Ма-ма-ма Мария! По две.

              Днес празнуваме Голяма Богородица. На този ден Божията майка напуска земния живот.

            Името й, Мария, се носи от мъже и жени по целия свят. Според статистиката в България приблизително 130 000 дами се казват така. 

            В компанията ми от детството имаше три Марии. Бяха винаги заедно, а когато се запознаваха вкупом с някого отсрещния си мислеше, че това е някаква шега: „Приятно ми е Мария! Мария! Мария!“. Как да им повярва човек?! Сигурна съм, че изричайки името, всеки се сеща за няколко любими певици, още толкова спортисти, писатели, любими песни, стихотворения.

            Днес, по случай празника, ви срещаме с две интересни дами носещи името – Мария, а освен това и с еднаквата фамилия Василева. И двете са завършили гимназията  известна на бургазлии като Френската гимназия, в един и същи випуск и са родени през септември. Едната е блогър, прекрасен поет, експерт по маркетинг и пътешественик, а другата е доброволец по душа, майка на две прекрасни деца и втори мандат кмет на едно от най-обичаните кътчета по Черноморието ни- Лозенец.

 Когато в Google изписах Мария Василева нейният блог „Разпилени парченца“ излезе на пето място. „ ... защото всички сме сбор- от чувства, хора, събития, надежди, страхове, минало, настояще и бъдеще. И сме като разпилени парченца от пъзел.“ – казва Мария. Думите ѝ топлият, звучат разбираемо и близко. Точно като името ѝ. Мария разказва за книгите, които е прочела, за света, който е видяла, за любовта, която е изживяла и за онази, която не е. Текстът й „декември е...уют. кори от портокал.“ обиколя всяка Коледа социалната мрежа, споделян от хиляди, открили себе си в написаното. Преди 5 години излезе първата ѝ книга със стихове “...малко той, малко аз, малко ние” и веднага запитахме за втора.

Да станеш кмет на 25 години е сериозно и смело решение. Младостта и енергията обаче превръщат Мария в успешен ръководител. Със своите хъс, желание за промяна към по- добро и нестихваща усмивка тя обединява хората от Лозенец, които ѝ гласуват доверие за втори мандат като кмет на населеното място. През 2015 год. Мария Василева попада в класацията на Дарик радио „40 до 40“, в която се представят  вдъхновяващи, иновативни и смели млади хора на възраст до 40 години. Тя е от хората, които умеят да се радват на малките неща в живота, да си поставят реални цели и да се усмихват винаги. Към днешна дата Мария е в отпуск- по майчинство. На 2 август на бял свят се появи нейната втора рожба- Селин.

            За разговора с тях използваме възможностите на социалните мрежи, благодарение на които всички физически граници и дистанции изчезват. 

 Името Мария означа любима, желана, твърда, упорита, постоянна. В кои от тези определения се припознаваш ?

Да си призная откровено, повече се намирам в “опашката”- твърда, упорита, целеустремена. Но силно вярвам, че една жена трябва да се оставя да бъде жена, а не “мъжко момиче” както повечето от нас сме били учени от майките ни, да бъде желана, обичана, глезена, и полагам искрени усилия в тази насока да се науча.

 На първо място – благодаря за вниманието, което получавам точно аз сред толкова много интересни Марии. За първи път чувам тези прилагателни, свързани с името – като всяка жена и аз имам частица от всяко едно от тях!Като че ли упорството не е толкова характерно за мен – има неща , за които не си струва да се плаща всякаква цена и в този смисъл, когато го осъзная , не се притеснявам да се оттегля или да се откажа от поставената цел. Когато обаче знам , че нещо трябва да се свърши и това наистина е важно, съм като камък твърда! Дали съм желана – да , чувствам се обичана – като започнем от най-близките ми хора – обичана като жена, майка, приятел, чувствам и обичта на много други хора – почти цяло село

Кръстена ли си на някого ?

 На баба ми Мария, майка на баща ми.

 

 

Кръстена съм на баба ми Мария – майка на три дъщери, баба на шест внука и трима правнука, скромна и тиха жена!

 

Празнуваш ли именния си ден ?

 Винаги, но всяка година по-тихо някак, нямам обяснение. В детството ми, а и може би докато навърша 25, това беше един от най-моите дни. Много любим, с много хубава емоция. Тук трябва да кажа, че аз постоянно си търся и създавам празници. Пък като ги има принципно- имен ден, рожден ден, си позволявам да ме погълнат като емоция. В добрия смисъл.

Обикновено празнувам, да! Празникът е сред най-тачените сред близките ми и чувствам денят специален.

 

 

Ако трябваше сама да избереш името си как щеше да се казваш?

Хм… и преди съм мислила по този въпрос, но аз си го харесвам много и вярвам, че човек си идва с името. Иначе две имена много ми харесват - Анна-Мария и Ния.

 

 Мария.

 

 

Коя е любимата ти личност носеща името Мария- в България и в света ?

Без съмнение- Ерих Мария Ремарк. Невероятен автор!

 

 Хм, не съм се замисляла. Може би Мария Новкова – моя много близка приятелка.

 

 

Любим рефрен от песен или ред от стих посветен на името ти?

Не съм се замисляла…

 

Има една италианска песен, която , когато синът ми чу за първи път – онемя! Ма-ма-ма, ма-ма Мария, ма... Ма-ма-ма, ма-ма Мария, ма (много се смяхме)

 

На колко парченца си разпиляна и опитваш ли да ги събереш?

На все по-малко. Може би е истина, че баланса и “събирането” идват с годините.

 

В момента последното нещо, което съм е разпиляна! Така съм се концентрирала в това да бъда майка и само майка – оказва се, точно това е , от което съм имала нужда, поне засега  Пък и пречиствателната станция работи, плажът е чист – спокойна съм!

Могат ли някъде да се пресекат политиката и поезията ?

 Не мисля. Поезията лети в облаците, вдъхновява, носи емоции. Политиката принадлежи на “земята”, на практичността, на материалното.

 

Дори мисля, че е задължително за един успешен политик да умее да бъде поетичен !

 

 

За какво мечтаеш?

 За щастие и хармония, вън и вътре.

 

 Старая се да мечтая повече, засега ще споделя, че мечтая за повече пътешествия в личен план, а иначе мечтая за поколението на децата ми – надявам се да бъдат по-толерантни, по-мили и отговорни едни към други.