Мария Мутафчиева е гостът тази неделя на рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com. Вокалистката и текстописец на Мери Бойс Бенд едва ли се нуждае от специално представяне – тя е едно от най-популярните лица на българската поп-рок музика. Достатъчно е само да се припомни, че Мери и момчетата спечелиха наградата БГ група на 2012 г. Сега Мери Бойс Бенд вече празнуват своята 25-а годишнина от създаването си. Мария Мутафчиева разкрива интересни подробности от музикалния си път чрез това интервю.    

Здравей, Мери! Около теб и групата има новина – издадохте колекция. Би ли споделила подробности за нея – какво представлява, какъв е поводът да я направите точно сега?

Здравей, Тани! Поздрави на Бургас! Да, имаме новина. По повод 25-ата годишнина на Мери Бойс Бенд събрахме албумите си "Непознати улици", "Само за теб", "Дългият път към дома" и "Щастливи дни" в двойното CD "Mary Boys Band Collection". Официалното представяне на тази колекция ще е на концерта ни на 25 януари в София Лайв Клуб.

В Бургас може ли да се намери, как почитателите ви в родния град могат да се сдобият с колекцията?

Решихме да не разпространяваме тази колекция по обичайните места, защото е наистина специална. Когато дойдем за концерт в Бургас, ще можете да си я вземете с автограф. Дотогава можете да ни пишете съобщение или имейл и ще ви я изпратим по куриер.

Сега ще те върна десетилетия назад, в началото на твоя път. Кога започна да пееш и как реши да се занимаваш сериозно с музика?

Винаги съм пеела – в групи в училище, самостоятелно по концерти и различни поводи. Детството ми беше посветено на свирене на пиано и математика. Всъщност не мога да разгранича любовта си към музиката от тази - към математиката… За мен са едно. За първи път засвирих в група в Математическата гимназия на Бургас. Гимназията ни беше купила оборудване и инструменти. Още помня моя синтезатор „Вермона“, с който лично аз нямам снимки, но знам, че някои съученици пазят… Виждала съм една, на която съм с толкова къса пола, че се виждат само крака, синтезатор и глава… Би ми било любопитно пак да я видя (смее се). Да обявим конкурс с награда за човека, който я предостави, а?

Професионално започнах да се занимавам с музика години по-късно. Вече като студенти в София, с Миро и Илиян репетирахме, научихме десетки песни, сглобихме мелодичен репертоар, срещнахме Ваня Костова, после дойдоха клубовете, голямата сцена и така – историята е разказвана толкова пъти, има я и в официалния ни сайт.

Кои са изпълнителите – у нас и в чужбина, които са те вдъхновявали и си мечтала да бъдеш като тях?

Моето професионално пребиваване в музиката е до голяма степен случайност. Не съм прекарвала часове пред огледалото с дезодорант в ръка, нямам музикални идоли… Обичам Шопен, Григ, Бах - толкова много композитори, чиито произведения преди свирех, а днес – все по-рядко свиря и предимно слушам. Тийнейджърските ми години преминаха под знака на хеви метъла. И до днес слушам с удоволствие и ходя на концертите на Manowar и Helloween заради изключителните им вокалисти, разбира се. Много, много обичам българска музика и в колата с Миро често слушаме. От групите ни най-близки като усещане за света са ми „Диана Експрес“.

Кога и защо решихте да поемете по дългия път към… София?

Завършвайки Математическата гимназия в Бургас, всъщност последните две години на гимназията, аз вече знаех, че искам да уча и литература, творческо писане… Посещавах поетичния кръжок на Николай Искъров, водех младежко предаване в Радио Бургас. Години наред пишех стихове, имах публикации в бургаската преса и в изключителното списание „Родна реч“. Единственото място, в което исках да уча, беше Софийският университет и за щастие ме приеха и завърших специалност „Славянски филологии“ там. Полонист съм. И съм доволна от избора си, защото учех със и се учех от чудесни хора. Почти през целия период на следването си пеех и по софийските клубове. Много сме свирили. Мери Бойс Бенд е група с хиляди концерти зад гърба си. Това можеше да се случи и да се менажира единствено в София.  

Спомняш ли си коя беше първата авторска песен на Мери Бойс Бенд и как я направихте?

О, да! „Къде избяга вятърът“ е първата ни авторска песен, записана през 1994 г. като награда след спечелването на популярното тогава телевизионно предаване „Хит минус едно“. Записахме я в студиото на Кирил Ампов, представихме я на живо по БНТ и хората със сигурност я бяха гледали, защото по концерти се провикваха: „Я сега изпейте и вашата песен!“ После никой никога повече не чу тази песен (смее се).

Познаваш ли вече улиците? И накъде водят те?

Е, има толкова много непознати улици, че ти е бедна фантазията! Аз затова пожелавам на хората просто и ясно: Да опознаят улиците към себе си! Но това никак не е лесно.

Как се влиза в учебника по музика, редом до Моцарт и Шопен?

Иска ми се да кажа: Като създаваш стойностна музика, но звучи някак самохвално, нали?! Истината е, че други хора го решават, други хора преценяват… Повечето от тях са действащи учители по музика, запознати с песенното ни творчество, но и с предпочитанията на децата. Специално песента „Непознати улици“ се пее в училищата, по детски концерти, на откривания на учебни години и в часовете още от създаването ѝ през 2001, а влезе за първи в учебник през 2008 г. „Дългият път към дома“ и „Слънчогледите“ също са сред песните, чиито инструментали сме изпращали на деца, за да ги пеят по конкурси от много години.

По думите на легендарния бургаски бард, покойния вече Пламен Ставрев – в България рок музиката не се е случила. Какво е твоето мнение по въпроса?

Аз избягвам да слагам етикети, дори не харесвам категоричното жанрово разделение, което някои налагат в музиката. Всеки е свободен да твори в каквато посока го понесе идеята за песен. Просто има хубави песни и пародии на песни, това е. Пламен Ставрев беше истински учител за мен, Миро и Илиян. Помня лятото, в което ходихме всяка вечер да го слушаме в едно бургаско заведение и май точно тогава осъзнах, че няма измъкване от музиката.

Планираш ли нещо ново – албум или сингъл, през 2020 година?

Планирам, ама сега нищо няма да кажа (смее се).

Какво ще пожелаеш на твоите почитатели в родния Бургас, а и не само, за Коледа и Нова година?

Да сме живи и здрави всички, да сме обичани и щастливи, да имаме безброй музикални срещи! Обичам хората, срещите с хората и начина, по който музиката ни свързва!