Мария Куманова има дългогодишен опит в сферата на местното самоуправление, като част от екипа на Национално сдружение на общините, както и в управлението на европейски проекти. През последните години работи в сферата на публичното здравеопазване. В момента тя оглавява най-новата структура на Община Бургас – дирекция „Демографски политики, мониторинг и координация“. Интервю на Gramofona.com

 

Оглавявате напълно нова структура, която обаче е натоварена с много отговорности. Можете ли накратко да ни обясните каква ще е функцията на дирекцията за демографски политики?

Структурата наистина е нова, но усилията на Община Бургас за преодоляване на негативните демографски тенденции никак не са нови. През последните над 15 години се реализират много систематизирано и последователно различни мерки във всички сфери от развитието на Бургас, които последователно променят качеството на образованието, на здравеопазването, на средата на живот.

Както знаете, в края на предходния мандат по предложение на кмета г-н Николов от Общинския съвет беше приета Програма за демографско развитие на Бургас 2030, в която има заложени пет основни приоритета с предложени конкретни мерки за реализиране до 2030, както и индикатори, чрез които да се проверява дали посоката е вярна и постигат ли се реални резултати.

Затова, като логично продължение на тази инициатива, беше решено да се създаде нова структура – дирекция, която да се занимава с координация на основни идеи и мерки на Общината, водещи до промяна в посоката на демографското развитие.

В този смисъл дирекцията трябва да осъществява общ мониторинг на проектите и активностите, които  предстои да се реализират в следващите 4 години, да координира отделните дирекции за изпълнение на основните стратегически приоритети, които ръководството на Общината си е поставило като цели за този мандат.

Другата част от нейните задачи е свързана с изследване на потенциалните ресурси за задържане на младите хора от общината да останат да живеят и работят тук от една страна, и с привличане на активни и образовани млади хора от цялата страна, а защо не и от чужбина, да намерят място за реализация в Бургас. Да анализира възможностите за надграждане на предвидените в Програмата за демографското развитие на Бургас – идеи и мерки.

Когато говорим за демографска политика, първото нещо, за което се сещаме е повишаване на раждаемостта, но реално тя касае всички сфери на живота. Кои според вас са първите стъпки, които трябва да се предприемат, за да се спре негативната тенденция?

Община Бургас инвестира вече повече от 10 години в Инвитро програма, с която подкрепя репродуктивното здраве на семействата. Тази година бюджетът за Програмата е увеличен още повече и ако необходимостта го налага – вероятно ще продължи да расте през следващите години.

Заедно с това родителите на всяко новородено в Бургас получават определена парична сума, с която да посрещнат част от първоначалните разходи по отглеждането на своето бебе. Но би било изключително неправилно да се очаква, че тези мерки могат да доведат до увеличаване на раждаемостта. Това е по-скоро символичен знак, че всяко дете на Бургас е добре дошло и че Общината полага усилия да му осигури спокойно и щастливо детство и добро образование, пълноценни грижи за него и семейството му.

Ще си позволя да цитирам доц. Георги Бърдаров – географ, демограф и писател, който говори за демографските проблеми спокойно и без драматизъм и който посочва в своите анализи, че битката през 21-ви век няма да е толкова за ресурси, колкото за активно население.

Затова Бургас ще продължи да търси всички скрити ресурси – вътрешни и външни за увеличаване на точно този безценен ресурс - активни и работещи граждани на общината.

Технологиите от последните години дават все повече възможности на човек да се движи свободно в пространството и търси място, което да му предложи най-приемливите условия за живот от гледна точка на добра среда за живот, на условия за отглеждане на деца – детски градини, училища, медицинска грижа, спорт и развитие, а не на последно място и на природа.

Затова усилията на Общината трябва да са в тази посока – да развива средата за живот и да привлича бизнеси, които да разкриват работни места, както за високообразовани експерти, така и за специалисти, за които се смяташе, че не са особено престижни – армировчици, заварчици, строителни техници.

Бургас има прекрасни детски градини и обновена база на училищата. Средата за отглеждане на деца е добра, но въпреки това младите хора намаляват. Как можем да ги върнем отново в Бургас?

