Маратонецът Шабан Мустафа е емблема на България за този спорт. Бегачът от сунгурларското село Костен не спира да изумява със своите успехи, като последното си сериозно постижение той постигна съвсем наскоро. На 2 юли 43-годишният мъж финишира втори, с време от 3 часа и 6 минути, на най-силния световен планински маратон, който по традиция се провежда в швейцарския град Цермат. В надпревара с над 800 състезатели на трасето с дължина 42 км. нашенецът отново демонстрира своята класа и доказа, че годините не са от значение. Пред Грамофона нюз Шабан Мустафа, който е и служител в община Сунгурларе, разкри впечатленията си от маратона в алпийската държава, кое го мотивира по време на бягане, както и коя е причината за неговата силна форма, която противно на логиката с годините все повече започва да се подобрява.

Шабан, поздравления за поредния сериозен успех от твоя страна! Какви бяха очакванията ти преди заминаването за маратона в Швейцария?

Първо искам да Ви благодаря за това интервю. Разбира се че, всеки състезател, който усилено се е подготвил за подобни маратони, иска да е в призовата тройка. Аз исках да финиширам в тройката и успях, но за мен най-радостното е времето отколкото класирането. Все пак аз на това трасе съм бягал доста пъти и знам какво  значи да бягаш за 3 часа и 6 минути. Това е резултат от Световна класа на този маратон. Макар и с малко да изпуснах първото място, аз своята цел я изпълних.

 Кое не ти достигна според теб да спечелиш първото място? Успя драстично да свалиш времето за което завърши, в сравнения в последния път, когато участва в Цермат?

За мен на това състезание първото място беше напълно достижимо. За съжаление на равнинните участъци скоростта не ми беше комфортна и ми се наложи първите 21км. да изпускам водачите и по този начин петима състезатели бяха пред мен. След 25-ия  км. започнахме сериозните изкачвания и аз постепенно влизах в моя ритъм , особено след 30 км. вече даже съкращавах разликата от 2 мин. и 30сек. от първия състезател.  Последните 3 км. които са най-тежките на това състезание, тръгнах да атакувам първото място, тъй като първия вече го виждах и постоянно го наближавах, но в един момент наближихме финала и вече нямаше време да го стигна.

В крайна сметка разликата с него я стопих до 1 минута, което не е нищо за такива маратони. Може би грешката ми беше, че ги изпуснах някои от водачите на равното бягане. Да, аз наистина направих едно много силно бягане на това състезание, в сравнение с миналата година. От 3 ч. и 15 мин. свалих крайното си време на 3 часа и 6 минути.

Тук искам да отбележа, че на последните 3 км в Цермат. времето ми е с цели 6 мин. по-добро от миналата година на същия маратон, така в най-тежкия участък от състезанието моето време е най-добро от всичките състезатели. Това говори добре, че правилно съм си разпределил силите.

Как премина подготовката ти преди бягането в Швейцария? И как успяваш да се възстановиш, натрупаха ти се и немалко маратони зад гърба?

Винаги съм казвал, че подготвителният период е много важен за един състезател. При мен този период е месеците февруари, март и донякъде април. Аз след април влязох в състезателен период и тук вече състезанията те държат във форма и между състезанията правя само възстановителни тренировки и разбягвания, без да гоня някаква интензивност. Разбира се не на последно място от значение е и хранителният режим, който правя преди важни състезания.

Явно всичко това ми се отразява много добре и все още не се чувствам изтощен макар че, вече направих пет маратона за кратко време и все със стабилни резултати.

Въпреки напредването на годинките, при теб като че ли това не оказва никакво влияние. Как си обясняваш тази антилогика? Очевидно в спорта понякога възрастта не е като че ли от значение…

Да, поне от това, което се вижда досега е така, но аз тази година доста си промених подготовката. Наблегнах повече на равнинните тренировки, търсих повече скорост от колкото сила. Всеки един притежава някакви качества, а аз притежавам едно много силно качество за планински състезател – силата, която имам срещу наклон, това е един много силен коз за един планински маратонец. Затова аз тази година не съм направил никакви  силни тренировки срещу наклон, единствено, когато имам някаква лека тренировка на седмица веднъж правя пресечен терен и ето преди седем години както съм бягал, бягам и сега.

За мен играят и други фактори, които ме държат толкова дълго време в кондиция, а именно живота, който водя. Както знаете аз не се занимавам само с бягане и не мисля само за това, имаме семейна черешова градина , която най-добре ми действа за възстановяване. След маратона да вляза в черешовата градина и да си върша работата по нея, тогава моят организъм много бързо забравя за натоварването, което съм направил, особено ако пък и има череши да си хапваш, силите много бързо се възстановяват.  

От голямо значение е и другата работа, която върша в Община Сунгурларе. Това са един вид други натоварвания на организма и по този начин по-бързо се възстановявам, за мен бягането е едно лечебно средство, чрез тренировките, които правя, аз изхвърлям стреса, който съм натрупал през деня, както и токсичните вещества, които волно или неволно попадат в моя организъм. За мен възрастта все още не е от значение, но виждам, че са малко състезателите след 40-42 години, които правят силни резултати. И при мен някой ден ще дойде края на силните резултати  но кога и аз не знам.

Кое е онова, което ти дава сили, по-време на най-критичните моменти в един маратон?

По време на бягане има такива моменти, когато психически рухваш. Това се получава, когато тръгваш с основната група, все пак гониш първите места ,но се оказва че скоростта е много бърза за твоя организъм и това по някакъв начин почва да те обременява по време на бягане. Тогава започваш да си задаваш въпроси,  защо не мога  с тях, май няма да мога да  вляза в тройката и подобни други мисли. При мен това бързо изчезва, когато си вляза в моя си ритъм, а по-мотивиращо действа, когато един по един задминаваш тези състезатели, с които не си могъл да бягаш наравно, а сега минаваш покрай тях с лекота. Това е най-голямата мотивация за мен.                                           

Какво ти предстои сега като спортни участия през оставащото време до края на годината?

Трудно е да кажа до края на годината какво ми предстои, но със сигурност мога да кажа следващото ми сериозно изпитание. Ще участвам отново в Швейцария, но този път ще се пусна на 68 км. Става въпрос за ултра маратон в Давос, който ще е на 30 юли. Миналата година завърших на четвърта позиция на това състезание и целта ще бъде сега да направя по-добро класиране.

 

 

Снимки: Личен архив