Д-р Стамен Кънев е уредник в Националния етнографски музей на БАН. По време на първия „Фестивал на обредния хляб в Странджа“ той представи изложбата „Просфора, хляб и литургия“. Д-р Кънев разказа специално за екип на Грамофона нюз любопитни факти за просфорните печати и дори показа един от тях, който е от село Бръшлян.

Д-р Кънев, държите в ръката си много древен просфорен печат от село Бръшлян. Откъде идват просфорните печати?

Подобни просфорни печати се предават от поколение на поколение. По принцип те се изработват в манастири или в църкви. Повечето печати, които са в нашата експозиция са от 18-ти, 19-ти и началото на 20-ти век. Първоначално тези дървени печати са били каменни и може да се каже, че датират още от Средновековието. В България най-разпространеният производител на профсорни печати е Рилският манастир. Другаде, от където може да се закупят подобни печати, са и манастирите в Атон.

От какво се изработват те?

От меко дърво, като например липа или топола. Парчето дърво се изрязва под формата на печата, след което се потапя във вода, за да омекне още повече. След това с различни инструменти започват да се нанасят и оформят фините украси. Печатът трябва да има символа Исус Христос НИКА, което означава Исус Христос победител и също така украсите, които представят агнеца. Когато печатите са произведени в манастир, вече им се предава свещеност и с тях се правят хлябове – просфорите, които се употребяват по време на литургия, кръщене и други такива тайнства.

Всеки ли може да си изработи просфорен печат?

Всеки може да си направи такъв печат, но въпросът е, че той няма да има това символно значение. Просфорни печати могат да бъдат направени и от любители, но за да придобият съответното значение, те трябва да се дадат в църква да се осветят, да предстоят 40 дни там и чак след това да отидете да си го вземете. Едва тогава печатът ще има тази свещена сила, която се предава от българската традиция.

С какви форми са печатите и какви украси имат?

Печатите са различни видове. Тези, в които има толкова богата украса, са със сигурност за просфорни хлябове. Има и обикновени, които не са толкова богато украсени. Те са семейни и се използват при различни семейни празници, като имени дни. Има малки печати, има и по-големи, като повечето са кръгли, но има и правоъгълни. Кръглата форма според някои етнографи символизира слънцето.

А как се използват печатите върху хлябовете?

Питката, която се прави за литургията е долу-горе с големината на самия печат и е на две части – горна и долна, като печатът се нанася на горния слой, за да се отпечатат самите символи. После просфората се раздава или продава. В днешно време в Атон в някои манастири годишно се продават около 500 печата. Някои от тях се купуват от свещениците, други като сувенири и се носят в църквата отново за производство на просфорни хлябове.

Всички знаем старата българска поговорка, че „Никой не е по-голям от хляба“. Кое е най-истинското й значение?

Тя символизира значението на труда. За да се направи питка или хляб – това е много работа от страна на семейството. Това е много труд по нивата, обработката, месенето, печенето. За да достигне хлябът до трапезата на българина, това си е наистина както вече казах огромен труд. Затова и наистина никой не е по-голям от хляба!