият ни проект с мъжа ми. Той е акустичен, имаме вече записани няколко авторски песни и още много, които чакат да бъдат реализирани. Стилът ни е доста различен от всичко, което съм правила досега, за това допринася стилът на свирене на Венци. Истински виртуоз, обичащ джаз и фънк. Другият проект е Ladys Sing The Beatles, който беше идея на Ева Перчемлиева (група Булгара). В него изпълняваме песни на Бийтълс предимно с дамски вокали и малко по-различни аранжименти. В проекта участва и Михаела Михайлова (Силует), Венци Велев, Борис Тъканов, Петко Славов, Калин Вельов, Влади Минев.

През 2016 година имах покана да участвам в спектакъла на Музикалния театър – „Рибарят и неговата душа“. Получих една от главните роли – тази на Душата. Това за мен беше истинско предизвикателство, най-вече заради актьорската игра.

Освен изпълнител ти си и организатор на музикални събития. В тази връзка искам да те попитам защо Бургас не се утвърди като град за големи музикални фестивали? Spirit of Burgas направи бум, но след това постепенно замря. Метъл фестивалът Summer Chaos, който доведе за първи път в България група като Godsmack, просъществува само две лета. Какво е твоето мнение по въпроса? Има ли шанс някой ден в Бургас да свири голяма банда от ранга на Metallica например?

Мисля, че нашият град има голям потенциал да развива фестивалната си култура. Да, Spirit of Burgas беше нещо невероятно, което се случи, но за съжаление фактът, че го няма, е по-скоро въпрос на недобро менажиране.

Аз съм организатор на фестивала Джулай Морнинг вече 9 поредни години съвместно с Община Бургас. Имам много наблюдения през годините кое и как се променя. Това, което знам със сигурност, е, че когато имам качествена група или артист, задължително има и публика. Вярвам, че добрият вкус се възпитава и се чувствам отговорна всеки път бандите да са на ниво, да бъдат интересни и различни.

Публика има, хората са жадни за качествени концерти и културни събития, друг е въпросът дали се позволява това да се случва. Често причините са финансови, но има шепа хора, които наистина се борят градът ни да се развива и да променя облика си към по-добро. Едни от тях са „Хамалогика“, които упорито и целенасочено развиват идеи и подобряват градската среда. Имаме си и Spice Music Festival, които мащаби със сигурност ще растат. Нищо чудно Metallica да дойдат на другия Джулай, кой знае... Всичко, за съжаление, опира до финанси и подкрепа от тези, от които зависи това.

Познаваш се с рок легендата Джо Лин Търнър – вокалистът на Рейнбоу и Дийп Пърпъл. Какъв човек е той?

С Джо Лин Търнър се запознахме през 2013 година, той дойде в Бургас по моя покана за Джулай Морнинг. Впечатленията ми за него са, че беше скромен, усмихнат и много лесно комуникирахме. Имахме организирана вечеря преди участието му, говорихме си съвсем спокойно и непринудено. Беше му интересно с какво се занимавам, каква музика харесвам и т.н. Аз му зададох няколко въпроса относно впечатленията му от България и разбрах, че той наистина обича да посещава страната ни. Един от най-емблематичните гласове на рок музиката ми доказа още веднъж, че истински големите артисти са всъщност много земни и осъзнати хора.

Каква година изпращаш в личен и творчески план и имаш ли планове за 2020? Ще видим ли Силует отново на сцена в Бургас?

В личен план изпращам една много щура и щастлива година. През 2018 се роди моят син Виктор и покрай него всичко е много емоционално, безсънно и весело. Той е очарователен, слънчев и много неспящ, но пък е музикален от сега (усмихва се). В творчески план имах едно прекрасно музикално лято дует с Миша от Силует и няколко страхотни концерта с бандата. Надявам се през 2020 да се съберем отново и да имаме красиви емоции в любимия Бургас.

И накрая – какво е пожеланието ти към бургазлии за новата година?

Пожелавам на всички да са здрави, да имат смелостта да мечтаят повече и да имат много поводи за усмивки.