Децата в Бургас са щастливи, а родителите им спокойни, че ще получат добра грижа за тях в детската градина и отлично образование в основното и средно училище – все услуги с отлично качество, водещи в цяла България.

Но децата порастват и искат да учат в Университет, да се обучават в разнообразни специалности, да работят.

Затова и Общината през последните 5 – 6 години инвестира в подкрепа на развитието на висшето образование – без при това да има пряко задължение за това. Но благодарение на тези усилия след 1 година успешно ще завърши първият випуск лекари в Медицински факултет Бургас, Софийски университет разкри първия си филиал извън София, а Националната художествена академия развива и надгражда дейността си.

Усилията в тази посока със сигурност трябва да продължат. Както и тези за привличане на компании, които да открият в Бургас своите възможности за развитие.

Има ли модел за справяне с демографската криза, който вече е работещ и може да се приложи в Бургас?

Няма универсален модел за справяне с демографската криза, защото всяка държава или населено място има своите специфични измерения на демографските проблеми. Общото за Европа е застаряващото население и все по-голямата привлекателност на другите континенти – за реализация и за живот.

И въпреки че се работи по общоевропейско решение – все пак всяка държава търси свои специфични пътища за решаване на проблемите и поставя различни акценти в стратегиите за преодоляване на тези предизвикателства.

Всички знаем, че Естония, Финландия, Ирландия инвестират години наред в качеството на образованието и така се превръщат в лидери в тази сфера. Но отвъд публичното говорене за образование - тези държави инвестират средства и усилия и в доброто здравеопазване, в стабилна и справедлива социална система, в чиста околна среда, в добра инфраструктура, в култура…

Демографското развитие на една страна или на една община не е нищо друго освен огледало на живота ни такъв, какъвто е днес и какъвто е бил през последните 10 – 15 години – в градовете ни, в страната ни.

Когато на 19 години завършваш училище, но няма къде да продължиш да учиш – поглеждаш към друг град. На 25 - 30 години освен, че активно търси професионална реализация, човек стига до решение да създаде семейство, да има деца и търси детска градина, училище, педиатрия.

На 50 години вече се нуждае от съвсем различни неща. Но през целия си живот търсим преди всичко възможности за професионална и лична реализация, и да се чувстваме комфортно в своя квартал, в града си, в държавата си.

Това е много опростена и генерализирана картина на човешкия живот, разказана в 4 изречения. Но тя дава отговор на въпроса за работещия модел, който Бургас трябва да следва – Общината трябва да дава адекватни отговори на търсенията, потребностите и очакванията на хората, които живеят тук - на всеки етап от живота им. Като едновременно е привлекателна и гостоприемна за всички, които искат да я припознаят, като своето мечтано място за живеене.

Община Бургас вече повече от 15 години инвестира във всичко това, опитва се да следва глобалните тенденции на развитие, но и да слуша местните очаквания – част от резултатите са видими, други ще станат факт след време.

Инвестициите в добро основно и средно образование ще дадат плод след 5, 10 и дори 20 години – т. е. децата от първите години на програмата „Първокласно начало“ ще проявят пълноценно своите възможности, когато станат на 15 и дори 20 години.

Ако Детската болница започне да работи утре – ефектът от нейната дейност, както и от всички профилактични програми, които Общината провежда ще се отрази на здравния статус на децата и младите хора също след 5 - 10 – 15 години.

Затова работещият модел за решаване на демографското предизвикателство е Бургас да бъде не просто добро място за живот и работа, а да бъде устойчиво по-доброто място за живот, което предлага възможности – за учене, за развитие, за работа, за култура и спорт, за здраве или просто за спокойна разходка край морето. Град, който се развива непрекъснато в отговор на предизвикателствата.

Лесно ли се съгласихте да поемете структура, която реално се създава за първи път?

Това не беше лесно по две причини – първо, защото трябваше не просто да сменя офиса, но и да пренеса живота си в Бургас. Втората причина решението да е трудно е, че създаването на нова структура, за която няма отработен модел, е в равна степен огромна възможност, но и голям риск.

Иска ми се да вярвам, че с моите лични опит, знания и енергия ще помогна за реализиране на целите, които Община Бургас си е поставила в отговор на демографските предизвикателства. А след четири години ще можем да кажем колко добре сме се справили.